Да се разделя ли с него?

Детска радост, шарени бонбонки.
Какви са тия дилеми? Сама казваш- страх от поемане на отговорност. Като не те кефи таджето- разкарай го и готово.

The Siren of Titan коментарът ви ми подейства много отрезвяващо! А за т.нар. издържане не мога да кажа, че категорично би могло да се нарече така. Аз не съм някоя безхаберница, която се осланя на подаяния, даже напротив- уча в престижен университет и работя по специалността си. Това " издържанe" е може би един от начините, по които той показва загриженост, защото това е видял в своето собствено семейство.

Здравейте на всички!
Имам огромна нужда от съвет за живота си, а именно с кого да създам семейство и кой от двамата да избера за съпруг и баща.От известен период живея двойнствен живот, което вече ме съсипва и психически и физически. Не мога и не искам да продължавам така, а не зная как да се спра. От ученичка имам приятел, когото обичам много, още от самото начало се привързах и до сега е така. Той  е 4години по-голям, вече на 26, работи има семеен бизнес, добър и мил е , грижовен, не ме ядосва, кротък е като цяло. осигурява напълно всяка една моя нужда, от дрехи и парфюми до обувки дори чорапи и лосиони общо взето всичко за което се сетя или не се сетя , като аз никога нищо не съм помолила да ми вземе, той сам го прави. Но още от началото на връзката ни той сваляше други момичета. А аз винаги съм изглеждала повече от добре, забавна съм, привлекателна и нежна вече и с много хубава професия.  Докато бях в гимназията  момичетата идваха  и показваха как той им пише а те не отговарят, друг път го хващах директно на среща с някоя. От тогава започнах да слабея, да мисля,че аз съм грозна  и дебела и си го заслужавам. Вече сме 6години заедно,от които 3 аз съм студентка в друг град. През това време пак го хващах много пъти, че пише на други и ги уговаря за секс и тн.Но май до срещи и секс не се е стигало защото не му връзват особено. Не че е грозен или нещо подобно(особено според мен) но не е от мъжете които като минат покрай теб се разтреперваш и възбуждаш. По скоро печели с крижа мен така ме спечели. Аз съм центъра на вселената му, всичко е свързано с мен.Въпреки всичко продължихме да сме заедно. Аз  си мълчах за другите жени а и майка ми ми е казваше, че всички мъже изневеряват, да си стоя с моя , да му изневерявам и аз , той бил кротък няма да разбере, да си гледам кефа ,  да го държа и да си правя каквото искам с други. Но как се живее така? В един момент бяхме разделени за месец и аз се запознах с един мъж. 10години по-голям . Само като го видях усетих, че е за мен. Но дойде лятната ваканция аз се върнах в моя град и отново се събрах с бившия. Сега вече 2 години съм и с двамата. Обичам и двамата.През седмицата съм с единия през уикенда с другия. Копнея за мъжа, с когото изневерявам, искам да бъда само негова, на моменти си представям че имаме деца и тн. Той знае, че съм с приятеля си, държи си дръпнато защото е против подобни отношения, но усещам че ме обича  и затова стои и чака нещо да се промени.  Казва ми сама да реша за живота си и също че наистина ме иска за негова жена, че усеща , че с мен може да създаде семейство и да отгледа деца. Аз страдам защото секса с гаджето ми е супер зле, искам да бъда само с него както си беше преди,(гузно ми е че го лъжа)но любовника ми така силно ме държи, влязъл е в главата ми,  в сърцето ми, че сякаш изневерявам на него, когато съм с гаджето си. Изяждам се от вътре. Плача истерично без причина. Искам да не бях виждала какво  е с друг, да бях стояла само с моя. Не зная как толкова време продължавам да се въртя в кръг. С гаджето ми живота ще е спокоен, мирен, скучен. Преди това ми харесваше, но сега и след като секса не върви аз отдавна вече не свършвам докато правим секс а или сама или само с любовника ми  ... а той дори май не ми изневерява вече. Грешна съм безкрайно. Не мога да оставя гаджето си, защото се чувствам длъжна за всичко материално ,което ми дава а  и съм свикнала с него, той ми дава сигурност. Но другия го желая, отворена съм като жена пред него, чистя, готвя, правя невероятен секс,( това се случва 5 6 пъти в месеца, когато се виждаме с него) имам енергия. Никой не знае за другата ми връзка. А вече съм на ръба. Понякога искам да хвана пак гаджето си с друга и да го оставя заради това. Очевидно не мога да поема отговорност и искам да го изкарам виновен. Искам да видя какво ще е да бъда само с човека, с когото изневерявам, с него си говорим много, ходим на театър. Все неща които не правя с гаджето си. С гаджета ми разхождаме кучето, виждаме се с други двойки и тн. Искам да съм като нормалните жени. Не желая да съм такава грешница. Моля ви помогнете ми да се справя с кашата, която сама забърках.  Кой от двамата да избера? Секса толкова важен ли е? Няма ли и ако съм с любовника ми 6год да ми стане скучно и да спра да свършвам? Моля всички с повече опит от моя (аз съм на22 ) дайте ми съвет какво да правя?! Благодаря предварително за времето, което ще ми отделите.

The Siren of Titan коментарът ви ми подейства много отрезвяващо! А за т.нар. издържане не мога да кажа, че категорично би могло да се нарече така. Аз не съм някоя безхаберница, която се осланя на подаяния, даже напротив- уча в престижен университет и работя по специалността си. Това " издържанe" е може би един от начините, по които той показва загриженост, защото това е видял в своето собствено семейство.

[/spoiler]

Аз съм най- много потресена от съветите на майка й. Какво искате? Тя така е възпитавана. Шматарока да й купува туй- онуй, сега са лосиони и чорапи, ако се оженят- ще я издържа, пък тя да си вее байрака и да се чеше дето си иска.