Но виждам и усещам болката ти дори през монитора и знам колко малко могат да ти помогнат утешителните или напътстващи думи.
И все пак...възможно е съвсем скоро да станеш майка! Кой знае?! Помисли за детето си, ако не за себе си. На него ще му трябва силна, усмихната и отпочинала мама.
По-горе ти писах - няма възраст, раса или пол за болката! И миличка, не се засягай, но често повтаряш "млада съм". Ми млада си, спор няма, но не чак толкова, че да "натриваш" носа на жени с по 5-6 години по-зряли. Недей. И тях все още някъде, дори и тайно ги боли.
Иначе, аз лично за първи път бях подела действия за осиновяване на 25 години.
И знаеш ли защо не ги доведох докрай? Не заради надеждата да имам свои деца, не. Мен лично винаги са ме притеснявали други фактори. Финансовата сигурност, емоционалната, семейния ми статус...не, че сега съм "цъфнала", но сега имам зрелостта и убедеността си, че ще се справя с всичко в името не детето си!
Ето това са част от нещата, които някои от нас изчакват. Мозъка трябва да порастне, а той не винаги върви в крак с годините.
Потвърждавам казаното от Сарлита. В чужбина изчакват даже повечко. И не само за осиновяването, а дори и за собствени, биологични деца. Така, че за културата в България ще спорим с теб