Мъжка и/или женска работа?!

  • 15 783
  • 363
  •   1
Отговори
# 45
  • Somewhere in the World
  • Мнения: leet
  В нашето семейство всеки върши всичко.Дори мога да си призная с ръка на сърцето, че моя мъж ме е разглезил и в повечето случаи аз поемам само готвенето и да му радвам окото.Ама това се научих от втория път т.е. втория брак и само го гъделичкам как добре се справя с всичко. Научих се от моята снаха - ма да ви кажа много взе да ми харесва, не може и небива всичко да е на моите ръце!

# 46
  • Мнения: X
 Смениха се вече ролите. Жените станаха мърли и мързелани, а мъжете станаха грижовни домакини Laughing

# 47
  • Мнения: 30 802
Вече няколко пъти срещам словосъчетанието "пращам на тръстиката". За вас това неименуемо ли е свързано с работата ви? Или напротив, като мен, смятате, че отглеждането на дете е неимоверно по-трудно?

Използва се тоя израз, защото при връщане на работа след дете нещата много загрубяват, ежедневната логистика, бързането, плюс умората стават доста по-сериозни. Именно затова е доста по-лесно да свикнеш и да си гледаш детето у дома, отколкото детето в институция, ти на работа. Особено в ранните години - работата няма да те изпълва, а ще те уморява още повече, защото нямаш право на грешки, трябва да си вземеш детето навреме вечер и да имаш енергия за още 4-5 часа вечерни ритуали.

Впрочем скоро сама ще се убедиш.

Мъжка работа, която ни-ко-га не съм пипвала: цепене на дърва, пренасяне на дърва, дребни и едри ремонти.

Иначе в сегашното домакинство за мен са повечето дреболии плюс разтребването - мъжът ми рядко разтребва, не му пука. За някои неща е педант, за други - дрехи, играчки, случайни предмети - може да ги остави да отлежават вечно, ако не ги занеса до местата.

# 48
  • София
  • Мнения: 17 387
Смениха се вече ролите. Жените станаха мърли и мързелани, а мъжете станаха грижовни домакини Laughing
Чакам, чакам да го видя аз това. След 3-4 поколения може би. Нашите поколения все още си теглят теглото, в едно 80-90% от случаите.

# 49
  • Мнения: 1 119
Домакинската работа (която не изисква да вдигаш тежко) е моя работа. Не говорим за слугинство... Всеки е длъжен да оправя след себе си и да не цапа. Не се чувствам удобно, аз да стоя и пия вино и мъж да ми чисти. Ако съм на работа до по-късно, ще се яде готова храна и никога няма да се мрънка. Ако съм болна или ми е лошо, ще помоля да измие той. Иначе си е мое задължение.

Не хвърлям боклука. Не сменям крушки. Не оправям автомобили, дори и да закарам моя в сервиза не е моя работа. Не плащам големите сметки. Като случа на мъж и малките не плащам.

Никога не съм се оплаквала за домакинска работа. Важното е да мислите еднакво за нещата. Повече ме плаши да няма кой да ми върши мъжката работа. Не съм свикнала и не мисля, че трябва да се товаря като магаре да покажа колко съм велика. Ако моят приятел не ми смени летните гуми, ще помоля някой проятел или баща ми. Сама - мога, но не искам.

# 50
  • Sofia
  • Мнения: 15 615
Добре са те дресирали.

# 51
  • Мнения: X
Смениха се вече ролите. Жените станаха мърли и мързелани, а мъжете станаха грижовни домакини Laughing
Чакам, чакам да го видя аз това. След 3-4 поколения може би. Нашите поколения все още си теглят теглото, в едно 80-90% от случаите.

