възрастните родители - как да се погрижим за тях

Бих го направила ако нямам физическата /здраве/ и финансовата възможност да дам това, от което си мисля, че имат нужда, а ще го получат в дома...и това би могло да стане единствено с тяхно съгласие...говоря по принцип..иначе и през ум не би ми минала подобна идея преди, а сега /когато татенцето ми почина - Бог да го прости/ като останах само с майче - никога

Не, не бих позволила да отидат в дом, още повече като знам в какви условия живеят. Все пак това са ми родителите, хората, които са ме родили, отгледали и дали всичко за мен. Мисля, че заслужават моите грижи. АКо нямам физическата възможност да ги гледам, бих наела някой, който да го прави.

 Няма да се заричам с думите никога, но да изпратя родителите си в дом за стари хора просто противоречи на цялото ми разбиране за живота.
Да изпратя родителите си на такова място значи да унищожа някава част в мен и голяма част у тях. В една друга тема бях писала - надявам се никога да не ми се налага да вземам такова тежко решение - дали да пратя в такъв дом някой близък човек.

Мисля, че никога не бех пратила родителите си в старчески дом, но виж за себе си натози етап и възраст от живота ми (26год) съм решила че когато стана да речем на 70 години ще постъпя в такъв дом, тайната ми надежда е че дотогава ще се оправи положението в България и старческита домове в мечтите ми ще бъдат просто едно хубаво място където се грижат за тебе а ти си прекарваш деня с други хора на твоята възраст и интереси, не пречиш на родните си и си там по собствено желание. Май не ти помогнах много, но просто така си представям живота си в таз възраст.

Всичко възможно бих направила това да не се случи.

Тъй като домовете в БГ са според мен последната мизерия, където човек би завършил живота си, изобщо не мога да си представя, че моите родители ще прекрачат прага на такова място.
Но имам 2 познати семейства, които изпратиха родителите си в домове.
Ако те интересува- мога да ти разкажа.  Но ако въпросът ти е само като анкета- директно отговарям- никога не бих допуснала родителите ми до дом. Ще направя всичко по силите си- жена за гледане и т.н. каквото се налага, недай си боже ако има болести...
Двете със сестра ми сме длъжни да осигурим спокойни старини на нашите, така както те са ни изгледали нас, та и децата ни гледат.

Дядото на съпруга ми е в такъв дом, пада се баща на свекърва ми, самичък е и сам взе решение да отиде там и се чувства добре. Домът е в Хасково на Кенана и доста приличен.
Има 3 дъщери, свекърва ми е най -голяма, но и друг път съм писала, че е онкоболна и ние се грижим за нея, така че тя няма физическа възможност да поеме и него. За другите му дъщери - незнам, но все пак той реши, че иска да е там.
Колкото до мен не се заричам, но дано не ми се налата да вземам това решение за майка ми, макар, че за себе си нямам нищо против след време, ако се наложи вместо да съм в тежест на децата да отида в такъв дом, а там бих се чувствала много по -добре сред връстници, отколкото да се чуди някой зет какво да ме прави  .

 

Мдам, в Кенанския старчески дом какви любовни истории имаше ..... легенди се носеха. Иначе баба ми, която е на 80 години (не живее в дом) казва "Ами децата как ги пращат на градина да се грижат за тях, когато родителите са заети, същото е......". Зависи как приемаш нещата. Но не дай Боже на мен да се наложи да вземам такова решение за съдбата на друг!

Абе той нашия дядо малко любовчия си пада, има си някаква приятелка там,
то  затова толкова му харесва   .
Всеки има нужда от компания !
Прощавайте беше малко офф от темата  .

