Разделих се за първи път с децата си, когато бяха на около 9 мес. и отидохме на море с мъжа ми за 5-6 дни. Оставихме ги при свекър ми и свекърва ми, които ги бяха гледали и преди това уикендите, така че нямах никакви притеснения относно тяхното гледане.
Беше ми много мъчно за децата и плаках половината път (ужас!).
Но иначе си починахме добре, бях спокойна и имах доверие на хората, които ги гледат. Децата са свикнали с баба си и дядо си и се чувстват добре с тях - а за мен това е най-важното. Всички бяха на вилата - прохлада и чист въздух.
Като се върнахме децата изглеждаха страхотно - бяха порастнали за 5-6 дни, с тен, с хубави бузки, с апетит. Ние също си бяхме починали и наспали.
Ако детето ти е свикнало с баба си - няма от какво да се притесняваш. А че ще ти е много мъчно - мисля, че е повече от ясно.
Беше ми много мъчно за децата и плаках половината път (ужас!).
Но иначе си починахме добре, бях спокойна и имах доверие на хората, които ги гледат. Децата са свикнали с баба си и дядо си и се чувстват добре с тях - а за мен това е най-важното. Всички бяха на вилата - прохлада и чист въздух.
Като се върнахме децата изглеждаха страхотно - бяха порастнали за 5-6 дни, с тен, с хубави бузки, с апетит. Ние също си бяхме починали и наспали.
Ако детето ти е свикнало с баба си - няма от какво да се притесняваш. А че ще ти е много мъчно - мисля, че е повече от ясно.
Много много ми се иска да прекарам няколко дни с мъжа ми насаме,но се чудех колко ще ми липсва бебето.Досега съм се разделяла с него само за 2 часа и непрестанно е бил в мислите ми и така,дано успеем да си починем,мила!!! 