Изобщо нямам такива наблюдения. Лично познавам семейства, в които жената не може да готви, но за сметка на това мъжът се справя чудесно. И чистят, и мият мъжете. Вчера бях на сватба. Имаше доста деца, включително и едно бебе в кенгуру. Носеше го бащата, не се отдели от бебето изобщо. А младите момичета на 20 години масово се кифлеят. Какви готвачки и домакини да стане от тях? Мъжете стават чехльовци и льольовци, жените стават кифли и глезли, традиционните роли на пола са заклеймени вече в общественото пространство, а резултатите се виждат и в момента. Не казвам дали е добро или лошо, просто констатирам.

# 52
  • Мнения: 30 802
Оф, то на 20 какво друго да правиш, освен да се кифлееш? Аз се научих да готвя чак след детето, като останах повече у дома, към 36 годинки съм вече и още не съм се усъвършенствала с някакви особени специалитети.

Няма нужда от специален тренинг за домакинстване. Просто малко здрав разум и минимализъм, да не си отваряш излишна работа.

# 53
  • София
  • Мнения: 13 688
Вкъщи аз предпочитам готвенето. Прави ми удоволствие и се справям добре. Големите дъщери също се включват активно. Моят съпруг е поел изцяло грижите за колата и за ремонтите, когато възникне нещо.
Имаме пералня, сушилня, прахосмукачка робот, миялна. Миенето на пода и бърсането на прах си "делим" с големите дъщери. Боклук хвърля всеки, който излиза. Прозорци мием аз, съпругът ми и двете големи дъщери заедно. Дрехите си сгъва и прибира всеки сам. Стаите си подреждаме на принципа на обитаването, а общите всички заедно. Банята я мием на "ротационен принцип". Кучетата се обгрижват от всички, вкл.от Малчо. Сервиране и раздигване - пак се прави от всички заедно. Друго май не остана.

# 54
  • Мнения: 17 414
Несиха, затова има период на опознаване преди брака. Аз се ожених след 4 години опознаване и съжителство.
То да имаш претенции, след като вече си го взел тоя човек е малко смешно.После "ама аз искам две деца, не едно, трябва от утре да почнеш да готвиш и да миеш чинии, трябва да започнеш да вадиш повече пари".

Човека не си го взел, не си си го купил, за да нямаш потребности. Нормално е той сам да притежава усета за взаимност и баланс в отношенията, за да се достигне, вместо да се настъпваме един друг по модела - прецакай, за да не те преебат.
И всъщност - питането в темата не е кой мие кенефите, кой какви придобивки има, кой се плацика във водата, докато мие и пере гащи, и на колко души се отпуска съдомиялна.
Simple Smile

# 55
  • Мнения: 164
Всъщност сега се замислих защо никога не сме делили работата и задълженията на мой и твой.... ами елементарният отговор е, че и на двамата разбиранията ни са, че дома и децата са общи. Всеки от нас смята за негова отговорност да се грижи за благото на семейството - да ни е уютно, чисто и сготвено. На същият принцип е разпределена и логистиката по децата - водене, взимане, лекари, оставане в къщи ако е болно, организация на рожденни дни и т. н. Единният го води, другият го взима - естествено има координация от типа "днес имам важна среща, може ли ти да го заведеш? " и не е фатално ако някой го взима и го води, защото другият пътува или има спешен ангажимент, или спонтанна среща с приятели. В нито един момент не сме си броили кой колко и какво е направил. Случва се след напрегнат ден в работата да се прибера скапана и изнервена и той да ме прати с чаша вино на дивана докато се оправя с децата и приготвя вечеря. Но и за мен е нормално ако съм се наспала уикенда да стана с децата и направя закуска дори да е негов ред (да, редуваме се кой става рано и кой се наспива до 11ч през уикенда)- обичаме се и всеки се грижи за другия. И за всичко си казваме "благодаря" - дори да имаме някакво редуване и да е мой/негов ред другият не го приема за даденост - дори да е нещо елементарно като простирането или приготвянето на закуска.

