Нашата педиатърка вчера, докато взимах поредното направление за гимнастика, най сериозно ми обясни, колко рисково било раждането с форцепс (т.е. моето) и как не се знаело откъде ще изкочи проблем и как ще се прояви, 
затова било много важно да продължаваме да ходим на гимнастика.
Интересно защо не ми каза това преди половин или една година, а също и че апгар 3 на 1та минута означава, че детето е било спасявано, и е добре да минем на невролог или физиотерапевт профилактично, при положение, че епикризата от раждането ни й е в нея от записването. Трябва ли да разбера, че детето има проблем, чак когато стане почти на годинка и когато ще ми избоде очите, за да идем на специалист... да науча от форума какво трябва да направя и какво е трябвало да знам...
Затова дано повече майчета прочетат темата и натиснат педиатрите си да обръщат повече внимание на децата им, а не да им говорят само за кога да дадем сокче и пюре.
Между другото ние на ортопед сме пращани 3 пъти до годинката, при съпруга на лекарката, като направление не съм видяла в ръцете си, т.е. "Отивате на преглед при ортопед еди къде си!", избор нямахме... но пък ни преглеждаше човека.
затова било много важно да продължаваме да ходим на гимнастика.Интересно защо не ми каза това преди половин или една година, а също и че апгар 3 на 1та минута означава, че детето е било спасявано, и е добре да минем на невролог или физиотерапевт профилактично, при положение, че епикризата от раждането ни й е в нея от записването. Трябва ли да разбера, че детето има проблем, чак когато стане почти на годинка и когато ще ми избоде очите, за да идем на специалист... да науча от форума какво трябва да направя и какво е трябвало да знам...
Затова дано повече майчета прочетат темата и натиснат педиатрите си да обръщат повече внимание на децата им, а не да им говорят само за кога да дадем сокче и пюре.
Между другото ние на ортопед сме пращани 3 пъти до годинката, при съпруга на лекарката, като направление не съм видяла в ръцете си, т.е. "Отивате на преглед при ортопед еди къде си!", избор нямахме... но пък ни преглеждаше човека.
