Моля за съвет - бебе на 20 дни и неангажиран баща :(

Само в Общината има договор и осигуровки,на другите места няма.. може би за това не иска да я напусне,но...там се води управител,взима смешна заплата,за работата която върши...Той си знае де,аз не искам да му се бъркам...

Трябва да му ги кажеш тези неща на него! Опитайте да намерите вариант устройващ и двамата. И пак ти казвам, в момента хормоните ти още играят, по-чувствителна и лабилна си, което е нормално.
Все пак зрели хора сте, с дете....има начин да се решат нещата без скандали и сръдни. Компромиси трябват и от двете страни. Премисли добре! И влез и в неговите обувки...не бързай с генералните изводи, че не си щастлива.

В такъв случай, те са много рискова алтернатива.

Добре де, преди да тръгнете да правите бебета нямаше ли поне една приятелка с такова за да си свериш часовника? Как изобщо се чудиш защо не помага при сегашното му положение? Нали заради вас го прави - за да имате пари и да не се чудиш дали да вземеш памперси мляко.
Навярно ти се иска той да ангажира и времето си за сън с бебето за да си почиваш ти, която се занимава само с него?
Ясно, че си в депресия ама погледни трезво на нещата, защото както описваш поведението си като нищо на човека ще му писне доста преждевременно ...

Само не ми казвай, че 20-дневно бебе страда от липсата на внимание от страна на баща си. Има още доста време докато стигнете тоя момент.

Първо, подхождайте прагматично: да разкара познатия. Отношения или не, не е ключово, а може да си ползва енергията за намиране на по-добра работа.

Второ, това, че бебе на 20 дни шава не значи, че чака някой да го забавлява. То може да си шава и до теб на дивана, и в легълцето. Впрочем нощем ако бебето шава, и ако ти е мил животът, се правиш на умряла лисица, за да разбере, че като е тъмно, игри няма. Пък нека си издава звуци - бебе е, това е нормално, няма нужда да се строите до него в шпалир и да се правите на идиоти, да го друсате, разнасяте или други дивотии. Няма нужда от тате от 1 до 5 през нощта. Ти си дреми там, то ще свиква да спи, като му е скучно.

Занимавай го през деня, ама имай предвид, че е бебе на 20 дни и заниманията са 5-15 минути, не три часа активно да го държиш. Просто няма какво да правиш с такова бебе.

Продължителното лежане и страхът дали ще задържиш бебето със сигурност са се отразили на емоционалното ти състояние. А първите дни след раждането много често са трудни, повечето от нас преди първото раждане имат напълно нереалистична представа за живота с бебе.
Мисля, че повечето пишещи в темата са забравили как са се чувствали след първото раждане и затова реагират малко крайно. Понеже имам постоянен досег с току-що родили жени, мога да кажа, че често са много объркани, уплашени, несигурни. Затова са склонни да обвиняват за положението човека до себе си, въпреки че невинаги в него е проблемът. Или поне не е само в него.
Щом нямате асансьор, вземи си слинг или раница за бебето и излизай така, виждай се с хора, разхождай се навън, тъкмо лятото не е много горещо. Постепенно ще се почувстваш по-добре и ще имаш възможност да премислиш трезво кое точно в поведението на мъжа ти те дразни и имаш ли наистина основание да се дразниш.

Да,аз се усещам че това лежане ми се е отразило,толкова много дни,сам всеки ден,ти ставаш асоциален,и онзи ден излязох в центъра,ми аз се чувствах все едно съм била в затвор до сега,чувствам се глупава,не мога да разменя 5 приказки с някой човек,освен че дебела и т.н и т.н и тези неща...Може би ми се е отразило много,да.Преди това имах доста социален живот.А и мои познати от както разбраха,че съм бременна,все едно им казах":Болна съм"...

