А може би, иска да знае с какви трудности ще се сблъсква?
Или какво да прави за да докаже обичта си?
Или какво да прави за да докаже обичта си?
- Публикувана: 1 авг. 2018, 08:52 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2018, 23:26 ч.
Как се обича самотна мама с две деца?
Вярно е, че въпроса в заглавието няма нищо общо с въпроса, поставен в първия пост. Аз наблягам на второто, защото смятам, че по - трудно се осмисля. Как се обича жена му казаха и по-напред, дали е с деца или без, жената си е жена. Децата обаче са друга бира. Но, обичаш ли - с всичко се справяш. Важно е да е взаимно, а по - важно е с дамата предварително да се изяснят позициите. Дали ще бъде само чичкото, с когото живеем и ни храни, облича... Или ще е авторитет, който децата ще приемат, уважават и дай Боже заобичат, зависи от поставянето на нещата в самото начало. Както тръгне - така ше отиде. Разбира се не е маловажно и що за деца са децата, на каква възраст са, на какво отношение са свикнали. Съвет конкретен не мога да дам, защото не ги познавам и нямам наблюдения, но общото при всички е представянето на ситуацията, половинката и мноооого търпение, разговори, взаимност.
Моят приятел научи децата ми на поздрава, който прави със своите деца - пляскане по един път с ръка и три пъти леко удряне рамо в рамо като бичета. Голяма са атракция и много се забавляват, включително 14-годишната ми "магарица", която уж вече е голяма.
Та може да създадеш някакъв ваш си поздрав, който да служи за разчупване на ледовете и оттам нататък да е по-лесно. Е, зависи колко са големи децата, разбира се, че вчера един братовчед ми сподели как пазел връзката си в тайна, защото приятелката му още не била казала на децата... Едното "дете" било на 23 години...
А, и е много важно дали те ще дойдат в твоя дом или ти в техния.
Ако са малки, те съветвам да правиш с тях кратки набези до магазина за сладолед и други неща, но само с предварителното разрешение на майката. Търси тяхната "помощ" според възрастта им : "би ли ми подал тази отвертка, искаш ли да завиеш това болтче, браво, чудесно се справяш!“
Децата харесват да се чувстват нужни и да бъдат оценени техните усилия.
Не пести похвалите, но нека да са от сърце, неискрените похвали се усещат.
Отделяй време да разговаряш с любимата си и за децата. Ако е жена на място, те са най-важни за нея и не можеш, а и не бива да ги игнорираш.
Ако едното или пък двете са с промит от бащата мозък... Тогава ще е трудно.
С три думи съветът ми е: търпение, съ-участие, разговори.
Та може да създадеш някакъв ваш си поздрав, който да служи за разчупване на ледовете и оттам нататък да е по-лесно. Е, зависи колко са големи децата, разбира се, че вчера един братовчед ми сподели как пазел връзката си в тайна, защото приятелката му още не била казала на децата... Едното "дете" било на 23 години...
А, и е много важно дали те ще дойдат в твоя дом или ти в техния.
Ако са малки, те съветвам да правиш с тях кратки набези до магазина за сладолед и други неща, но само с предварителното разрешение на майката. Търси тяхната "помощ" според възрастта им : "би ли ми подал тази отвертка, искаш ли да завиеш това болтче, браво, чудесно се справяш!“
Децата харесват да се чувстват нужни и да бъдат оценени техните усилия.
Не пести похвалите, но нека да са от сърце, неискрените похвали се усещат.
Отделяй време да разговаряш с любимата си и за децата. Ако е жена на място, те са най-важни за нея и не можеш, а и не бива да ги игнорираш.
Ако едното или пък двете са с промит от бащата мозък... Тогава ще е трудно.
С три думи съветът ми е: търпение, съ-участие, разговори.
Спестяват се подробности около това, човекът в какви отношения реално е с децата, той ли е причината за развода, майката има ли къде да живее, защо, всъщност са планирали съжителство.
