Моята рожбичка вече е АНГЕЛЧЕ

Твоето дете е на много по-добро място и раздялата ви ще е времена, един ден ще сте отново заедно!

Искрено съжалявам...
Преди почти година преживях същото нещо и разбирам какво ти е 
Кураж!

Днес се навършва 1 месец откакто моето детенце Ясенчо си отиде от този свят...
Много смесени чувства има днес в мен: Много ми е мъчно за мъничкото ангелче, което е на небето...същевременно се радвам за другата ми рожбичка Яворчо - вече е на креватче и е 1980гр. Бори се миличкото, нямам търпение да си го гушна...
Благодаря на всички за окуражителните думи 

Кураж мила! Вижда му се края!   

Миличка моите най-искрени съболезнования.Дано скоро Яворко да направи необходимите килограми за да си идете у дома и да се гушкате!

много съжалявам за малката душичка,дано Яворчо скоро се оправи и да те радва за двама!

Моля те бъди силна заради Яворчо!

 Дано много скоро да го гушнеш Яворчо!

Кажи мила как е Яворчо? Това че е на легло е добре, но как са другите изследвания?   В коя болница е?

Яворчо е в Майчин дом-София, на 8-я етаж в неонатологията. Всеки ден ходя за сведения и за сега нещата вървят на добре, продължават да му дават еритропоетина-за анемията и се повлиява добре, защото вече не му правят кръвопреливания...
Гледаха му очичките миналата седмица и ми казаха, че едното оченце не било достатъчно кръвоснабдено-контролата ще е другия вторник и тогава ще разбера повече...
Целувки от нас за вас  

Ще стискам палци за очичките! Ние сме с проблеми...

Не си сама в мъката си, аз загубих дъщеря си на 07.12.05г. Роди се с дефект на предна коремна стена, борихме се заедно с нея 52 дни. Имах огромна надежда, че ще се оправи след три операции за по-малко от 25 дни, мислех, че вече лошото мина и кошмарът ще остане зад нас, но тогава я заразиха с хепатит при кръвопреливане, направи инфекция на кръвта и не се съсирваше. Бях до нея въпреки отказа на лекарите да постъпя в ДОРИЛ, но когато започна да се влошава ме изгониха от отделението. Там не се влизаше по принцип, но мен ме пускаха понякога след много молби. Всеки ден беше кошмарен за нея, защото тя не усвояваше нищо от млякото. Тогава не мислех изобщо за себе си, тя беше най-важното нещо за мен и мъжа ми. Обичах я толкова много, но я загубих...
Обадиха се една сутрин и щом чух, че вече не търсят майката на Александра, а ми назоваха името - вече знаех какво ще ми кажат.
Дни преди това го знаех и все пак имах надежда, тя бе толкова красива. Знам, че никой не може да е подготвен за това. Милата ми принцеса си отиде завинаги... Изминаха 9 месеса, а все още виждам усмивката й, усещам миризмата й. Сигурна съм, че никога не ще го преживеем. Болката се скрива дълбоко в нас и просто вече живеем с нея. Нашите деца са някъде където нищо не ги боли и аз знам, че някой ден отново ще сме заедно. Трябва за се научим да живеем само с хубавите спомени за тях. Сега разбрах защо не искаха да ме пуснат при нея, да не свиквам и да не се мъча, но аз не съжелявам за моите безсънни седмици... Успях да опозная дъщеря си, гледах как се разхубавява, а после как ....
 Моите съболезнования на всички майки които страдат като мен!

kainova , чета и преглъщам сълзите си. Какво си преживяла! Никоя майка не бива да преминава през това! Възхищавам се на силата, която струи от думите ти!

Мила punita ,прегръщам и теб и малкия Явор!А Ясенчо сигурно наистина е на по-добро място.Той ще се погрижи,братчето му да оцелее.Бъди силна!
Пожелавам много сила на всички момичета,загубили дечицата си!Не мога и не искам да си представя мъката им...