Според мен отговорът дали да "изпратиш" един възрастен човек в дом за стари хора е в състоянието на този стар човек.Да помагаш със средства за препитание е едно,но да оказваш специализирана,квалифицирана медицинска помощ-съвсем друго.Не всеки има уменията и силите да бъде медицинска сестра 24 часа на ден.Ако старият човек има диабет,парконсон,склероза,деменция,не може да се движи,то според мен е по-добре някой,който знае как да се грижи за него да го обслужва.А и старите хора се чувстват много по-добре в компанията на себеподобни, с които имат общи интереси,внуците-тийнейджъри с надут до дупка касетофон,както и децата,които са все на работа не могатда им дадат тази социална необходимост.

Баба ми почина на 61 година.Имаше тежък диабет и последните 10 години от живота си беше съвсем ослепяла.Всички деца бяхме насила научени да и поставяме инсулинови инжекции ( става дума за 6-15 годишни деца).Непрекъснато трябваше да внимаваме кое къде оставяме,за да не се спъне.Щото ако това се случи, тя изпадаше в истерия,че нарочно искаме да падне и да си счупи някоя кост.Много беше изнервящо,напрегнато,тежко да виждаш любимата си баба в ярост( от болестта).Самата тя също усещаше,че е в тежест на близките си, но нямаше как да се справя сама.

Веднъж при мойта лична лекарка се засякох с една баба на 76 години, която беше възмутена,че дъщеря и,която няпълно беше поела издръжката и и купуваше всеки месец лекарства за по 300 лв на месец,не иска да си напусне работата,за да се грижи за нея.Като я попитах дали щерка и има деца,бабата ми каза- да, има две,ама аз съм и майка,как така няма да се грижи за мен.Беше изпълнена с ревност към внуците си и страх,че ще умре.Нима ние всички някой ден няма да умрем?


В момента живея в чужбина.Имах езиков стаж в един старчески дом.Няма да коментирам стандарта на старите хора тук, не е това темата.Само ще кажа,че никой от тях не очаква децата му да си зарежат техните деца и да им прислугват по цял ден.Възрастните хора не си оставят апартаментите на децата срещу гледане.Когато остареят толкова,че не са в състояние да се грижат за себе си,продават ги и с парите си плащат старините-напълно спокойно.А близките могат да ги посещават винаги, когато имат време и желание.Когато казах на свекърва ми,че в Бг старите хора очакват децата да се грижат за тях, тя беше малко притеснена-ама как така вие няма да имате никакъв ваш живот,ако трябва да ми готвите и да ми сменяте подлогата всеки ден.Тя си е предвидила с какви пари ще плаща на специалист по грижи за възрастни хора,който е обучен не само да ги обслужва, но и да ги забавлява,да им чете, да има търпение и за това да му се плаща заплата.
Според мен традицията мама и татко да ти оставят апартамента с надеждата,че ще ги гледа я добра снаха, я благ зет е голяяяяяяма илюзия.В повечето случаи,особено ако децата на старите са две или повече,ощетеното материално дете няма и да ги погледне,а другото ( или добрата половинка)ще се чуди как по-бързо да се отърве от старците.
Все пак колкото и добри да са били тези хора като родители,чуждия човек няма как да знае това,а с възрастта хората стават неприятни,досадни,неинтересни и винаги съвместното съжителство с възрастни родители води до някакви скрити конфликти между младите съпрузи.
Може да изглежда " нечовешко" за някои от вас, но според мен спазването на дистанция в този случай е изключително здравословно и полезно за двете страни.Стига да нямат материални общи интереси,винаги има разумно решение.

Баба ми(майка на баща ми) беше в частен старчески дом в Банкя.Тя беше лежащо болна и просто се нуждаеше от непрекъснати медицински грижи,които тогава никой от нас не можеше да и предостави.Всъщност нейното пребиваване там го решиха баща ми и чичо ми,с които  не поддържам връзка.Тя почина в дома.Понякога си мисля дали сме можели по друг начин да постъпим спрямо нея.Обаче и баща ми и чичо ми имат втори  бракове(жените им не биха я гледали),продадоха и апартамента в Бургас и я убедиха да постъпив дома.Аз  живея в Пловдив и научих впоследствие,че е там.Понякога ми идват едни самообвинения,че не опитах да я взема.Но ние живеем в къщата на свекърва ми,пък и тогава нямах средства да наема медицинска сестра за нея...не знам.Само веднъж я видях в дома преди да почине,не искаше да стои там, имаше налудни мисли,не се хранеше...Персоналът ни уверяваше ,че е много добре...

