За самоубийството....

 Прекалено елемантарно е да се каже трябва да си силен за да се самоубиеш или трябва да си слаб за да го направиш. Самото самоубииство е пренебрегване на един основен вроден истинкт - самосъхранението, в повечето случаи има неадекватно възприемане на околния свят, трудност да се приеме действителността или нереално възприятие, също така депресивни състояния на отчаяние. Буба е права, като казва, че това са психични разстройства, не случайно самоубийствата се влияят от смяната на сезоните.  В края на есента и в началото на пролетта, обикновено се отключват тези разстройства, заради смяната на климатичните условия, слънцестоенето и хиляди други фактори.
 Моя близка го направи, беше шокиращо, травмиращо и непонятно, но наистина не мисля, че опира до силна или слаба воля,  проблемът е в главата.

моя позната го направи преди 6 години - остави сираци 4 деца, най-малкото от които беше едва на 1 месец.
ако ми каже някой, че тази жена е била силна...

 Кофти тема...Чак се чудя от къде да я почна.

 Баща ми се обеси на едно дърво не много на далеко от дома ни. Минаха повече от 16 години, през повече от половината аз не можех да говоря за това и изпадах в паника като ме пита някой: "Как умря?".
 Малко спомени имам, бях на 9 когато се случи. Преди това три години той беше по болници заради тежък инцидент на работа. Свестиха го докторите, събира ли са го парче по парче да го върнат към живот. Да го върнат в къщи да пребива майка ми, а тя да събира три малки деца в 1 през ноща да ги води по чуждите къщи да нощуват. Да го върнат в къщи, за да хвърля тенджери през терасата, да се напива и троши каквото има в дома. И преди инцидента е бил така, държанието му не е следствие на престоя в болница и тежка депресия.
 Иначе е бил със "златни ръце", амбициозен, добре изглеждащ и млад.
 Сестра ми си спомня деня в който е излязъл, за да го направи. Минал е през стаята ни и е целунал всеки по челото.
 Не е вярно, че всички го правят за един момент. Повечето го мислят и знаят къде отиват. Свалям му шапка че го е направил, защото иначе щях да имам много повече спомени от него, но те щяха да са кошмарни.  
 ДА! За мен той е бил силен и така е спечелил борбата си с живота. Защото е знаел и е осъзнавал, че със себе си няма да се пребори, но не трябва повече да наранява другите. Силна е и майка ми която го е преживяла. Няколко месеца след това и хиляди обвинения от баба ми че тя е виновна, 4 месеца в клиника и няколко години, на антидепресанти вече живее така както заслужава. Спокойно.
 
 Можеше и да не пиша в тази тема, но тя е част от новия живот който искам да живея. Без недомлъвки, без премълчана истина колкото и да боли, и най-важното добра -  за да е добро и детето ми!
 

миг смелост за подходящит момент, отърваваш се и оставяш другите да ти сърбат попарата!  

Айде вече казах си и майчиното мляко в тоя форум, отивам да търся някоя хапи тема.

Аз мисля,че е по-добре да се молим никога да не изпадаме в подобна ситуация,защото според мен това си е болестно състояние,от което никой не е застрахован.Наскоро и аз се замислих по този въпрос,защото от нашия блок доста млади хора решиха да си сложат край на живота,при което и аз се запитах дали е от слабост или са страшно силни,за да го направят.Както повечето от вас така и аз мисля,че това е най-лесния начин да избягаш от проблемите и по принцип по-слабия човек би го направил,най-лесно е да си кажеш "не мога"и да приключиш с живота.За жалост хората сме различни,едни са с по-слаба психика и нямат сили да се приборят с трудностите,а други с по-силна и гледат по философски на нещата и на живота като цяло.

мамка му...  Никое дете не заслужава подобен спомен.  но,  чета те тук  и  определено  си
  ГО преодоляла. Доколкото. Ти си знаеш, Евалла ! Не зная дали  той е бил силен, но  ти си.
 Брат ми имаше 2 опита за самоубийство.  През късен пубертет..17-19години. / Аз съм по- малката с 9 години, та, ме отминаха "спомени"  . Родителите ми не допуснаха да разбера за това, преди да порасна достатъчно.
 И след като се роди детето му , брат ми   се стегна... поне доживя до 15- годишнината  на сина  си . Има такива "Нежни "души, непригодни. Просто не си намери място в този свят.  Дали е сила или слабост.. ейййй!!  Вярвайте ми .. много ми се иска да го попитам,  но няма начин вече.
  Но, определено липсата му навреди на детето. Което вече е един 26- годишен и доста объркан млад мъж.. Сила ли?! Чия?
  СИЛА е да решиш да си тръгнеш.. о.. да. Слабост  е , обаче да причиниш всичкото ТОВА  на хората, които те обичат. Слабост /ЛИ?!/е да се решиш да останеш.. и да залепяш невероятно разпиляните парченца  на живота си. И да се окаже, че това е възможно.
М?

 Ех, Нейче, така е през моите очи: Той е силен че си тръгна, но ако майка го беше последвала или изпреварила щеше да е слабост.
 
 А за питането: Питах го всяка нощ, докато разбрах че не искам да знам. Някога може и да разбера.

nana_cool ,
най- голямата прекръдка е за теб  от момента, в които прочетох какво ти е минало през главата!

Едва ли бих могла да го формулирам по - добре...само хора, които са минали пшрез опит за самоубийство знаят колко  е трудно да се стигне до истинското самоубийство и разбират, че са слаби да го извършат , а не толкова заради взетото решение....

Да поразведря темата:  zwezdi4ka, аз за туй пиша, чакам само някоя мама да напише книга по живота ми и друга да продуцира сапунката. Пък тогава "Дързост и красота" ще ми духат под опашката.  
 
 zwezdi4ka, благодаря за  

Не знам колко са силни тези, които се самоубиват.Но знам,че това е последната им надежда да се спасят от болката и неуспеха.Никой не е застрахован от мисълта за самоубийство.Но ако това се случва с млади хора е жалко.

Не става!
 

Щото тогава трябва да ти продостява ник-а си сапунена ЗВЕЗДА!

сорри за спам-а, няма да се повтаря повече или поне не в тази тема

....аз съм на мнение, че и силни и слаби харектери биха го направили 
Просто е различно.....за всеки

...когато едно време аз посегнах да направя ТОВА, бях наистина слаба и безпомощна, тийнеджър, който не знае какво прави, не мисли...залутан някъде там из бездната После съжалявах за всичко сторено....най-вече заради майка ми - че не бях помислила какво и причинявам

...в другият случай - познавам мъж, който се бореше в живота и никой не би казал или помислил, че би го направил - но уви и СилниТе ги спохожда ....

И аз щях да го направя когато бях по млада, изпаднах в депресия заради ревност и изневяра. Не съм го мислила да го правя нарочно , нещо по-силно от мен ме караше да ставам и тръгвам към балкона, тогава не мислех нито за децата, нито за роднините си - какво ще им причиня. Слава богу , реших първо да отида на психиатър, където с малко разбиране и едномесечно лечение ми помогнаха много и разбрах, че няма смисъл да си причинявам това. Но и досега се ужасявам от мисълта, че ако нямаше никой до мен да ме спре , щях да го направя, беше по силно от мен и направо ме теглеше навън. От тогава си казах край на ревноста , която можеше да ме убие и сега съм много доволна от себе си, че успях да преодолея и ревноста и депресията. Всъщност всички и винаги са ме имали за много силна, но тогава проявих слабост.