# 56
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
По моите скромни разбирания няма мъжка, и няма женска работа.
Мога да правя всичко вкъщи, включително дребни ремонти (не работя с напрежение, нищо че мога да си положа кабелите). От мъжа до мен очаквам да може да прави всичко вкъщи, включително да борави с кухненските уреди и да нахрани бебе в 3 през нощта.
За което не можем, или не ни се занимава - има майстори.

# 57
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 558
Тъй, аз май ще мина към кифлите, глезлите и мърлите, според моралния кодекс. Simple Smile
Домакинската работа я върша повечето аз, защото не ходя на работа и имам много време. Тя обаче не е много, защото не си оставяме нещата разхвърляни, основната ми работа са купищата пране - не ми пречи, даже кеф ми прави. (Но той също пере.)Малко прах, подредба, създаване на уют. Пазаруването е общо - или двамата, или по отделно, който свари, но повече аз. Двата гардероба са мое задължение, както и всички чекмеждета, защото на него не му се отдава. С всички документи се занимава той, защото на мен лошо ми става от тях. Аз приготвям нещо просто за хапване, а той е по сложните манджи от цял свят - с по 32 различни подправки и някакви наситно кълцани неща, гарнитури, украси - всичко, което на мен ужасно ми лази по нервите, но обичам да хапвам Grinning. Аз правя сладкишите. Масата слага който е сготвил, вдигаме двамата. Пускам прахосмукачка сама, но ако трябва да се местят мебели - или той или двамата. Банята - аз, тоалетната - той. Лепене на тапети, боядисване, слагане на ламинат, нова мивка в банята, монтиране на фурна и котлони, сглобяване на мебели - държи всичко да си прави сам. Чистенето на кухнята е територия на двамата, но след него всичко е една идея по-лъскаво. Simple Smile Вечер единият пуска миялната, сутрин единият я разтребва - никакво значение кой. Домашни потреби и декорация, както и мебели и текстили избирам аз, с малки изключения. За техниката е той. В шофирането държи на водещата си роля, макар да се случва и аз да карам. Колите аз ги карам на ремонт, защото познавам момчетата там отдавна. Когато почива, кафе, фреш и закуска прави той по традиция. В градина НЕ работя.

Относно децата - смятам че там грижите трябва да са по равно и ако може - заедно.

Принципно за всичко мога да се справя сама - живяла съм сама и ми се е налагало веднъж на две години да викам мъж за нещо. Той също може абсолютно всичко и без мен (и то доста добре). Връзката ни не е основана на зависимости.

Изобщо за всичко - всеки със силните и слабите си страни - важното е хармония и разбирателство да има. Отборна игра. Какво казва форумният морал няма никакво значение в едно семейство.

# 58
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Има два варианта. Ако жената работи (което е масовият случай в България) няма мъжка и женска работа. След като и двамата работят е редно и домакинската работа да се поделя по равно. Включая готвене, пране, чистене, пренос-превоз на децата и т.н. Сега, има си неща, които другият не може да свърши. Аз например не мога да монтирам контакт, нито да сменя гума. Мъжът ми не може да направи торта. Обаче ежедневната работа трябва да се поделя.
Обаче, ако жената не работи и мъжът я издържа, съм на мнение, че тя трябва да поеме цялата домакинска работа плюс децата. Мое мнение, разбира се.

# 59
  • Мнения: 9 196
Не, не ТРЯБВА. Отпуска е по майчинство, не по чистене. Той е за да си гледа децата. Домакинството остава непроменено, както си е било.

Очевидно, след като е повече време в къщи, да върши повечето неща, ако има време и желание - някои дни няма. Но това не е приоритет, не е ТРЯБВА и се върши, само ако не е за сметка на детето.

Пример: няма да тръгна никога да приготвям вечерята точно навреме, за прибирането на мъжа, ако децата пищят, врещят и нервничат. Първо ще оправя тях и всичко останало ще почака.

Общи условия

Активация на акаунт