Моля ви, посъветвайте ме какво да направя!

Здравей, аз отдавна не се възмущавам на такива неща, като част от културните различия между народите . И тук канят без деца и си е напълно нормално за тях. Елена беше на 3 мес., когато бяхме поканени на свадбата на брата на съпруга ми, без децата да са поканени. Нямаше и името в поканата и след тел. уточнение се разбра, че те, няма значение кой от двамата наистина, не искат деца да присъстват. А и свадбата беше вечерна, продължи до късно. Аз като теб нямам на кой да оставя детето, на непознати не се доверявам, НО ми се ходеше на сватба. Та се сетих за една мила жена, с която се запознах, докато работех и че тя веднъж каза, че с удоволствие би гледала бебка ако аз трябва да отида някъде. Така станахме приятелки с нея, жалко, че вече живее доста далеч. Накърмих Еленка и я оставих, като се обаждах през половин час да питам. Много си беше добре, че си и спеше накрая. Беше и по-малка отколкото е Оли. Обаче аз си потанцувах, оттогава не съм и танцувала. Не съжалявам, че отидох тогава.
Ако ти искаш да отидете, ще намериш начин, естествено без детето, след като такова е желанието на бъдещите брачни. А Оли ще си порасне, ще си има неин си живот и ще си ходи където си иска, при това ще възприеме сигурно културните обичаи на страната, в която живее. Така че за нея тази ситуация няма да е толкова проблемна ако и се случи в бъдеще.
Приятно изкарване, ако решите да ходите .

И на мен
звучи ми като вълка сит и агнето цяло,
все пак доколкото разбирам положението на съпруга ти е деликатно,
това е сватбата на сестра му, а и ти не би го поставила в положението да избира 

може пък и да вдигат, ти от къде знаеш  ?

...пък овчаря изяден 

е на мястото на "овчаря" аз бих предпочела да съм с детето си, отколкото на тази снобарска сватба, така че не бих се чувствала прекарана

Момичета, искрено съжалявам за конфликта, който създадох.
Мили47, то и аз си имах подобен план в главата- е, няма да е почивка за 3 дена, защото и двамата сме на работа, но за уикенда- защо не. Сватбата започва във църквата, там по принцип не е забранено да има деца, но разбира се ще попитам зълва ми дали има нещо против да дойдем с Оли. После, когато гостите ще се прехвърлят в ресторанта, ние ще си отидем на къпминга и ще се забавляваме там какво можем- по принцип по къмпингите има хубави детски площадки. Кофтито е само за мъжът ми, защото него сигурно всички ще го питат защо аз не съм дошла и тн. А за тях е трудно да си представят как така не искам някой друг да ми гледа детето.
Да, наистина ми стана обидно за това, че Оли не е поканена. Както казах и някъде по-горе, аз нямам право да и се меся в сватбата. Но това не означава, че вътрешно не мога да се обидя, нали? Чувствата са си чувства. Пред нея може и да не покажа, че ми е горчиво, но на приятели бих споделила. Каква патардия съм вдигнала, за това, че споделих проблема си? И пак повтарям- ако имах хора, на които да разчитам- майка, татко и тн., щях без проблем да оставя Оли за един ден. Но на хора, които не познавам не мога- не съм го правила до сега и мисля, че изобщо няма да мога да се отпусна на тази сватба, та камо ли да се веселя. Обидно ми стана също така, че зълва ми не ми влиза в положението. Разбира се, тя не е длъжна, но аз отново съдя по себе си- как бих постъпила аз- може би това е от българския ми манталитет или пък характера ми е просто такъв, но аз винаги мисля първо за другите, а после за себе си. Особенно ако става дума за гости- старая се колкото се може да останат доволни. Надявам се сега пак да не ме разбере някой на криво- не очаквам всички хора да са така, за някои дори важи правилото "Първо гледай себе си, после другите" , но това не означава, че вътрешно не може да ми стане мъчно.
Към тези, които ми казаха, че трябва да се съобразявам със правилата, на страната, в която живея. Мисля, че го правя. Живея тук от 9 години и съм научила и за правилата и за нравите. Но все пак не мога да не се учудя при подобни ситуации. Когато чета мненията на тези, които ме критикуват си мисля, че аз дори нямам право да споделя мислите си-  трябва просто да приемам нещата такива каквито са без много много да му мисля. Може би сте прави. Така ще си спестя всичките главоболия. И все пак не съжалявам, че споделих. Ето, че много майчета не биха оставили децата си на непознати, и биха се обидили. Значи не съм сама.
Благодаря на всички за подкрепата и още веднъж извинявайте за спора, който се получи. Не ми беше целта да създавам дразги 
Благодаря и за критиката- полезна ми беше, въпреки, че някои останаха с впечатлението, че искам само мнения, сходни до моето.

Само да вмъкна, че в този случай, това не може да се нарече обичай. Някои от датчаните, с които разговарях на тази тема ми казаха че са били на сватба със деца, а и ние също сме ходили на 2 сватби със Оливия. Так че за някои е нормално за други- не. До личните принципи на човека си е.
П.С На някои сватби канят само на близките деца- племенниците.

Мила tornerosse,макар че темата е "моля ви посъветвайте ме..."незнам защо си мисля,че ти решението си го взела.И едва ли осъзнаваш колко си права!Взела си го още в мига,в който са ти поставили условието!Мисълта не без дъщеря ми крещи в теб и остава само да я кажеш на който и където трябва!А защо не и на всички и навсякъде?!Усещам,че ти не би направила компромис с детето си!Не и на всяка цена!За което те поздравявам!Много добре знаеш,че за нищо на света не би оставила дъщеря си да страда за теб,както и ти за нея!Вярвам,че ще постъпиш така,както ти подсказва сърцето и че няма да съжаляваш!Гордей се със себе си ,че си такава майка!!!И ако това е "различния български нрав" ти днес ме направи най-щастливата българка!

е, е, е - много грубо
въобще не е звучала така, потърси съвет момичето - дадохме й различни гледни точки.
за мен е права , ако датската й зълва дойде в бг ще се събуе ли пред вратата и ще обуе ли терлъчки, дето ще й се подадат, щото така примерно е прието у дома? или ще пие ли ракия със салата, щото ти мене не мъ уважаваш, ако не си изпиеш ракията! едва ли

Мисля темата беше полезна не само за tornerosse.
Първо, така се успокоих, че не съм единствената мама, която не обича да оставя децата си на детегледачка 
Второ, че без детегледачка няма шанс да се оцелее, затова ще търся.
Моят син например, като беше на 5-6 годинки, не искаше да остава с детегледачка. Два пъти го пробвахме и беше кошмар. Даже едната детегледачка ни заяви, че няма да може да го гледа втори път  Обаче като поотрасна му дойде акъла в главата и започна да ходи на гости с преспиване, а ние  си уреждахме излизане точно тогава. Но пък сега с беба пак сме в изходно положение 
tornerosse, мисля че това решение, което си взела е най-доброто за всички. Между другото, на някои къмпинзи организират забавления за деца през уикендите. Можеш да звъннеш и да ги попиташ, дали поемат и гледането на детето през това време. Така може и ти да се появиш в ресторанта за малко, за да спестиш неудобните въпроси, които ще задават на половинката

И аз мисля, че трябва да и се обадиш и да и кажеш, че много съжаляваш, но няма на кой да оставиш Оливия и не можеш да дойдеш. А вариантът с караваната не те устройва и точка. Верно, че сватбата е една в живота (обикновено), но това не значи, че гостите трябва да се чувстват зле понеже са си изоставили детето, а булката просто да се кефи като че ли тя е най-важната на света и да нехае за другите. Нали е поканила гости да се радват заедно с нея в крайна сметка.  Ако толкова държи да и идеш на сватбата, ще направи изключение за детето на БРАТ си. Ако не държи - защо да ходиш в такъв случай? Интересно ми е ако има 3 годишно извънбрачно детенце дали ще го вземе на собствената си сватба? Не знам кое е нормално и кое не за датчаните, но за мен това което тя иска от теб не е нормално. Ако и за теб не е просто направи каквото мислиш, че е правилно. И да ти се разсърди какво?

Браво Торнеросе, страхотно решение си взела!

Наистина ми беше много интересно да видя позициите на всички. Както МЕРИ не се чувства като единственната майка с български манталитет, така се чувствам и аз сега. Някак си ми вдъхнахте кураж да държа на своето, за което съм ви много благодарна. Ако например всички тук ми бяха казали, че съм "разглезено хлапе" щях да се замисля дълбоко по въпроса, но едва ли бих оставила Оливия на непознати.
Да ви кажа нещо друго. Днес пак стана дума в къщи относно сватбата и попитах мъжът ми какво щяха да направят ако Оливия беше не на 3, а на 12 години? Тогава нямаше да вдига врява, нали? Той ми каза, че възрастта и нямала нищо общо...
Каза, че децата на поканените гости се смятат като нещо като по- далечни роднини, затова не ги канят... Ново двайсе сега  Каза, че това било нормално за датските нрави...
Абе до човека си е. После като го попитах дали има нещо против да направим рожденният му ден с деца, каза, че него децата изобщо не го притесняват.
Явно някои хора си държат на традициите, а други не.

хихи..."далечни роднинни..." 

Няма да чета какво са писали другите, нямам време,но аз бих взела детето си независимо какво й се иска на зълва ти! Тя едва ли ще ви изгони заради детето, пък и доколкото знам малките момиченца за желани шаферки на всяка сватба, те са като късмет за булката и пожелание за много челяд