Заспиването вечер

Спокойно може да си спи в неговата стая вече. Ние "отделихме" Йоана като се преместихме в самостоятелно жилище - тогава беше на 10 месеца. Обясни му, че вече е голямо момче, че всички на неговата възраст спят отделно от мамите и татковците, само бебетата спят с тях, колко ще му е добре в неговата лична стая и т.н.

Ами, според мен доста си закъсняла
Синът ми спи сам от както стана на 1г. и 6м.

Детето е голямо, с повече обяснения и търпение можеш да го научиш. 

Габи и тя спи при нас, аз не мисля да я местя скоро, притеснявам се че се отвива и не стига ключа на лампата за да си светне през ноща ако и се доходи до тоалетна. Ако искаме нещо отиваме ние в другата стая, докато тя си гледа филмче примерно или чакаме да заспи. Ако все пак искаш да отделиш детето, просто опитай А то какво казва, иска ли да спи в другата стая?

Аз бих пробвала да го "подкупя". Т.е. да му на направя стаята или кревата с неща, които обича и ги няма в стаята на възрастните. Например легло-кола, легло с пързалка или палатка. Ако нямате финанси за такива неща бих избрала заедно с него пердета или спално бельо с детски герои. В началото може би някой от вас ще трябва да спи с него, за да не го е страх и да свикне. Също така трябва да има нощна лампа, която да може да включва сам.

Fresh  -Габи на колко годинки е?                                                                                                                                                                     
Stryper-Благодаря за съвета но повярвайми всичко това сме опитвали и нищо непомага:(((

Ами Габи след 4 месеца и тя прави 5г. (получих ти ЛС-то)Ако все пак не иска, не се притеснявай, бъдете по-смели , намерете му занимание и вие вървете в другата стая . А за спането на детето в друга стая, аз лично съм против, ако детето не се чувства готово. Имам приятелка, която отдели момченцето си на 3-4 годинки, после ми разказва как детето идвало вечер в спалнята по 10 пъти на вечер за да й каже колко я обича, после да й изпеел песничка, после си намираше друга причина и накрая да й се помоли да спи при нея. Други наши познати пък отделиха детето доста малко и една сутрин детето вече е било на 5-6 годинки го намерили да спи на черджето пред спалнята им. И все пак си зависи от детето, има такива които не им е проблем и се чувстват добре в стаята си сами. Може би ако му направите стаята, да  му купите нещо ново, например бюро или ново легло, или нов шкаф, където само да подреди играчките си и съответно без да сте прекалено строги към това да спи задължително в неговата си стая, може да имате успех. Докато не опитате, няма да разберете. Така, че успех  

Оле....сви ми се сърцето от разказаното от теб 

Наистина-не отделяйте детето, когато то ви показва, че още не е готово. Ще имате много време след време да сте сами, не бързайте толкова 

И Калина спи при нас /по-точно върху някой от нас с мъжа ми/. Пробвала съм да я отуча, като я приспя в нашето легло, а после я изместя на нейното си, но се случва или да се събуди с ужасЕн вид или да проплаче, а като ида след малко да видя дали не е заспала я заварвам седнала на възглавничките си и гледа плюшените си играчки /явно я е страх да си легне пак/, от което ми се свива сърцето и я взимам при нас. След тези драми реших да не я тормозя повече и вече трайно се е настанила при нас.

Лили спи при нас - на нейно креватче, но долепено до нашата спалня. Лично мое мнение - детето трябва само да узрее за идеята да спи в самостоятелна стая. По тази причина все още детската стая у дома не е обзаведена като "детска", а като стая за гости. Искам, когато усетя, че тя е готова за такава "раздяла", да я накарам да участва в избора на обзавеждането на стаята й, мисля че тогава ще има по-голямо желание да спи в нея.

Мисля,че отдавна е трябвало да го отделиш.А за това как-достатъчно е голям,обясняваш му,че е време да спи в собствената си стая и това е.

Същото е и при нас и много рядко заспива при нас...винаги на неговото си легло. После мисля, че ще стане и в неговата стая.

Аз също съм на мнение, че вече е на възраст да спи в самостоятелна стая. Ако можете да го постигнете без да травмирате детето обаче.
Нели я отделих много малка в нейната стая и в момента не мога да си представя да спим в една стая- ще е кошмар и за тримата Това не пречи вечер преди сън да се гушкаме, да й изпея песен, да й прочета приказва, да ми каже "лека нощ" и да заспи спокойно самичка

Ние сме пък обратно Искаме за малко дори Гери да се кротне и да се гушне между нас, но не - като дойде да спалнята и пощурява - то не е скачане, муцунки, мачкане и всичко станало, но не и да легне нормално

Ние спим в една стая,просто защото сме доста хора вкъщи и нямаме възможност да отдилим детето в отделна.Но пък дъщеря ми никога не е спала в нашето легло-има си креватче и си спи там / сега е на 4г. / Даже понякога сме я викали да легне при нас да се погушкаме,но тя сама после си отива в креватчето-казва,че и било тясно при нас   
А и аз съм по-спокойна така,че винаги ще чуя,ако нещо иска или ако се стресне от нещо,не знам,ама изпадам в ужас,ако е в друга стая и ме вика,а мен ме няма и не я чувам.Може би аз нещо съм сбъркана,не знам.. 
А за другите неща  - тя заспива рано,така че няма никакъв проблем,само не знам като порасне още малко...

Алекс е на 3 години. И тя беше се научила да спи при нас. Като я сложех в нейното легло не искаше да спи, плачеше....през ноща  лягаше между двамата.
Махнахме решетката на краватчето и го сложихме до нашето легло....стана обща спалня и всички са доволни.