отговорих ти на лични! Успех в писането!!! Ако имаш въпроси- пиши ми. Надявам се, че мога да ти бъда полезна- колежки сме.

Много точно казано  , макар да ми стана някак мъчно...

Напълно подкрепям мнението ти.
Като човек живеещ с възрастен в дома - моята баба, с напреднала форма на деменция - с две ръце съм за старческите домове. За съжаление в тези, които условията са по-нормални е почти невъзможно влизането /говоря за държавните такива/.
Нека не ви изглежда коравосърдечно мнението ми, но само този, който е изпитал гледането натакъв човек на гърба си, ще ме разбере 

Какви частни страчески домове има на Запад... 
Ми те там и кучетата си гледат по-добре, отколкото ние тук старите си хора. 
Та в такъв дом, бих се замислила, ако все пак аз нямам нужното време, финанси, квалификация и т.н. и най-вече, ако човекът го желае.
Ей, сложно е така само с 1-2 изречения да се формулира. Все пак тук се касае за хора с различни съдби и нужди, а най-вече - финанси...

Без да чета предишните отговори, предполагам че мненията наистина са противоречиви. Моята баба, която в момента е болна и майка ми всеки ден ходи да се грижи за нея, ми каза че много иска да отиде в старчески дом. Казва, че би се чувствала много добре всеки ден да бъде в компанията на други хора, не иска да седи сама вкъщи, защото това я депресира, но майка ми отказва да я послуша. Знам, че баба ми там наистина би се чувствала по-добре, но майка ми не иска да я прати, защото смята, че хората няма да одобрят постъпката и. Аз самата не знам какво би било правилно и се надявам да не ми се налага да взвмам подобно решение. Но в случая, знам, че баба ми би била по добре сред повече хора, с които да си разнообразява ежедневието, защото въпреки, че не е добре физически, тя е в пълно съзнание и е добра компания

Старчески дом ми звучи доста грозно.

Домовете за възрастни хора в по-развитите държави първо нямат нищо общо с тези,които са тук.Не може да се избегне сравнението,може би само частните такива се доближават донякъде.Там е нещо съвсем нормално човек да си изкара старините на такова място,сред свои хора,няма да скучае винаги се грижат за него,осигурено е медицинско присъствие през цялото време.

Моята баба въпреки ,че е с тежък артрит сама се грижеше за майка си и баща си,които бяха на легло.Грижеше се за тях като за малки деца-миене,къпане,сменяне на памперси,хранене.Ако питате мен-това си е мъка и за двете страни.От една страна те се измъчват,че са безпомощни,от друга тя като вижда родителите си в това положение и вижда как наближава края им.Сега милата ми баба само повтаря"Дано да си отида  така изведнъж,да не съм ви в тежест,че по тежко от това няма".......

и аз не съм чела предишните мнения, сега моето:

културно при нас е прието да живеем заедно - стари и млади. това е от поколения така.
аз не познавам друга страна, в която има поговорка, че момичето се ражда, за да има кой да те гледа на старини, за 'утеха', че сина създава семейство и че си гарантираш старините и грижите.  тоест, нещата са много в народопсихологията.

в нашата страна на децата  се гледа малко като на домашни животни, т.е раждаш го,  правиш с него каквото си искаш ( 'това е моето дете и ще правя с него каквото си искам'), гледаш го и очакваш и то да  те гледа. за тези хора да са в старчески дом е 'нечовешко', тоест животинско отношение. предателство към схемата - аз на теб, ти на мен.

