На въпроса - не само, че не е останала, но не е и имала при теб. Поведенческата нагласа си я имаш тайно. Ти явно си човек, който обича да му е гадно, така че и да останеш с годеника и да се разделиш все ще ти е гадно и ще мислиш по тези въпроси.
- Публикувана: 6 юли 2018, 18:03 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2018, 20:03 ч.
За любовта и изневярата
На въпроса - не само, че не е останала, но не е и имала при теб. Поведенческата нагласа си я имаш тайно. Ти явно си човек, който обича да му е гадно, така че и да останеш с годеника и да се разделиш все ще ти е гадно и ще мислиш по тези въпроси.
_Bianka_, то всъщност питането е точно това - да се стигне ли до сватба. Тръпката се е появила впоследствие. Брак няма и на този етап все още е възможно някак по-цивилизовано да се разделим.
А иначе - очевидно не приемате вариант, при който при тази ситуация връзката може да се заздрави.
Благодаря за мненията.
Интересно ми беше дали някой е бил в подобна ситуация и как е постъпил.
Иначе, струва ми се, всички знаем кое е моралното и кое е правилното.
Да "повдигна" малко темата и потенциално да разбуня духовете:
Изневяра има. Питането е - любов останала ли е...
Почти 7 години живеем на семейни начала, догодина планираме сватба (дълго отлагана не поради липса на желание), деца все още нямаме...
Изневери е имало, останали тайни.
При първата имаше влюбване, беше си паралелна връзка, кратка раздяла с "титуляра" и последващо отрезвяване и моментално завръщане при него. Тогава всички ми казваха, че не е за мен и че не е трябвало да се събирам отново с него, но след раздялата ни сякаш аз бях решила, че това е - вече съм си решила и нямам съмнения.
Следват почти безоблачни години, предложение за брак, емоции във връзка с ново жилище (не всички положителни) и ... БАМ! Нов човек, който те вълнува, когото нямаш търпение да видиш, за когото съм готова да направя луди неща и се чувствам с него все едно сме се познавали от години. "Връзка" няма, просто интимност, взаимност, споделяне, разбиране.. Наистина не е нужно да си довършваме изреченията.
Осъзнавам обаче, че и тук може да не се получи. Все пак не сме на по 18 години, всеки си ходи с проблемите и багажа.
Така че започват изневерите, редки, но много желани...
Междувременно.. абсолютна липса на желание за интимност към годеника. Впрочем, у дома сме си свикнали на сухите периоди. Обикновено се съобразявам с неговата "цикличност" на либидото му. Апатична ми е "сватбата", не се вълнувам и за жилището.
Мисля само за онзи другия, макар че съм наясно, че е като "да гоня дивото" и че в крайна сметка, шансът да се получи нещо между нас не е голям.
А този, на когото казах "да", знам, че е добър човек, че е "материал за съпруг" от гледна точка на морал и ценности, би бил грижовен баща, но вече не е подходящ мъж за мен. По една или друга причина, никога не е бил такъв мъж за мен, на когото мога да се облегна. Двигателят в домакинството ни винаги съм била аз.
И все пак .. любов останала ли е, или е погребана някъде там под битовизмите, времето, което е изтекло, или просто неусетно сме се превърнали в други хора...
Дълъг пост и кратък въпрос: Любов останала ли е или съм я "задушила" с тези изневери? Страх ме е, че има риск да се превърне в трайна поведенческа нагласа...
Изневяра има. Питането е - любов останала ли е...
Почти 7 години живеем на семейни начала, догодина планираме сватба (дълго отлагана не поради липса на желание), деца все още нямаме...
Изневери е имало, останали тайни.
При първата имаше влюбване, беше си паралелна връзка, кратка раздяла с "титуляра" и последващо отрезвяване и моментално завръщане при него. Тогава всички ми казваха, че не е за мен и че не е трябвало да се събирам отново с него, но след раздялата ни сякаш аз бях решила, че това е - вече съм си решила и нямам съмнения.
Следват почти безоблачни години, предложение за брак, емоции във връзка с ново жилище (не всички положителни) и ... БАМ! Нов човек, който те вълнува, когото нямаш търпение да видиш, за когото съм готова да направя луди неща и се чувствам с него все едно сме се познавали от години. "Връзка" няма, просто интимност, взаимност, споделяне, разбиране.. Наистина не е нужно да си довършваме изреченията.
Осъзнавам обаче, че и тук може да не се получи. Все пак не сме на по 18 години, всеки си ходи с проблемите и багажа.
Така че започват изневерите, редки, но много желани...
Междувременно.. абсолютна липса на желание за интимност към годеника. Впрочем, у дома сме си свикнали на сухите периоди. Обикновено се съобразявам с неговата "цикличност" на либидото му. Апатична ми е "сватбата", не се вълнувам и за жилището.
Мисля само за онзи другия, макар че съм наясно, че е като "да гоня дивото" и че в крайна сметка, шансът да се получи нещо между нас не е голям.
А този, на когото казах "да", знам, че е добър човек, че е "материал за съпруг" от гледна точка на морал и ценности, би бил грижовен баща, но вече не е подходящ мъж за мен. По една или друга причина, никога не е бил такъв мъж за мен, на когото мога да се облегна. Двигателят в домакинството ни винаги съм била аз.
И все пак .. любов останала ли е, или е погребана някъде там под битовизмите, времето, което е изтекло, или просто неусетно сме се превърнали в други хора...
Дълъг пост и кратък въпрос: Любов останала ли е или съм я "задушила" с тези изневери? Страх ме е, че има риск да се превърне в трайна поведенческа нагласа...
Каква любов, сестро, какви 5 лева!?
Страх те е да пуснеш клона, преди да си се хванала за друг- за пореден път го правиш, но си завираш главата в пясъка.
Не те знам на колко години си, няма да ти чета конско, че човекът не заслужава да го мотаеш 7 години, ами ти си за бой заради себе си!
Къде си тръгнала да се жениш, като и не го дишаш сексуално?
Спирам, че се ядосах!
Привет и от мен! 🙋
Аз не съм била изневеряваща, а от другата страна, въпреки че се съгласявам с факта, че след дългогодишна връзка, партньорите си омръзват и има риск някой от двамата неволно или не да се впечатли от друг човек.
Както са казали хората "Градинката трябва да се полива редовно". Всичко омръзва рано или късно, така ще е и със следващия, колкото и да не ни се вярва, въпрос на време е. От нас зависи да поддържаме градинката си жива и вечно цъфнала. 😄
А когато има нова тръпка на хоризонта, тогава партньора у дома става още по-дразнещ и недостатъците му/й започват да ни вадят очите.
Моето мнение е, че не бива да приемаме хората до нас за даденост. Съветът ми към вас е да не правите сватба, а дори да се разделите с партньора си, за да си дадете сметка какво, аджеба искате. Така е честно и за него и за вас! Успех ви желая! 👍
Аз не съм била изневеряваща, а от другата страна, въпреки че се съгласявам с факта, че след дългогодишна връзка, партньорите си омръзват и има риск някой от двамата неволно или не да се впечатли от друг човек.
Както са казали хората "Градинката трябва да се полива редовно". Всичко омръзва рано или късно, така ще е и със следващия, колкото и да не ни се вярва, въпрос на време е. От нас зависи да поддържаме градинката си жива и вечно цъфнала. 😄
А когато има нова тръпка на хоризонта, тогава партньора у дома става още по-дразнещ и недостатъците му/й започват да ни вадят очите.
Моето мнение е, че не бива да приемаме хората до нас за даденост. Съветът ми към вас е да не правите сватба, а дори да се разделите с партньора си, за да си дадете сметка какво, аджеба искате. Така е честно и за него и за вас! Успех ви желая! 👍
Тръпки ме побиват...залепила се за човека цели 7 години, открито си казва че не е мъж за нея, а материал за съпруг, най-системно му изневерява и накрая нагло ни поднася притеснението си от риска да и стане "трайна поведенческа нагласа..." ужаст...
Като циганина Хасан като сварил жена си Айшето с друг манго в леглото, гледал, гледал че и казал
- Браус ма Айше! Устана един цигар да запалиш и да ми замязаш на курва...
Понякога наградата, че обичаш истински една жена е самотата, отчаянието, вулгарните и постъпки, униженията, които търпиш. За това човек първо трябва да мисли, после ако има волята да махне от себе си това вредно и гадно чувство от душата си. Чувство носещо единствено мрак и разруха...
Тая жена ме ужаси...
Като циганина Хасан като сварил жена си Айшето с друг манго в леглото, гледал, гледал че и казал
- Браус ма Айше! Устана един цигар да запалиш и да ми замязаш на курва...
Понякога наградата, че обичаш истински една жена е самотата, отчаянието, вулгарните и постъпки, униженията, които търпиш. За това човек първо трябва да мисли, после ако има волята да махне от себе си това вредно и гадно чувство от душата си. Чувство носещо единствено мрак и разруха...
Тая жена ме ужаси...
Привет и от мен! 🙋..
Както са казали хората "Градинката трябва да се полива редовно". Всичко омръзва рано или късно, така ще е и със следващия, колкото и да не ни се вярва, въпрос на време е. От нас зависи да поддържаме градинката си жива и вечно цъфнала. 😄
..... Успех ви желая! 👍
Както са казали хората "Градинката трябва да се полива редовно". Всичко омръзва рано или късно, така ще е и със следващия, колкото и да не ни се вярва, въпрос на време е. От нас зависи да поддържаме градинката си жива и вечно цъфнала. 😄
..... Успех ви желая! 👍
Mom of 4, в моята градина през различните сезони цъфтят различни цветя. В момента например - една гладиола.
Поливам тези, които цъфтят, или има тенденция да цъфнат. Прецъфтелите не поливам
Имам и едно дърво. Голямо. Него също не поливам.
Привет
calloussness, напиши на absurt лично съобщение, иначе няма да разбере какво искаш, постинга ти ще стои тук до второ пришествие и все ще се намира някой да те заяде.