Много изпреварващо му тече мисълта, в посока безоблачно бъдеще.
Много изпреварващо му тече мисълта, в посока безоблачно бъдеще.
Скрит текст:
При такова избирателно представяне на фактите, не знам какво очаква да получи, да ти кажа...
Представянето е точно такова, каквото трябва и съм решил да бъде - кратко и ясно. Няма скрита адженда или конспирация.
Получавам отговорите, които търся и искрено благодаря на всички, които приемат на сериозно въпросите ми и споделят мнение по темата.
аз съм майка с едно дете, но мога да ти кажа каквобих искала и избягвала - като за начало жената има две деца, трето не й трябва т.е. събирай си чорапите, готво си когато тя е заета, чисти след себе си! Ако помагаш за общите нужди в домакинството още по-добре. Бъди много търпелив с децата и не бързай да им се правиш на баща, не ги критикувай и не им прави забележки, подкрепяй майката в начина й на възпитание. И най-важното опитвай се максимално да прекарваш време с тях, пълноценно - излизайте, забавлявайте се, играйте!
Скрит текст:
аз съм майка с едно дете, но мога да ти кажа каквобих искала и избягвала - като за начало жената има две деца, трето не й трябва т.е. събирай си чорапите, готво си когато тя е заета, чисти след себе си! Ако помагаш за общите нужди в домакинството още по-добре. Бъди много търпелив с децата и не бързай да им се правиш на баща, не ги критикувай и не им прави забележки, подкрепяй майката в начина й на възпитание. И най-важното опитвай се максимално да прекарваш време с тях, пълноценно - излизайте, забавлявайте се, играйте!
Доста ценни съвети. Благодаря, Future_Mummy.
На мен въпросът ми е странен. Как се обича самотна мама с две деца? Все едно да питаш как се обича мама с хронично заболяване. Обича се както и всяка друга. Децата са нейното семейство и или я приемаш с тях, или не я приемаш с тях. Самият факт, че питаш подобно нещо, ми подсказва, че може би виждаш децата като някаква пречка в отношенията ви. Ако има и най-малките признаци за това - по добре не се захващай.
Скрит текст:
На мен въпросът ми е странен. Как се обича самотна мама с две деца? Все едно да питаш как се обича мама с хронично заболяване. Обича се както и всяка друга. Децата са нейното семейство и или я приемаш с тях, или не я приемаш с тях. Самият факт, че питаш подобно нещо, ми подсказва, че може би виждаш децата като някаква пречка в отношенията ви. Ако има и най-малките признаци за това - по добре не се захващай.
Не виждам никаква пречка. Нито се страхувам. Ни най-малко. Просто ми е малко странно, защото нямам опит в подобна ситуация. Събирам мнения - какво се очаква да правя и какво не. Какво да очаквам, какво да не очаквам. За какво да се притеснявам, за какво не. Абе, искам да съм подготвен, когато започнем да осъществяваме плановете си. Не да се държа кат' няк'ъв чук.
Иначе - нямам търпение
Май нямаш деца и въпросът е по-скоро как да се държиш с децата. Правилно ли разбирам?
Възможно е, особено ако не са съвсем малки, първоначално да не те харесат особено и даже да те намразят. Нещата трябва да бъдат поставени ясно, както от теб, така и от майката - ние ще живеем заедно и това трябва да ви ясно от самото начало, мрънкане и сръдни няма да променят нещата. И в началото не се опитвай да заместваш бащата, едва ли ще одобрят това, освен ако разводът не е поради побоища и скандали и те не го обичат. Не се и опитвай да ги настроиш срещу него, ако ще да е и най-голямата гад. Опитай се да се държиш приятелски с тях. Но не се опитвай да ги подкупваш с подаръци, децата усещат такива неща. Въоръжи се с търпение, може и да не се получат бързо нещата. Ако си обичат и другия родител, очаквай гадни номерца. Но пък като се случат нещата, ще си много щастлив с две дечица.
