Не съм съгласен за много от изброените неща. Психологичната култура на масовия българин, не е завидна и това е факт, но също така е факт, че в последните години е в сериозен подем. Все повече навлиза в ценностите на средностатистическия градски жител (за селата е силно субективно, тъй като факторите са неописуемо много) да потърси помощ от професионалист и да гледа на това като на естествено действие, както гледаме на ходенето на зъболекар например, нужно ли е да се припомня, че преди дори 20-30 години да пратиш някого за лек зъбобол или вадене на зъб при стоматолог си е било направо "лигавщина". Освен това, смятам, че тепърва психологичните дисциплини и реализацията в тях ще се развиват доста главоломно. Също така е факт, че едва 15-20% от завършилите бакалавър психология се реализират по някакъв начин в тази област, но това е съвсем очаквано, предвид техните претенции и очакванията, с които влизат и желаят да излязат от университета. Преди всичко, работата в областта на психологията е повече призвание (когато работим с хора, изключва се маркетинговата и други подобни области), от колкото професия. Ако един човек вижда себе си като психолог и намира полза от това да посвети живота си в работа в тази сфера, то това е достатъчно да очаква успешната си реализация.
- Публикувана: 9 юли 2018, 19:14 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2018, 16:05 ч.
Психология. Криминална психология.
Съгласна съм. Но за съжаление хората завършили с желание и упорито учене работят по магазини, защото заплащането е под нормалното за тези професии бих причислила психологията дори и към хуманните науки, защото работиш с хора болни или с проблеми. Като мед. сестра не вярвам на твърденията, че ще се променят нещата, че заплащането ще се подобри. Но не на всеки му се отдава да рабони с хора, още повече,с такива нуждаещи се помощ дошле от теб да я потърсят.
Както казах, не ангажирам никой с мнението си. Според мен е невъзможно да практикуваш дълго време професията си пълноценно и себеотдадено, ако тя не задоволява потребностите ти, тоест да си финансово осигурен. Първоначално може да си казваш "майната му, работя каквото искам", но в един момент когато годините минават или дкйде момента за семейство, приоритетите стават други. Не всичко опира само до призвание в този живот. Ако си нещастен, защото обществото, държавата и т. Н
, не оценяват труда ти, няма как да си особено щастлив и задоволен работейки. Така мисля аз поне. Ако имаш гръб и можеш да си позволиш лукса да работиш каквото искаш, тогава съм съгласна, но иначе за мен е недопустимо.
, не оценяват труда ти, няма как да си особено щастлив и задоволен работейки. Така мисля аз поне. Ако имаш гръб и можеш да си позволиш лукса да работиш каквото искаш, тогава съм съгласна, но иначе за мен е недопустимо.
Някак ходенето на зъболекар и психолог няма как да бъдат приравнени 
И преди 30 години си ходехме на зъболекар както сега, даже ни караха от училище и работа /поне 2 пъти в годината профилактично/.
И българинът и чужденецът НЕ ИСКАТ да посещават психолог и имат не само едно на ум. Размитата граница между психиатър и психолог не помага за повишаване на посещаемостта. Близкото звучене също. Нереалистичните очаквания от филмите за това, какво точно може да помогне този специалист пък съвсем не оправя нещата.
Масово пишат/казват "Ходих ама не ми помогна"! Как точно очакват да се изцели проблем трупан десетилетия с две посещения? Както точно очакват психолога без тяхна помощ да им помогне да променят нагласите и гледната си точка по кардинални въпроси пак нямам представа? Гледа се на психолозите или като на кукута или като на шамани дет дръпват "конците" и хоп вече ти е променен вътререда
И преди 30 години си ходехме на зъболекар както сега, даже ни караха от училище и работа /поне 2 пъти в годината профилактично/.И българинът и чужденецът НЕ ИСКАТ да посещават психолог и имат не само едно на ум. Размитата граница между психиатър и психолог не помага за повишаване на посещаемостта. Близкото звучене също. Нереалистичните очаквания от филмите за това, какво точно може да помогне този специалист пък съвсем не оправя нещата.
Масово пишат/казват "Ходих ама не ми помогна"! Как точно очакват да се изцели проблем трупан десетилетия с две посещения? Както точно очакват психолога без тяхна помощ да им помогне да променят нагласите и гледната си точка по кардинални въпроси пак нямам представа? Гледа се на психолозите или като на кукута или като на шамани дет дръпват "конците" и хоп вече ти е променен вътререда
Дорис, отдалечавате се леко от темата. В никакъв случай, не мога да се съглася, че в чужбина гледат на посещението на психолог като нещо срамно и унизително. И не говорим за страни като САЩ, за които е всеизвестно, че там търсят специалист и при най-леките житейски затруднения, което не винаги е добро, но това е друга тема... Говорим дори за страни на Балканите. Колкото до посещението при зъболекар, определено бих го сравнил, заради една тънка разлика... Хората от града със сравнително добри доходи си ходеха на зъболекар при най-малката болка, докато дядо балканджия от село (нищо презрително, аз също съм от такова семейство) дори и да го "кълца здравата" глътва "50 грама гроздовица" и си нарича "А дано да мине"... Защото посещение при зъболекаря, който е в съседния град ще струва, колкото книгите на детето. Едва когато зъбът се разруши и опре до "клещите" решаваме да отидем на зъболекар и да се оплачем колко неефективно работи. Сравнението с психотерапевтите е съвсем сходно, просто е станало "по-модерно" като за 21-и век. А и освен това, защо веднага възниква асоциация между психолог и психотерапевт? Психотерапията е само един дял, една специалност на психологията, има десетки, да не кажа и стотици, други области. От тях, у нас разбира се са се развили доста по-малко, но това е друг въпрос...