малко хора истински  ( но се увеличават) смятат, че детето е личност, която трябва да поеме отделен път, която може да 'излети' далеч , или че живота ти не свършва с оглеждането на едно дете.

затова понякога ни се струват безсърдечни родителите 'на запад', които не помагат в отглеждане на внуче, а ходят в това време на курс по икебана.
за тях е нормално да отидат в дом, в който да се грижат за тях, когато те самите вече не могат да го правят.

за мен: знаейки какви са условията в старческите домове в българия - не.
не бих изпратила родител или възрастен човек там.  

мисля, че много време трябва да мине, докато се разчупят накои стереотипи по този в-с , много условия трбява да се променят и най-вече - вместо да се изпарява, респекта и уважението към стария човек трбява да се увеличава ( което за момента не виждам как ще стане), за да бъдат гледани и в подходящите достойни условия.

Сложна дилема дали да настаниш родителя си в такова заведение!Изкарах,част от държавната си практика в "Дом за стари хора Дървеница"...имах шанса да говоря с някои от домуващите хора,относно това как са взели решението да постъпят в дома,доволни ли са от условията и т.н.Какво да ви кажа имаше доволни и недоволни ,както навсякъде.Доволните от пребиваването си изтъкваха като недостатък битовите условия основно(както се подразбира,всичко се е амортизирало с времето),но иначе казваха,че са доволни,че им обръщат внимание,следят им здравето и т.н.(специално там имат 5 социални работника(към тях се обръщат обикновено като има някакъв проблем...обикновено проблемите са от типа неразбирателство със"съквартиранта"),медицински сестри(бабите бяха много доволни,че всяка сутрин им мерят кръвното-мисля,че самото оказано внимание в случая ги радва най-много не толкова самата процедура ),лекар,психиатър.Много е индивидуално,не всички хора могат да се приспособят,но много от тях успяват и са доволни,че не са в тежест на децата си и отношенията им не са помрачени от битовизми!Не че правя реклама на дома ,в никакъв случай,самата аз не съм сигурна дали бих настанила мой близък в такава институция при нужда.Можем само да си пожелаем едни по-добри условия в българските домове,за да могат да се чувстват наистина добре близките ни и когато трябва да направим такава крачка...да не се чувстваме,сякаш извършваме едно от най-тежките престъпления(едва ли не,че се отричаме от тях ),а да сме спокойни,че им осигуряваме достойни старини!

За нашите разбирания е по-нормално да родителите да бъдат в собствения си дом или при децата си, отколкото в дом за стари хора.
Дори децата на такива възрастни са заклеймявани и се срамуват, че са "оставили" родител на "такова място". Особено в по-малките населени места, където всички се познават. Народопсихологията ни е такава, обратно на мисленето на Западняците. Там пенсионерите си живеят щастливи и комфортно и в домове за възрастни хора.
Тук такъв човек се чувства заклеймен, изоставен, пренебрегнат, въпреки медицинските грижи и вниманието, което получава. А грижата на децата не се изразява само в това да приютят болния си родител в своя дом и да не знаят какво да правят, ако човека има нужда от специализирана помощ. Нормално е да потърси подходящо заведение, за да се грижат за него правилно и да е под наблюдение.
Разбира се има и по-широко скроени хора, надраснали народопсихологичните, остарели разбирания и са доволни от престоя си в дом.
Вече има заведения с чудесни условия и възрастните се чувстват добре и в подходяща социална среда.

Ако трябва, обаче да кажа за себе си, въпреки начина, по който разсъждавам няма да се реша на подобна стъпка за моите родители. Знам мнението на майка ми за това, осъзнавам също, че никога, никога няма да променя отношението й към подобна постъпка, пък ако ще и дворец да им предлагат за настаняване.