За пример - дъщеря ми още поддържа връзка с бившия, който не й е баща, а аз не съ го виждала от 5 години.
Успех!
Възможно е, особено ако не са съвсем малки, първоначално да не те харесат особено и даже да те намразят. Нещата трябва да бъдат поставени ясно, както от теб, така и от майката - ние ще живеем заедно и това трябва да ви ясно от самото начало, мрънкане и сръдни няма да променят нещата. И в началото не се опитвай да заместваш бащата, едва ли ще одобрят това, освен ако разводът не е поради побоища и скандали и те не го обичат. Не се и опитвай да ги настроиш срещу него, ако ще да е и най-голямата гад. Опитай се да се държиш приятелски с тях. Но не се опитвай да ги подкупваш с подаръци, децата усещат такива неща. Въоръжи се с търпение, може и да не се получат бързо нещата. Ако си обичат и другия родител, очаквай гадни номерца. Но пък като се случат нещата, ще си много щастлив с две дечица.
За пример - дъщеря ми още поддържа връзка с бившия, който не й е баща, а аз не съ го виждала от 5 години.
Успех!
Скрит текст:
Май нямаш деца и въпросът е по-скоро как да се държиш с децата. Правилно ли разбирам?
Възможно е, особено ако не са съвсем малки, първоначално да не те харесат особено и даже да те намразят. Нещата трябва да бъдат поставени ясно, както от теб, така и от майката - ние ще живеем заедно и това трябва да ви ясно от самото начало, мрънкане и сръдни няма да променят нещата. И в началото не се опитвай да заместваш бащата, едва ли ще одобрят това, освен ако разводът не е поради побоища и скандали и те не го обичат. Не се и опитвай да ги настроиш срещу него, ако ще да е и най-голямата гад. Опитай се да се държиш приятелски с тях. Но не се опитвай да ги подкупваш с подаръци, децата усещат такива неща. Въоръжи се с търпение, може и да не се получат бързо нещата. Ако си обичат и другия родител, очаквай гадни номерца. Но пък като се случат нещата, ще си много щастлив с две дечица.
За пример - дъщеря ми още поддържа връзка с бившия, който не й е баща, а аз не съ го виждала от 5 години.
Успех!
Възможно е, особено ако не са съвсем малки, първоначално да не те харесат особено и даже да те намразят. Нещата трябва да бъдат поставени ясно, както от теб, така и от майката - ние ще живеем заедно и това трябва да ви ясно от самото начало, мрънкане и сръдни няма да променят нещата. И в началото не се опитвай да заместваш бащата, едва ли ще одобрят това, освен ако разводът не е поради побоища и скандали и те не го обичат. Не се и опитвай да ги настроиш срещу него, ако ще да е и най-голямата гад. Опитай се да се държиш приятелски с тях. Но не се опитвай да ги подкупваш с подаръци, децата усещат такива неща. Въоръжи се с търпение, може и да не се получат бързо нещата. Ако си обичат и другия родител, очаквай гадни номерца. Но пък като се случат нещата, ще си много щастлив с две дечица.
За пример - дъщеря ми още поддържа връзка с бившия, който не й е баща, а аз не съ го виждала от 5 години.
Успех!
Благодаря, Olia Nik. Не. Нямам деца. Малчуганите с ОК с мен. Говорим си, пускаме си майтапи и всичко - ОК. Ама, едно е да се виждаме за кратко, друго е да съжителстваме заедно. Наясно съм, че няма как да заместя биологичният им баща. Също, нямам намерение да настройвам никой срещу никого. Аз съм за спокойствието, усмивките и общуването, по принцип. Не обичам "педалски" прийоми и номерца, с извинение за израза. Не са в стила ми.
Абе, конфузно ми е малко. Но, предполагам, че ще ми мине.
Дребосъците, пък, от своя страна, до момента ме приемат именно защото се държа като възрастен приятел с тях. Т.е. говорим си като възрастни.
Още веднъж - мерси за смисления коментар.
X
Реклама