Ще бъда кратка, защото историята е много дълга и по-скоро бих искала да чуя за вашия опит. В началото на връзката ни всичко беше прекрасно, но след като 6 месеца по-късно заживяхме заедно всичко се промени. И така вече една година живеем заедно и постоянно се караме. Бил видял неща в мен, които не му харесвали и може би сме нямали бъдеще заедно... Много ме нараняват такива думи, защото аз много го обичам и искам да съм с него. Аз съм на 29, а той е на 33..не сме малки деца, макар че той често ме възприема като такава. Та искам да чуя за вашите връзки, дали сте преминавали през такива трапове, дали е възможно това да е период на нагаждане, дали е възможно да погледне с други очи на мен и да водим спокоен съвместен живот за какъвто и двамата мечтаем, а все ни се изплъзва. Разкажете ми за вас...
- Публикувана: 11 ноем. 2018, 13:22 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2018, 16:26 ч.
Постоянно се караме! А при вас как беше?
Манипулира те - да се промениш така, че той да види евентуално някакво бъдеще между вас. Нарочно не казва твърдо, че нямате бъдеще, за да може всеки път, като направиш нещо, което не му харесва, да излезе с този номер. Ти си помисли дали си готова да стоиш заедно с някого във връзка, в която той е журЕто, което ще преценява едностранно имате или нямате бъдеще заедно.
Абсолютно съм съгласна за манипулирането. Не му позволявай. Важното е ти да се харесваш и да се чувстваш добре в кожата си, положителното мнение на останалите е незадължителна екстра.
С мъжа ми не сме имали толкова продължителен период, в който да се караме – нито преди, нито след сключването на брака.
С мъжа ми не сме имали толкова продължителен период, в който да се караме – нито преди, нито след сключването на брака.
Ами да вземе да реши имате ли, нямате ли бъдеще заедно. Като нямате, всеки да си хваща пътя. Какво е това, да ти го говори постоянно и да се карате.С мъжа ми сме почти шест години, ако има нещо, което някой не харесва в другия, било постъпка, или някоя черта от характера, си разговаряме, а не се караме. Рядко се случва някой да повиши тон, обикновено е той, но никога не обижда, просто е по - емоционален. Аз пък просто изчаквам да се успокои, не викам срещу него, после със спокоен тон му обяснявам моята гледна точка, и накрая се разбираме.Мисля, че при вас не е напасване, просто човекът желае да командва и манипулира. А и кое всъщност не харесва в теб?
Губите си взаимно времето, а сте на възраст, когато следва да сте по-пестеливи за време. Не знам на каква тема са разправиите, но тези неща се уточняват в рамките на 2-3 месеца - кой какво прави, какво иска и очаква. След като вижда неща, които не му харесват, това е завоалиран начин да каже, че и ти не му харесваш толкова много. Аз лично не бих имала търпението да чакам някой да се пудри дали му харесвам в продължение на месеци.
Не му харесва, че обичам да прекарвам всяка свободна минута с него и не излизам почти с приятелки, че това било детско и очаквал от мен че с времето ще порастна и ще стана по-самостоятелна, че няма ТОЙ да ми е единственото развлечение...както и честото ми цупене и нервнечене за дреболии(като например, че когато ми кажел, че иска да пие бира след работа с приятели, а аз съм правила физиономии и съм се държала като пубертет и съм убивала така в него всякакво желание)
Ще бъда кратка, защото историята е много дълга и по-скоро бих искала да чуя за вашия опит. В началото на връзката ни всичко беше прекрасно, но след като 6 месеца по-късно заживяхме заедно всичко се промени. И така вече една година живеем заедно и постоянно се караме. Бил видял неща в мен, които не му харесвали и може би сме нямали бъдеще заедно... Много ме нараняват такива думи, защото аз много го обичам и искам да съм с него. Аз съм на 29, а той е на 33..не сме малки деца, макар че той често ме възприема като такава. Та искам да чуя за вашите връзки, дали сте преминавали през такива трапове, дали е възможно това да е период на нагаждане, дали е възможно да погледне с други очи на мен и да водим спокоен съвместен живот за какъвто и двамата мечтаем, а все ни се изплъзва. Разкажете ми за вас...
Полза от разказите ни няма да имаш.
Казал ти го е директно
- има неща в теб, които не харесва и съответно не търпи, щом са причина за скандали.
- нямате бъдеще заедно
Защо си затваряш очите пред истината?
Ако той искаше да оправите отношенията си или да те "ремонтира" по свой образ и подобие, щеше да ти изреди нещата, които не харесва и ти да се пробваш да коригираш.
И ако не изгубиш себе си генерално , да заживеете в цветя и рози.
Не му харесва, че обичам да прекарвам всяка свободна минута с него и не излизам почти с приятелки, че това било детско и очаквал от мен че с времето ще порастна и ще стана по-самостоятелна, че няма ТОЙ да ми е единственото развлечение...както и честото ми цупене и нервнечене за дреболии(като например, че когато ми кажел, че иска да пие бира след работа с приятели, а аз съм правила физиономии и съм се държала като пубертет и съм убивала така в него всякакво желание)
Хванах се за него, защото не търпя някой да ми държи сметка дали ще се виждам или не с приятелите ми, и за мен такова обсебване на времето ми е голям проблем. Не бих търпяла човек около себе си, независимо съпруг или не, който да си позволява да ми държи сметка за такива неща. За мен това въобще не е дреболия.
Карали сме се, да. Но никога не ми е казвал нещо от тоя род: "Бил видял неща в мен, които не му харесвали и може би сме нямали бъдеще заедно... "
п.п. между другото цупене за подобни неща, за които ти се цупиш и такова прилепчиво отношение и мен би ме подразнило. Опитваш се да го държиш на къс повод, ми се струва. Чак пък всяка свободна минута да сте заедно... Нямаш ли приятелки, с които да искаш да излезеш и да си прекарваш времето по женски, ами трябва постоянно да си с него?
п.п. между другото цупене за подобни неща, за които ти се цупиш и такова прилепчиво отношение и мен би ме подразнило. Опитваш се да го държиш на къс повод, ми се струва. Чак пък всяка свободна минута да сте заедно... Нямаш ли приятелки, с които да искаш да излезеш и да си прекарваш времето по женски, ами трябва постоянно да си с него?
Двамата работим от 9до 18ч.и предпочитам уикенда да сме заедно пред това да излизам с приятелките си, защото чувствам че времето ни прекарано заедно през седмицата не ми е било достатъчно и пълноценно.
За излизането не преувеличавам, наистина ми става неприятно и явно не мога да го прикрия и той го усеща и се изнервя.
За излизането не преувеличавам, наистина ми става неприятно и явно не мога да го прикрия и той го усеща и се изнервя.