Публикувана: 7 юни 2006, 15:57 ч.
Последно мнение: 8 юни 2006, 14:35 ч.

Настоящи мами - има ли кой да Ви помага?

3 484
76
1

# 60 7 юни 2006, 23:44 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: rumi_sz в ср, 07 юни 2006, 15:57

Почвам да се чудя дали това е нормално явление или проблема е в другите /близки/ ?

На мен ми помага мъжът ми. Пазарува, готви, примък-отмък.
Аз завеждам прането, гладенето, кърменето. Чистим заедно.
След раждането беше майка ми за известно време тук и тя
вършеше всичко, докато ние свикнем с бебето и си създадем
режим, после идваха свекърите и се включваха в готвенето,
пазаруването и ремонтирането.
Но няма какво да се лъжем, бебето е отговорност на двама ви
и околните не трябва да се чувстват длъжни да ви помагат.
В края на краищата не сте ги питали, преди да създавате дете, нали.

# 61 8 юни 2006, 01:19 ч.

Мнения: 4 629

Има кой да ми помага, но не злоупотребявам с това. Сега като се замисля последно искахме помощ(детето да спи във свекърите ми) преди повече от 3 седмици. С майка ми и близките ми в България повече злоупотребявам, но те се натискат да гледат детето Wink

. Мисля си, че много е трудно, ако няма кой да те отмени пък било то и за час - два

# 62 8 юни 2006, 01:57 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Ами свеки се натиска, ама й секнах мерака.и 2 часа да е стоял при нея, като си го взема 2 седмици не мога да го вкарам в пътя.Като се роди/по точно когато малкия беше на 4 месеца/ се наложи да го гледа 10 дена и го научи да заспива на ръце, та ми направи страхотна "услуга" Twisted Evil

# 63 8 юни 2006, 02:53 ч.

Мнения: 1 860

Честито Ви бебенце, да е живо и здраво и много да Ви радва!
На мен никой не ми помага ( изключвам любимия, но това не означава че не зачитам помоща му ), справям се сама през повечето време. Иска ми се да има на кой да го оставя и да ме смени поне за няколко часа, защото на моменти разбирам че са на изчерпване не само физическите ами и психическите ми сили. Нямам възможност някой да ми помага, но ти НЕ мисли само за това че като е ваше и вие трябва да му мислите. Все пак не става въпрос някой да ти отгледа детето, а да ти помага от време на време, за да имаш време да се заредиш с малко енергия та да продължаваш напред. Hug

# 64 8 юни 2006, 07:40 ч.

Мнения: 3 089

няма баби наоколо. мъжът ми помага до колкото може, но все пак аз отнасям тежестта. като например тази нощ, в която петра ми разказа играта. мъжът ми ще отиде на работа и ще си почине Mr. Green

, а аз съм на пангаря денонощно Simple Smile

и да му се не види, и гледачка не мога да намеря, за да поизлизам малко от ежедневието.

# 65 8 юни 2006, 08:39 ч.

Мнения: 1 259

Майка ми идва в почивните дни.Един път в седмицата за два дена.През останалото време се оправяме с таткото.Ако се наложи нещо спешно и таткото го няма,го карам при майка за час-два.

# 66 8 юни 2006, 09:30 ч.

Варна
Мнения: 2 576

Първите 2 седмици след раждането мъжа ми си беше у дома да ми помага. След това сама и той като се прибере вечер. Разпределят се домакинските задължения и пазаруването, ако аз не успея - той пазарува. Свиква се, в началото и на мен ми беше много тежко, но после влязох в ритъм Wink

. Родителите ни не живеят в нашия град и идват само нагости за по няколко часа (няма къде да пренощуват) и така. Честно казано на мен ми е добре, освен в случаите когато искам да излезем някъде вечер, а няма как Sad

, но се преживява. Откакто се е родил мъника само веднъж сме излизали на вечеря без него, оставих приятелката ми да го гледа.

# 67 8 юни 2006, 09:33 ч.

Мнения: 200

Кофти. Все пак в началото е хубаво да има кой да ти помага - независимо кой е. При мен майка ми идва за по 2-3 часа да сготви нещо, не че я карам, ама на нея така й харесва, и да се разходя я до магазина, я до някое друго място. Все пак е неоценима тази помощ. Преди да родя майка ми ми казваше, че няма да гледа детето, ама нейсе ...

Ако имаш възможност защо не си вземеш някакво момиче да ти помага за по няколко часа. И ти си човек. Peace

# 68 8 юни 2006, 09:34 ч.

Мнения: 48 023

не,само мъжа ми ми помага(ако не е на работа),и баба ми,която взема понякога каката,в моменти на голяма нужда(например като съм в болница)

# 69 8 юни 2006, 09:37 ч.

Мнения: 4 621

Сама съм си я гледала - от момента, в който ни изписаха от родилното докато тръгнах на работа. Не ми беше лесно в началото, но в последствие нещата си дойдоха на място Grinning

# 70 8 юни 2006, 09:39 ч.

Мнения: 922

ми, то няма за какво някой да ми помага newsm78

малко повече организираност и самодисциплина, и се справям чудесно с всичко.
А що се отнася до таткото - той не ми помага, той просто прави нещата заедно с мен (нали е част от семейството Wink

)

# 71 8 юни 2006, 09:43 ч.

при мен много баби и всяка си е с програма.Трябва аз да се съобразявам с тях,не те с мен.Общо взето,ако за половин час има кой да я гледа на ден е добре.

# 72 8 юни 2006, 13:10 ч.

Мнения: 1 284

майка ми ми помагаше като излезнах от болницата , след това мъжът ми си взе отпуска и си го гледахме двамата, свекърва не съм я виждала от 4години
като трябва да излизаме го оставам на майка ми и баща ми

# 73 8 юни 2006, 13:26 ч.

Мнения: 1 006

След като родих, майка ми отана пре мен за 10-15 дена (малко са ми мъгляви спомените) и оттогава досега си се гледаме сами! Два пъти съм я оставяла за по час на съседите, които имат син на нашата възраст, за да отида на зъболекар, и веднъж на дядо й, защото имах важна делова среща!
Равносметката - за една година - три пъти съм молила за помощ!

Thinking

Сега ми стана ясно защо съм толкова изтрещяла напоследък! Mr. Green

# 74 8 юни 2006, 13:53 ч.

През девет земи в десета
Мнения: 2 001

И двете деца съм си ги гледала сама,желаещи нямаше,само да им се порадват за малко в мое присъствие и толкова.Който си има деца да си ги гледа,нищо,че на свекървата ги е отгледала майка и,а моята майка се е справяла сама и то с голями мъки.Сега за третото разчитам на двете ми по-голями деца и на мъжа ми,те са страшно ентусиазирани.Обаче няма страшно ще се справиме няма мърдане #Crazy

Препоръчани теми

Приятелство между мъж и жена

За парите и жените

Защо искате деца ?

Лицемерие или истинска подкрепа е?

Причина:

Причина: