Здравейте,моля за съвет как да постъпя с бившата съпруга на мъжът ми!Да поясня че аз не съм причината за тяхната раздяла.АЗ ,съм се появила много,ама много след тяхната раздяла.Като се запознахме, сме си говорили много за отношението му с бившата му и той ми обясни че освен детето нищо друго не го свързва с нея.Да ,ама не !Въпреки, че детето ще стане вече на 18 години, което според мен е достатъчно голямо да му се обади и да каже ;тате имам нужда от това или тате прати ми пари ,тате айде да ме откараш там и пр !Тя му звъни и общува повече с него от самото дете .Даже от както живея при него детето въобще не идва при него и не го познавам.Което ме навява на мисълта че нещата не са съвсем Ок с нея ,и тя май не го е преживяла.Колкото и да не искам да ревнувам ми е ужасно непрекъснато, когато тя звънне се започва ти нас ни забрави ,не ти детето си забрави и пр . И ,най гадното е че и свекървата се намесва с това да не ревнувам.Затова и пускам анкета да видя аз ли съм единствената луда жена на света която ревнува от бившата му жена и майка на детето му .Може ли да има приятелство между бивши и до колко сте склонни да приемате че половината ви е повече свързан с друга жена, отколкото с вас ? Според мен това даже не може да се каже че е ревност,а е някаква вид мъка че вие не сте дали това и не ви свързва това което,той го свързва с другата.
- Публикувана: 29 апр. 2024, 18:39 ч.
- Последно мнение: 1 май 2024, 21:24 ч.
Бившата му!
Не мога да ти дам отговор, в близкото ми обкръжение няма разводи. Но съм имала възможността да контактувам години със семейство, в което втората и първата съпруги, приживе бяха в прекрасни отношения, семействата си гостуваха винаги при възможност. Отношението на порасналите деца - общо дете от брака на мъжа и първата съпруга и детето на втората съпруга от друг брак, до ден днешен е прекрасно, а по-малкото казва на по-голямото кака. За мен тези хора винаги са били еталон за интелигентни отношения. Мисля, че дори и любовта да изчезне, то приятелството остава. А при тези хора беше точно така - между всички се усещаше взаимно уважение и приятелство. Намирам това за много хубаво.
Уважаема авторке, пише ти детето "му"..
В случия на наще са минали къмто 30 години, но майка ми още не го е преживяла.
А най-лошото е, че аз порастнах, отровата ѝ не може да оттича през мен, и я носочва през моите деца.
Питаш и ще ти отговоря - защо детето не му звъни? Да каже какво иска?
Защото детето е държано целия си живот като затворник на тази мъка. Защото евентуално е превърнато в партньор, който да замести баща си.
Аз съм "дресирана" за това.
И беше адски трудно да спра да се "тровя" от тази роля. На партньор. Аз не съм това, аз съм дете със своите нужди и желания, но тази роля не пасваше на мама...
Вече е различно. Преборих се.
Вече не съм това.
Но струваше скъпо - време, професионална помощ и ест. пари.
Нямам съвет. Прецени сама какво искаш и колко държиш на този мъж. Не се надявам да се промени нещо.
А на самото "дете" - плод на този ужас хич не му е лесно, най-вероятно. Сигурно е дресирано да не може да поиска и да получи от "оня ..... Баща си".
В случия на наще са минали къмто 30 години, но майка ми още не го е преживяла.
А най-лошото е, че аз порастнах, отровата ѝ не може да оттича през мен, и я носочва през моите деца.
Питаш и ще ти отговоря - защо детето не му звъни? Да каже какво иска?
Защото детето е държано целия си живот като затворник на тази мъка. Защото евентуално е превърнато в партньор, който да замести баща си.
Аз съм "дресирана" за това.
И беше адски трудно да спра да се "тровя" от тази роля. На партньор. Аз не съм това, аз съм дете със своите нужди и желания, но тази роля не пасваше на мама...
Вече е различно. Преборих се.
Вече не съм това.
Но струваше скъпо - време, професионална помощ и ест. пари.
Нямам съвет. Прецени сама какво искаш и колко държиш на този мъж. Не се надявам да се промени нещо.
А на самото "дете" - плод на този ужас хич не му е лесно, най-вероятно. Сигурно е дресирано да не може да поиска и да получи от "оня ..... Баща си".
Според мен това даже не може да се каже че е ревност,а е някаква вид мъка че вие не сте дали това и не ви свързва това което,той го свързва с другата.
Един съвет от мен – намери си мъж ерген или разведен без деца.
Ако може и без никакви бивши, че и тогава ще се намери за какво да ревнуваш...
Абе, девственик го търси. Уф, тогава пък ще е майка му...
Ако може и без никакви бивши, че и тогава ще се намери за какво да ревнуваш...
Абе, девственик го търси. Уф, тогава пък ще е майка му...
Странно зададена тема - ако човекът е психически нормален, ще общува с детето си, докато е живо.
А ако на някой не му харесва - трябва да е мислил предварително за тези неща.
Аз не съм нито разведена, нито женена, но интересно е, че повечето ми познати са разведени и с нови бракове. Някои са в приятелски отношения с бившите си, а други са забравили, че имат деца. Честно казано, според мен, хората от втория тип поначало са безотговорни и се интересуват повече от себе си, отколкото от децата си.
А ако на някой не му харесва - трябва да е мислил предварително за тези неща.
Аз не съм нито разведена, нито женена, но интересно е, че повечето ми познати са разведени и с нови бракове. Някои са в приятелски отношения с бившите си, а други са забравили, че имат деца. Честно казано, според мен, хората от втория тип поначало са безотговорни и се интересуват повече от себе си, отколкото от децата си.
"склонна съм, възможно е приятелство между мъж и жена"
^ не си се изказала както трябва тук. Тва тяхното не е приятелство, а си имат дете. Абсолютно си е нормално да се занимава с бившата покрай детето. Който не желае подобни "драми" си търси хора без багаж и туй то. То в интерес на истината, повече би трябвало да се притесняваш, ако хич не го бърка кво се случва с детето му. Следващото му може да е от тебе все пак...
^ не си се изказала както трябва тук. Тва тяхното не е приятелство, а си имат дете. Абсолютно си е нормално да се занимава с бившата покрай детето. Който не желае подобни "драми" си търси хора без багаж и туй то. То в интерес на истината, повече би трябвало да се притесняваш, ако хич не го бърка кво се случва с детето му. Следващото му може да е от тебе все пак...
Скрит текст:
Според мен това даже не може да се каже че е ревност,а е някаква вид мъка че вие не сте дали това и не ви свързва това което,той го свързва с другата.Здравейте,моля за съвет как да постъпя с бившата съпруга на мъжът ми!Да поясня че аз не съм причината за тяхната раздяла.АЗ ,съм се появила много,ама много след тяхната раздяла.Като се запознахме, сме си говорили много за отношението му с бившата му и той ми обясни че освен детето нищо друго не го свързва с нея.Да ,ама не !Въпреки, че детето ще стане вече на 18 години, което според мен е достатъчно голямо да му се обади и да каже ;тате имам нужда от това или тате прати ми пари ,тате айде да ме откараш там и пр !Тя му звъни и общува повече с него от самото дете .Даже от както живея при него детето въобще не идва при него и не го познавам.Което ме навява на мисълта че нещата не са съвсем Ок с нея ,и тя май не го е преживяла.Колкото и да не искам да ревнувам ми е ужасно непрекъснато, когато тя звънне се започва ти нас ни забрави ,не ти детето си забрави и пр . И ,най гадното е че и свекървата се намесва с това да не ревнувам.Затова и пускам анкета да видя аз ли съм единствената луда жена на света която ревнува от бившата му жена и майка на детето му .Може ли да има приятелство между бивши и до колко сте склонни да приемате че половината ви е повече свързан с друга жена, отколкото с вас ?
Усещам ревност, не към мъжа, а към детето на другата жена. От последното изречение си праявя извод, че авторката и съпругът й нямат общо дете.
Това да общуваш с майката на детето си след развод, е абсолютно нормално, особено, ако сте се разделили културно, без драми и лоши чувства, и сте запазили нормални отношения през годините.
За мен лично това е признак на висока интелигентност и култура в отношенията.