Така, че каквото и да си говорим, решението е строго индивидуално за всеки и се взима за конкретен случай, а не по принцип 

         И аз си мислех,че когато е лежащо болен  възрастния човек са необходими непрекъснати медицински грижи,НО ОТ КАКТО ЖИВЕЯ СРЕЩУ СТАРЧЕСКИ ДОМ с крило за лежащо болни ЗАГУБИХ всякакви илюзии,че някой се грижи за тях.Да не говоря,че съм чувала персонала дори да ги бие.А виковете им са денонощно.Опитвам се да не минавам под прозорците защото те се молят да ги изведеш.Грижите към тях са друга тема по която и многотомно издание можеш да напишеш.На въпроса - никога не бих дала майка си и баща си в старчески дом,бих платила на медицинско лице да се грижи за тях у дома.

           И каква е ползата от твоята статия,освен хонорара ,който ще вземеш?Старите хора охотно разказват за съдбите си и какво от това?С какво им помагаш?Само ровиш в жива рана.Според мен след като искаш нещо да пишеш то пиши с мисълта твоето писание да облекчи и емоционалното,и физическото пребиваване в тези домове.В противен случай твоята статия става един безмислен материал, който според мен е чисто клюкарски. Когато не си наблюдавал системно поведението и на възрастните хора, и на персонала много лесно ще те пратят в десета глуха.Ще излезе ,че възрастните едва ли не са плакали да ги оставят в подобни домове.Аз наблюдавам общински дом и не мисля,че в частните домове атмосферата е по-различна.Може да е по-обзаведено и по-комфортна обстановката,но психическото и емоционално състояние на възрастните едва ли.Виждала ли си как спира скъпа кола и от нея слизат богато облечени господин и дама ,взимат бабата до пред вратата на старческия дом и след 10 минути остава "пушека" от колата?А бабата те моли за една прасковка,видяла,че детето ти яде.Или починал възрастен човек и родата носи старите дюшеци и очукана саксийка с цвете,прибира жалките остатъци от живота на родители те си.Така,че не търси сензации ровейки в душите на тези хора ,те са наши майки и бащи и вероятно децата им не са чели приказката за дървената копанка.Ако пишеш пиши точно за ИЗОСТАВЕНИТЕ В МИЗЕРИЯ родители,нека се сетят техните деца къде са ги оставили и при какви условия живеят.Защо трябва да бягаш от ИСТИНАТА?Защо трябва да пишеш захаросани истории,на кого са необходими те ?

Преди половин година баба ми почина в частен старчески дом в Банкя.Родителите ми починаха един след друг и тя остана сама на 90 години с всички видове старчески заболявания които се сетите и на легло.До като дишаше майка ми се грижеше за нея като за посано яйце -нищо не и липсваше и денонощно беше обгрижвана,тя затова и доживя до 90 години.Когато беше на 85 години се разболя тежко и кардиоложката я остави да умира в къщи , но аз не се примирих и заедно с личния ни лекар успяхме да я настаним в болница и тя се оправи.През целия и живот сме се стремили да и помагаме и да я гледаме,но след като почина майка ми , а аз имах бебе на 6 месеца някой трябваше да се грижи за баба ми по 24 часа и според мен взехме правилното решения да я поверим на грижите на профисионалисти.Това ни струваше доста обикаляне по такива домове, има доста имитации на добри домове.Трудно намерихме този в, който за нея ще се грижат най добре.Отделяхме от залака и от парите за децата , за да и купим лекарствата, памперсите и да платим таксата.Тя се чувстваше добре там беше щастлива и се грижеха за нея ден и нощ медицински сестри и лекар.Баба ми почина защото беше стара и болна и до последно се грижеха за нея.Когато човек остарее до токава степен , че не може да се грижи за себе си и е болен е добре да отиде на място където ще се грижат за него и няма да е в тежест за близките си.Много е тежко да виждащ как си в тежест на децата си и да стоиш затворен и самотен.