Публикувана: 2 юни 2006, 10:17 ч.
Последно мнение: 4 юни 2006, 19:58 ч.

Работата или семейството?

3 384
33
1

# 15 2 юни 2006, 11:14 ч.

Мнения: 56

Решението трябва да е изцяло твое, като преди това си абсолютно наясно, че времето за семейството ти ще бъде съкратено значително. Вярно е, че добра работа не се намира току-така, но пък и семейството ти е едно и, мисля си аз - незаменимо.

Преди известно време точно поради тази причина (категорично заявих на интервю, че няма да ощетявам семейството и детето си за сметка на работата) избраха друга кандидатка, въпреки, че до този момент аз бях фаворитката. Не само, че не съжалявам, а и съм доволна, че се получи така. Flutter

# 16 2 юни 2006, 11:17 ч.

Мнения: 46 526

Повечето работи, които са добре платени са така, трудно се намира такава, която да е с 8 часов работен ден и висока заплата. Пък и няма да е всеки ден извънредната работа, опитай Peace

# 17 2 юни 2006, 12:06 ч.

София
Мнения: 337

Цитат на: Никол в пт, 02 юни 2006, 11:17

по-скоро въпросът ти трябва да е повече пари или повече свободно време.
аз съм работила на изключително напрегнат режим почти без събота и неделя и така 8 години, включително докато детето беше малко. Сега вече нямам тези сили и енергия, но благодарение на предишната ми работа, получих предложение за нова, в която вече можех аз да поставям условията и съм довлна от крайния резултат.

# 18 2 юни 2006, 13:21 ч.

Мнения: 179

Това наистина е една много лична дилема,която зависи изцяло от приоритетите.Аз за себе си не бих приела,защото знам ,че не бих издържала и през уикендите да бъда без семейството си,или вечер да оставам извънредно.За мен първо е семейството и после кариерата.Това не значи ,че аз съм права,просто всеки решава за себе си.Според мен ако човек иска да е пълноценен в работата си,не може да започне с мисълта ,че това е "временно",че винаги може да напусне.По-добре е предварително да си прецени,дали може да издържи за дълъг период при поставените условия и какво ще му коства.

# 19 2 юни 2006, 13:23 ч.

Мнения: 27 524

Опитай. Хубава и добре платена работа не се намира лесно. Щом и мъжът ти те подкрепя, няма какво да се колебаеш. Успех Peace

# 20 2 юни 2006, 13:31 ч.

Мнения: 612

Винаги сам претегляла нещата за да съм сериозна и отговорна пред работодателя и да работя,и това се цени. Hе започвам ако не мога да оправдая доверието им, или ми е трудно да се справя . И ти ще си отговориш , кое е по-важно за теб. Не ми се струва удачно да започваш и тогава да решаваш. Успех, каквото и да решиш!

# 21 2 юни 2006, 13:33 ч.

София
Мнения: 223

Наистина трябва да опиташ,мъжът ти е прав,почни и то ще си покаже как точно седят нещата!Знаеш че днес е трудно и непрекъснато човек трябва да се осъвършенства,пък и няма нищо сигурно,така че........ давай смело и успех,пък каквото сабя покаже! Peace

# 22 2 юни 2006, 13:44 ч.

Мнения: 1 072

И аз съм се явявала на интервюта, но също съм и правила интервюта и този въпрос за извънредната работа винаги се е поставял. Аз лично съм го задавала, за да проверя дали отсреща има готовност да се пожертва малко от личното време в интерес на фирмата. Това не означава, че трябва да забравиш за уикендите със семейството си. Просто хората са искали да се обедят, че в напрегнат момент няма да ги изоставиш, отсичайки, че работното ти време е свършило.
Възможно е и да се налага да жертваш много от свободното си време. Тогава естествено те не могат да ти се сърдят, ако решиш да ги напуснеш. Пък и да ти се разсърдят, едва ли това ще ти разбие живота.
Възможно е и да успееш да се организираш така, че оставането до късно в офиса да се случва изключително рядко.
Никой не може да ти ограничи избора. Опитай.