Въобще не съм забравила как е, затова давам директни прагматични съвети. Май е време да се прочете някаква книга как се гледа бебе -тия неща се правят през бременността още, но и сега не е късно да разбереш кое е нормално. Има доста книги какво да се очаква през първата година на бебето.

Но ако очакваш, че и двамата ще пърхате около бебето с еднакъв ентусиазъм - няма да стане. Той е мъж, а при теб има хормонална адаптация точно към това свръх-внимание, граничещо с паника. При него го няма това усещане, за него задачите са прагматични. Така че хубаво прочети какви са задачите около едно бебе, кое е смислено и кое е излишно пърхане, и възлагай на мъжа смислени, точни и строго определени задачи, не очаквай сам да има хрумки и да се хвърли да прави нещо, защото и той не знае какво.

Всъщност е бил прав да не обръща внимание на мрънкащото бебе, защото няма какво да направи.

Наложен ни е модела, че майката поема изцяло грижите за детето в първите години, а бащата е отговорен за прехраната. Факт, който се подкрепя и от мненията в темата и от дългото майчинство, полагащо се по закон.

После, след като детето тръгне на градина към задълженията на майката се добавя и работа, т.е. трябва да лавира между детето, домашните задължения, работата и ролята на ЖЕНА (често пренебрегвана роля, особено първите години от майчинството, която в последствие води до изневери и влошаване на отношенията между двойката).

 В същото време мъжа  продължава да си работи на 3те места, милия той...а да и неделя да изведе детето на вън за няколко часа, за да може мама да почисти основно къщата

Има нещо сбъркано във възприетия модел.

Съвета ми към теб е да седните и да поговорите с мъжа ти, да говорите, това е най-важното. Да му кажеш как се чувстваш, че имаш нужда той да присъства в живота ви и да чувстваш физическа подкрепа, не само финансова.

Често се случва когато се роди бебето в семейството да настъпят кризи. Обикновено драматизиращият е мъжа, защото казано най-просто вече не е центъра на семейният свят, но се случва и жената да изпадне в криза.
Бебето е новородено. Не, не страда от липса на внимание от страна на таткото. В момента ще страда само ако няма кой да го нахрани и да му смени памперса. Това че не заспива веднага след кърмене е нормално, расте, но и не означава че изпитва силна необходимост от това някой да му виси на главата и да го забавлява.Да си зяпа, да си рита с крачета.
Аз съм от тези дето не виждат смисъл в това и таткото да става нощем като ревне бебето при условие че е на кърма /бебето де, не таткото /.тъй или иначе мама ще трябва да стане да го накърми, от къв зор е  да става и таткото. От солидарност - няма нужда.
Щом работи на 3 места, колкото и е - за пари е. Иначе лесно се разрешава проблема - оставя другите две работи и продължава само с основната. Но не напразно народът е казал че там където дойде липсата на пари любовта си отива бързо бързо. Тя любовта може и да не си тръгне буквално, но като се чудиш от къде пари за памперси, за храна и хич не ти е до любов.

Бебеот е на 20 дни. Колкото и да сме романтично настроени,в момента то основно има нужда от мама. А ти може да си нагласиш нещатата така че да имаш време да си почиваш. Готвиш по-прости неща, нищо няма да стане ако и някоя вечер вечеряте пържени яйца само, не висиш постоянно на главата на бебето "да го забавляваш", не изпадаш в перфекционизъм като чистиш, спиш с бебето ако ти се спи.
Таткото има време да си изгради връзка с малкото човече. Има бащи, които не се занимават много много с новороденото бебе.Но това не означава че с времето,  че като станат ходещи, говорещи човечета няма да изградят връзката.  Дори напротив.... Спомням си, че като се роди брат ми  баща ми първата година не обръщаше  внимание на новото човече. Да го подържи - "а, страх ме е че ще  му направя нещо". Но когато брат ми проходи и проговори стана като залепен за баща ми и общо взето през целия ден беше с него, баща ми е автомонтьор и брат ми от запъртък се мотаеше по цял ден с него


Иначе гледането на бебе не е лесна задача. В повечето случаи бъдещите родители си мислят че това ще е едва ли не гледане на кукла. Само дето не се получава винаги така. Каката ми беше точно като кукла, спокойно, тихо, кротко бебе. Е, случваше се да реве, ама не чак фрапиращо.
Обаче малкото навакса и  за кака си - в 5 сутринта като почне да реве спира към 1 през нощта. Не напразно индианското му име е Мрънчо Та още на втория месец някъде бях казала, че от тук нататък бебе и на картинка не ща да виждам

Авторке, по-наострена си отколкото бива. Припряна си, бързо сменяш настроения, всичко те дразни. Не си го изкарвай на мъжа си. Той е също толкова объркан и опитващ да се адаптира към новото ви състояние, както и ти.
Аз вярвам и знам, че е изморително в първата година с бебчето – особено, когато не спи спокойно и се буди на 2-3 часа. А ела да видиш и когато започне да плаче след месец-два от колики какво става. На бебето не му трябва внимание по твоите представи – баща му има роля до третата му година основно като твой помощник. Бебето, малкото дете усеща и възприема теб основно като присъствие сега. Ти си неговата вселена – с гласа си, топлината на тялото, мириса ти, храната, която му даваш. Затова се успокой и потърси начин да се чувстваш спокойна и отпочинала. Трудно е, но има варианти. Научи се да открадваш малките моменти, когато бебето спи и за себе си.
Ти го караш малко отзад-напред – искаш веднага след раждането всички да заемат ролите си на родители на пораснало дете. Ами, не става, това е дълъг процес и се минава стъпка по стъпка.

На първо време – нужна ви е адаптация и на двамата към ситуацията на родители. Ти да спреш да имаш свръхвисоки и на моменти истерични очаквания. Той да спре да бяга и да види, че бебето не се чупи толкова лесно.

НА второ време – не тръгвай с рогата към мъжа си, опитай с добро, обясни му как се чувстваш – за умората, желанието за внимание и грижа.

На трето време – наистина дай време на самото време. Периодът веднага след раждане е особен. Хормоните се опитват да се върнат в предишните си норми, но пък има и изисквания към организма за кърмене. Така че става нещо като филм "екшън драма". Това се отразява и на психиката – реакциите ти са нормални. Дай си време и ще се успокоиш.

Постовете на Сирената в тази тема трябва да се закачат някъде като настолни. Практични и полезни - точно каквото търси авторката. Набиването на канчето не виждам как помага.

Ми това е, с малко бебе се подготвяш психически да водиш окопна война, не блицкриг с мъжа си. Запасяваш се с храна, вода, нет, книги, памперси и кърпи и си живееш, без да пърхаш много.

Реално за да делегираш на таткото задачи, трябва ти самата да си подредиш деня, да станеш способна и със затворени очи да обгрижваш бебето. Така ако таткото е неуверен, ти ще му направиш показно, ще го водиш стъпка по стъпка и той ще попие от твоята увереност.

Свикваш с мисълта, че ти ще си първия експерт по бебето, а таткото ще е в процес на обучение. Стани първо ти виртуоз на памперсите, и ще научиш и него. Ти си цял ден с бебето, практикувай, нареди деня и малко по малко ще се изясни къде може да се включва таткото.

Между другото, подреденият ден с бебе идва към 2-3 месечна възраст, засега само си лежите и блеете, и през нощта се правите на ударени, да не свикне да играе.

И вече като наредите деня, ще си поговорите с таткото за нещата около работата, защото работа се сменя и пренарежда.

Пращай го на 4та работа и му връчи бебето в слинг..
Ти иди при мама да си отпочинеш..

п.п.Бе кви са тия мъже,бе..бебета нямат ли си за кърмене и преповиване,ми тръгнали на сто места да ми работят и зарязали жената сама да сменя пелените..Кощунство..