Ще обобщя малко за себе си на глас. Аз съм съгласна с изказванията Ви за психолога за възнаграждението му и за това, че определено се отразява на току що завършилия вълнуващ се студент. Започва работа с ентусиазъм,но уви в един момент средностатистическия млад член на обществото без каквито и да било привилегии от други хора, издържайки се сам осъзнава, че удоволствието от работата и това да помага на хората не му дава "хляб".
Та това го казвам и от личен опит. Така се сблъсках с реалността, когато завърших мед. сестра. Не мислих за парите. Сбъднах една мечта. Малко хора могат да се похвалят с това, че са извървели до край пътя на мечтата си. Завърших. Чувствах се удовлетворена от себе си. И не ме разбирайте погрешно и за миг не съм съжалила, че съм го завършила. Това все още ми е мечта, но тя вече не ме удовлетворява така, както в началото, точно поради факта, че е недооценена професия Не само от гледна точка на приходите, който носи, но и от страна на обществото. Да, това го чувах и преди да тръгна по тоя път. Но тогава това бяха за мен приказки на който не вярвах. Сега се получава нещо подобно .
Според мен медицинска сестра въобще не е недооценявана професия.
Нямам представа в държавна работа каква е заплатата, но имам приятелка 30 годишна, която е в частна болница, взема заплата над 1000 лв. и я гласят за главна сестра.
Заплатата за жена си е ОК, на тези години да постигнеш ръководна позиция, да работиш каквото ти харесва си е направо СУПЕР. Има възможност и за втора работа, може да се внедриш и в други сфери /например в аптеките ги вземат като някакъв вид помощнички/ стават представители на фирми/ допълват с кинезетерапия /което си е второ образование//. Ако щеш чужбина - пак има богат избор от работодатели.
Няма как да завършиш и да вземаш голяма заплата - няма такава специалност просто. Ми че то един лекар да не взема повече? Ако не са им проучванията май не връзват 1000 лева ако работят на едно място.
Нямам представа в държавна работа каква е заплатата, но имам приятелка 30 годишна, която е в частна болница, взема заплата над 1000 лв. и я гласят за главна сестра.
Заплатата за жена си е ОК, на тези години да постигнеш ръководна позиция, да работиш каквото ти харесва си е направо СУПЕР. Има възможност и за втора работа, може да се внедриш и в други сфери /например в аптеките ги вземат като някакъв вид помощнички/ стават представители на фирми/ допълват с кинезетерапия /което си е второ образование//. Ако щеш чужбина - пак има богат избор от работодатели.
Няма как да завършиш и да вземаш голяма заплата - няма такава специалност просто. Ми че то един лекар да не взема повече? Ако не са им проучванията май не връзват 1000 лева ако работят на едно място.
В по- големите градове в частните болници съм съгласна 1000 даже и повече взимат. Но в малките разполагаш с държавна болница, където с много извънреден труд може и да успееш да си докараш 700лв. , защото единственно той се заплаща прилично и пак е относително спрямо различните отделения. Частнити клиники са малко трудно е да се вредиш, не казвам невъзможно, но да се има предвид не големи болници, а кабинети на частна практика. Вариант са личните лекари, заплатата там варира не мога да спомена сума, защото е различна при всеки. В детската ясла пък те осигуряват (бруто) 650лв., а чисто както се казва вие си го сметнете. Там няма какво отгоре да получиш, защото бануси и извънреден труд няма. Редки варианти, поради факта, че рядко излиза такова свободно място, а има много желаещи са заводите, ползвайки потребностите на мед. сестра. Училищната мед. сестра отново не е на почитно място и сумата, която получава е крайно недостатъчна, там отиват колежки търсещи спокойна работа, въпреки парите. Та така стоят нещата за една мед. сестра в един малък град с население около 40 хил. души.
Ако запишеш криминална, искаш не искаш, трябва да отидеш в някой голям град или в чужбина най-добре. Не мисля че има глад за крими психолози в по-малките. А за психология само, разгледай в гугъл колко психолога има в твоя град и така прецени. Не знам от кой град си, но в свободния университет във Варна има една хитринка, която може би ще ти е интересна, но не знам колко полезна. Влез в магистърските програми там и ще видиш специалности - съдебни психологически и съдебни криминалистически експертизи. По принцип са 2 отделни специалности, но университета ги е обединил в 1.Като ги завършиш, ти дават 2 дипломи, а семестриалната такса е за 1. Друг е въпроса какво ще правиш с тях после, но в града ти може да има нужда, не знам. Има и още една нова специалност Профайлъринг.. Тя е много близо до това, което ти искаш, но съм на мнение че в Бг ще си умреш гладна с нея 
не знам кое е по-малкото зло - криминална психология или Профайлъринг 😁😁🤣там магистратурите са много леки и приятни иначе. Успех
не знам кое е по-малкото зло - криминална психология или Профайлъринг 😁😁🤣там магистратурите са много леки и приятни иначе. Успех
Аз съм завършил ВСУ. Мога да споделя мнения на колеги, които завършиха споменатата специалонст - твърдят, че са крайно недоволни от подготовката и обучението не било достатъчно за практическа работа в областта. А т.нар "профайлъринг" - профилиране, всъщност е един малък дял от криминалната психология и неговата реализация вече е ограничена само до МВР, докато за кримиалната има и други шансове. А на МВР, едва ли им трябват стотици такива работници, предполагам са няколко десетки за цялата страна. Пак има и някакви шансове за развитие в маркетинга, сферата на рекламата или пазарните прочувания, както и в медиите, но отново са много малко позициите, освен това се съмнявам питащата да се е запътила към тези области.
Препоръчани теми