# 23 2 юни 2006, 13:55 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Марияна в пт, 02 юни 2006, 13:21

Това наистина е една много лична дилема,която зависи изцяло от приоритетите.Аз за себе си не бих приела,защото знам ,че не бих издържала и през уикендите да бъда без семейството си,или вечер да оставам извънредно.За мен първо е семейството и после кариерата.Това не значи ,че аз съм права,просто всеки решава за себе си.Според мен ако човек иска да е пълноценен в работата си,не може да започне с мисълта ,че това е "временно",че винаги може да напусне.По-добре е предварително да си прецени,дали може да издържи за дълъг период при поставените условия и какво ще му коства.

# 24 2 юни 2006, 14:01 ч.

Мнения: 71

Опитай!Ако не можеш да издържиш винаги можеш да напуснеш.И без угризения какво са ти казали Naughty

От завършването на гимназията да сега съм работила на 5 различни места.Винаги съм била коректна спряма работодателите,но само един от всички пет ми отвърна със същото Sad

# 25 2 юни 2006, 15:24 ч.

Варна
Мнения: 567

Докато не опиташ, няма как да разбереш. А после ще съжаляваш, че не си опитала. Ако се окаже, че нещата не са коректни, ще напуснеш БЕЗ угризения!!!

Моята работа е такава, няма работно време, няма събота и неделя, не плащат извънредни. Но поне за сега се държат коректно, аз съм от 5 месец в болнични, заради проблемна бременност и съм нямала проблеми. Никога не е късно Mr. Green

# 26 2 юни 2006, 15:34 ч.

София
Мнения: 2 298

Опитай, не се колебай.
Не знам какво наричаш "добре платена работа", но ако тя е такава, обикновено изисква повече усилия от 8-часов работен ден и не се намира лесно.
Казваш, че ти харесва - и това не е токлова лесно да се намери.
Ще има допълнително натоварване - не си наясно колко - всяка вечер и всеки уикенд? - едва ли, и ако не е толкова често, няма да лишаваш много семейството си.

В крайна сметка ако се окаже непосилно, винаги можеш да се откажеш, но ако се откажеш без да опиташ, може би после ще съжаляваш.

Аз си бях на такава работа преди да се роди детето и намерих начин да съчетавам работа и семейство и сега.

# 27 2 юни 2006, 15:50 ч.

Пловдив
Мнения: 704

Ти познаваш себе си най-добре.

Не знам доколко нашите мнения ти помагат.
Аз предпочитам примерно да вземам 100лв по-малко,но да бъда повече със семейството си.
Да,хубава работа не се намира лесно,но и годините,когато детето ти е на 2-3-4-5...г не се връщат.

Просто трябва да решиш за какво ще съжаляваш след 20 г,когато се обърнеш назад - за изпуснатата работа или за изгубените часове с семейството.

Марияна Peace

# 28 2 юни 2006, 15:56 ч.

Мнения: 143

И аз наскоро отказах много добро предложение по специалността си ,но не съжалявам.Все пак за първи път съм майка и си заслужава да си поседя вкъщи поне година.После така или иначе детето тръгва на ясла ,а аз на работа и ще го виждам само сутрин и вечер ,и докато се обърне човек ......тя станала на 18 и вече си има свой живот.Тази първа година от живота на децата ни е много важна както за тях така и за нас.Не бих я пропуснала за нищо на света !!!!!!А работата няма да избяга.....

# 29 4 юни 2006, 15:02 ч.

Мнения: 2 292

по повод мнението че старанието винаги се цени ... по-скоро почти никога не се цени, особено в БГ. така че ако мен ме питаш за да си създадеш баланс трява да си наложиш свое темпо

Последна редакция: нд, 04 юни 2006, 15:13 от vivita

Препоръчани теми

Думи, които "излизат" от употреба

В нарушение ли съм, ако сложа камера над/до входната ми врата

ХАМАС нападна Израел

Русия 2

Причина:

Причина: