Тя отдавна си сяда на гърнето, пишка вътре и после идва да се хвали. Ахкане, пляскане, бравосване и какво ли не следва. Само че за акането, стана тя, каквато стана. Имам чувството, че въобще не загрява, за какво става въпрос. Скрие се някъде и дойде после с подрискан задник и гащи. Оказва се, че аз не съм никакъв психолог, на теория знам всичко, но на практика, не ми издържат нервите и крещя, обиждам я, въобще... голям идиот съм. Не мога да се владея. Тази сутрин пак сложихме гащите с голям мерак, след 10 мин. ги беше осрала целите. Уж обяснявам, ама както говоря и като й видя погледа, който казва: "Аз съм едно невинно бебе, нищо не ти разбирам" и млъквам по средата на изречението, махвам с ръка и се отчайвам.
Страх ме е да тръгна на разходка с нея така без памперс. Направо съм отчаяна, не знам, дали ще се справя някога с това.
Ваче, прочетох всичко, което си копирала... много е полезно, да. И успокоително.