Да поговорим за живота извън града

Бих отишла да живея на подобно място,но след пенсия.

Да!Даже си бяхме продали апартамента във Владиславово и си купихме къща в гр.Белослав и пристигахме за много по-кратко време до работилницата ни на Колхозният пазар,отколкото като живеехме във Владиславово!Живяхме там около две-три години,имахме си дворче,два гаража,две немски овчарки,отглеждахме си кокошки,прасенца ,имаше спокойствие и беше хубаво.Училища имаше,пък и е близо до Варна-има си и транспорт!Всичките ни приятели идваха с голямо удоволствие на гости у нас с преспиване
vera i asen   след като ще сте съвсем отделно от тях-приеми без да се замисляш   

Да!
Много ни харесва такава идея, и я дъфчеме вече незнам колко години с мъжа ми  надявам се един ден и ние да се преместим извън големия град

С най-голямо удоволствие бих се изнесла от големия град, въпреки че Пловдив не е кой знай си каква пушилка, стига да има удобен транспорт, за да пътува детето когато тръгне на училище. От опит знам, че къщата си е къща. Малкия като отиде при мама и завихри игра на райграса не иска да си тръгва. Ох, спомени....

не
социалната изолация е жестока.
иначе да, къщичка е супер идея.
НО
какво правиш когато комшиите са надули чалгата;
детето вдигне Т;
започне да търси и, о, ужас, намира среда там, където най-не искаш (не че в града не може да се случи, де);
искаш да поканиш приятели на гости (което на нас се случва 3-4 п/с) и те кажат - о, много сте далече;
или пък ако нямат кола;
или пък ти нямаш кола;

но пък ние не живеем в панелка, а в стара тухлена кооперация в малък квартал.
с много зеленина.
и близо до центъра.

Бих живяла, да. И съм го правила. Даже преди година-две пак съществуваше такава възможност, но се размина. Така се стекоха обстоятелствата. Имаме къща на 15 км от града, в планината. Ако сме там, времето да стигнем до работните си места е с 10 минути повече. И двамата сме с коли. Така или иначе не слизаме от тях. Все още караме и взимаме децата отвсякъде. Магазините изобщо не са ми проблем. Пазарувам си от града. Случвало ми се е да слизам до града за вестник или хляб. Изобщо не ми е проблем. С отоплението няма също грижа. Имаме и локално парно, имам си и радиатори на ток. И в къщата, както и в апартамента ако искам цъквам радиатора и толкова.

Изобщо не усещам каквато и да било социална изолация. Аз съм по 10-12 часа на работа. Жадувам за тишина. Като се приберем в 20.00 часа ми е само до социални контакти. Разстоянието от 15 км. или 10 мин. с кола не би спряло никой приятел да ми дойде на гости, нито мен да отида на гости. Съседите ми не дънят чалга /слава богу/, не ми пречат, не ги виждам и чувам, освена ако аз не потърся контакт.

Бабите, а и ние, имат апартаменти в града, та децата през деня на воля могат да си играят с който искат. Вечер са си сами на двора и си им е много добре. Изобщо, живота на 10 мин. път от града с нищо не би могъл да ме обремени. Даже сега като ме стегне шапката и хващам багажа и се изнасяме за по 20-30 дена. Пътувам си за работа и ДГ и хич не се вживявам. Сигурно бих го правила и за по-дълго, но не знам дали после ще си намеря апартамента в града цял и заключен. 

Ние също не живеем в панелка. Имаме жилище в кооперация в центъра, близо до Тримонциум. На чудно място, но къщата си е къща, който каквото иска да ми говори!

О, да! С най- голямо удоволствие.  Дано някой ден и тази ми мечта се сбъдне.

Както се вижда по местожителството под аватара - ние живеем в село. Имаме чудесна, голяма къща, с просторни стаи и фантастична природа. Живеем сами, така че децата ни се радват на голямо спокойствие, никому не пречат, тичат и викат на воля. Играят на всичко, карат колела, през лятото дворовете се изпълват с люлки и басейни, през зимата карат шейни и се бият със снежни топки. Обожавам мястото - родена съм и съм израстнала в самия център на София- срещу ЦУМ и Шератон, но сега не бих се върнала за нищо на света.
С кола сме, за 20 минути сме в която кръчма решим или до детската градина, понякога оставаме да спим при майка ми в София, ако купонът е до късно.
На всяко нещо се намира решението, може да опитате да поживеете и ще усетите как се чувствате в къщата.
Аз си зареждам батериите в Балша, за мен нашата къща е най-страхотното място на света, обожавам да си пия кафето на терасата и да слушам птичките, а сутрин като си отворя очите една огромна череша ми помахва с листенца; когато вечеряме София проблясва в далечината с много светлини, несравнимо е!

-комшиите са изключително готини, сърдечни и те много ни помогнаха да се адаптираме, чалга, не слушат;
-свалям температурата на детето, аптечката е сравнително добре заредена, а на сутринта в 9 ч. идва докторката-както и в града;
-средата е по-свита, всички се знаем и децата са ни постоянно пред очите, модите идват малко по-бавно от преди
-с приятели се виждаме предимно по заведения, а в почивните дни те си правят излети при нас+ барбекю...
-ако нямат кола ги взимаме от удобно за тях място, въпреки че метрото прави директна връзка с градския ни автобус, който е  през 15 минути и се движи точно по разписание, така че никой не виси по спирки
- ние ако нямахме кола би било кофти вариант, наистина

Плюсовете да повече от минусите при постоянно живеене.
Ако е като за вила - минуси няма

Мечтице, искам и аз....
И аз живея на Балша, ама на ул. Балша в ж.к. Ив. Вазов

/мъжо е градско чедо във всяко едно отношение - туй му е кусура/

При нас аз съм градското чедо. Не мога да си представя животът без шума от колите и камионите по булеварда. Нито без отсрещния супермаркет. На всичкото отгоре нямам шофьорска книжка, имаме само една кола.

Имаме къща в едно близко до града село. Само на 10 км е. Къщата се нуждае от голям ремонт, но мъжът ми се е заел сериозно с нещата и смята малко по малко да я стегне. Неговата мечта е да живее на село- далеч от шума и досадните съседи, без телефон, на спокойствие и уединение. Малей, аз какво ще правя?! Живот и здраве, ще го измислим...

Идеята ми допада много дори.
Аз всеки ден минавам по 15 км.в едната посока,за да отида на работа и то минавам през центъра на София.Ужас.
Всеки си взема решения за себе си.Трябва да сложиш плюсовете и минусите на везната и да решиш с кое можеш да направиш компромис и кое ти осигурява душевен мир и спокойствие.
Успех! 

Ние живеем във вилна зона извън Варна.Само на 15мин. от центъра на града е.Но няма нищо общо с живота в града.Толкова е спокойно,няма шум,няма коли,камиони,автобуси.Тишина.Пеят птички,красиво е,зелено,морето е пред теб.Има редовен градски транспорт,но ние сме с кола.Аз съм много доволна,че сменихме апартамента с къщата.

Живяла съм далеч от центъра и е било много приятно и спокойно.Единственото неудобство е,че ти в необходима кола!