А, горкото дете, кой ли знае с какви проблеми е, в следствие на отсъствието на баща му. Бащата в случая явно не си е свършил особено добре работата, за да не му се обажда собствения син и да му споделя от какво има нужда. Може да изпитва неудобство от него, което е признак на отчуждаване и тук виновен е само бащата.
За мен лично това е признак на висока интелигентност и култура в отношенията.
А, горкото дете, кой ли знае с какви проблеми е, в следствие на отсъствието на баща му. Бащата в случая явно не си е свършил особено добре работата, за да не му се обажда собствения син и да му споделя от какво има нужда. Може да изпитва неудобство от него, което е признак на отчуждаване и тук виновен е само бащата.
Толкова голямо дете може съвсем осъзнато да обвинява баща си за разпада на семейството, особено ако бащата наистина е виновен. И да откаже да общува с него.
След време може да му мине, а може и никога да не прости на баща си. Това са си техни, постсемейни отношения.
Като не ти отърва, си търсиш друг, по твой калъп.
След време може да му мине, а може и никога да не прости на баща си. Това са си техни, постсемейни отношения.
Като не ти отърва, си търсиш друг, по твой калъп.
Аз пък ще пиша от позицията на бившата. Познавам сегашната, прекрасен човек е, който се разбира с детето ми и дъщеря ни редовно и с удоволствие гостува при тях, даже това лято смятала да остане цял месец. Комуникацията с баща й е крайно ограничена, не повече от един разговор месечно, малко по-често, ако се задава празник някакъв около детето и координираме подаръци. И въпросната комуникация е сведена до чисто логистичната част - кой, кога и откъде ще вземе детето и къде ще го достави. Толкоз. А сме в прекрасни отношения, търкания помежду ни няма. Дъщеря ни вече е на почти 12 и даже сама си уговаря кой уикенд къде ще бъде. Аз и баща й сме уведомявани с цел да се знае кой ще е шофьор.
Тия изпълнения в стил "ти ни забрави" не са нормални. Не е нормално детето да не врътне един телефон и да си уговори самичко нещата. Бившата не е приключила и ти имаш право да се дразниш. Защото лично аз не виждам да се дразниш на комуникацията с въпросното дете, а на това, че майката не ви оставя на мира. За съжаление съвет ме мога да дам.
Тия изпълнения в стил "ти ни забрави" не са нормални. Не е нормално детето да не врътне един телефон и да си уговори самичко нещата. Бившата не е приключила и ти имаш право да се дразниш. Защото лично аз не виждам да се дразниш на комуникацията с въпросното дете, а на това, че майката не ви оставя на мира. За съжаление съвет ме мога да дам.
Аз пък ще пиша от позицията на бившата. Познавам сегашната, прекрасен човек е, който се разбира с детето ми и дъщеря ни редовно и с удоволствие гостува при тях, даже това лято смятала да остане цял месец. Комуникацията с баща й е крайно ограничена, не повече от един разговор месечно, малко по-често, ако се задава празник някакъв около детето и координираме подаръци. И въпросната комуникация е сведена до чисто логистичната част - кой, кога и откъде ще вземе детето и къде ще го достави. Толкоз. А сме в прекрасни отношения, търкания помежду ни няма. Дъщеря ни вече е на почти 12 и даже сама си уговаря кой уикенд къде ще бъде. Аз и баща й сме уведомявани с цел да се знае кой ще е шофьор.
Тия изпълнения в стил "ти ни забрави" не са нормални. Не е нормално детето да не врътне един телефон и да си уговори самичко нещата. Бившата не е приключила и ти имаш право да се дразниш. Защото лично аз не виждам да се дразниш на комуникацията с въпросното дете, а на това, че майката не ви оставя на мира. За съжаление съвет ме мога да дам.
Тия изпълнения в стил "ти ни забрави" не са нормални. Не е нормално детето да не врътне един телефон и да си уговори самичко нещата. Бившата не е приключила и ти имаш право да се дразниш. Защото лично аз не виждам да се дразниш на комуникацията с въпросното дете, а на това, че майката не ви оставя на мира. За съжаление съвет ме мога да дам.