Немога да се съглася, че малко дете трябва да спи в самостоятелна стая. Ще дойде време само ще иска да е отделно...

Защо не? 

Криси е почти на 4 год. и  винаги,когата го няма баща му спи при мен.Иначе сме в една стая,защото сме много хора.Като беше по-малък се мъчех да го отделя на неговото легло,но той не искаше.Плачеше и искаше да е при нас.Миналото лято му махнахме решетката и той взе да си ляга сам на неговото легло.Слагахме стол,за да не пада.И сега е така.
Мисля,че детето трябва само да реши да се отдели.Но в друга стая - против съм.

И Емили спи при нас, откакто и махнах бибата иска да при нас и да я приспивам. Направо ужас  Така хубаво си спеше лягаше си сама и заспиваше,по цяла нощ не ми се будеше. А,сега направо голям зор е тва спане. Само като 4уе " Айде да си лягаме" и по4ва да реве. Докога така незнам 

Аууу, а си мислех, че аз съм закъсняла ... 
На същото дередже съм като теб, само дето моята момиче е на 1,8г., но ми се ще поне да си спи в нейното легло, че от зимата спи при нас на спалнята и нищо не помага да си легне отново в креватчето си ... какво стана - незнам, но и незнам как ще се справим с това ... 

Лесно е да се каже - обясни му, голям/а е, ще разбере. Ами не става!

При нас е такова положението: когато беше на около 2 години се преместихме в нова по-голяма квартира със самостоятелна стая за него. Никакъв проблем нямаше да заспива там, аз всъщност го приспивах с четене. После (след около година) изведнъж реши, че не може вече да заспива сам в леглото си, а на нашата спалня, не знам страх ли някакъв, че е сам, че ще го изоставим, че нещо лошо може да му се случи.... не знам точно какво, но и до този момент заспива при нас, а после баща му го пренася в стаята му.

Никакви доводи (че е голям, че е на сигурно място, че няма опасност да го зарежем докато спи) не вършат работа. Вече сме се примирили - утехата ни е, че никой не спи при родителите си до 18-годишна възраст и рано или късно ще му мине меракът.

С този проблем тепърва ми предстои да се сблъскам . Разговорите за "нейната" стая много я ентусиазират, ама да видим...

Аз лично не разбрах дали спите в една стая,или спи направо при вас.Но и в двата случая-малко си позакъсняла.Моето дете спеше отделно от 2,5год.В началото оставяхме вратата отворена ,стоях до легълцето докато заспи,и така свикна.А и не се будеше нощем.С повече упоритост-ще стане.

Има си деца и деца.... различни са... това, че едно спи отделно изобщо не значи, че и за друго това ще е добре. И честно казано сега вече на второто дете и то  с голяма разлика между тях хич и не мисля да я отделям скоро. Сама ще поиска след време да спи отделно...спи си при мен и даже ми е мъчно отсега за времето, когато няма да иска да го прави:))

Така е децата са различни, но на нас психолог ни каза, че детето трябва и е по - добре да спи само. Така свиквало че има нещо негово, самостоятелна стая или поне самостоятелно легло. Дъщеря ми е на почти 8 г. и иска да заспива с мен, но психоложката каза че вупреки сълзите и трябва да свикне сама. Та нали и на нас големите ни се иска, вечер да не сме сами и да заспиваме с някой. Има логика в това. Не мислите ли

Абсолютно подкрепям,колкото по-рано се започне,толкова по-лесно става.Не мога да си представя,че детето ми трябва да ходи на училище вече,а още да спи при нас.То трябва да си знае къде спи,разбира се ако съвсем няма място къде-човек се принуждава,но иначе много по-добре за него е да е отделно.А за узряването на детето-тъй както децата са различни,някои може да узреят на 10години,до тогава ли да спят с нас?

Ами аз пък изобщо не мисля, че детето става самостоятелно като спи само и го казвам от съвсем личен опит.
Синът ми го отделихме за ужас на всички баби тогава още като беше 6 месечен. Е и? спеше си сам, но  изобщо не виждам да е чак толква самостоятелен. Дъщеря ми е на 2 г и се гушкаме по цяла вечер, уверявам те, че  е по-самостоятелна от брат си въпреки невръстната си възраст( настоява да си обува сама обувките, чорапите и да облича дрехите, често наопаки, но пък успешно като цяло:)С удоволствие мога да си поспоря с психоложката Ви, защото съм абсолютно сигурна, че  върху точно това качетсво на детето влияе най-вече колко е окуражавано и подкрепяно и в този смисъл за дете до 3, че и 4 годишна възраст да знае, че е  на ръка растояние, и да не се оставя на собствените си страхове е голяма подкрепа.
Синът ми спеше сам, но и досега си помни детските кошмари. Е  по тази причина изобщо няма да отделя дъщеря ми, освен ако тя не пожелае. Да принуждаваш дете да спи отделно( 2, 3 годишно) понеже така трябва и така казали психолозите  е ....... не казвам да се настани на спалнята между родителите, но и не виждам нищо лошо да е наблизо до тях.

Е, когато е на 8 години може би има причина да иска да заспива с теб и най-вероятната такава са страхове.... и аз не бих я карала да запсива сама,  ако се страхува. И да, има логика да не искаш да си сам вечер, нали затова тези дето са сами се чувстват доста  самотни понякога имено, защото в леглото са сами:)) .....Та защо да си карам детето да се чувства самотно????

Напълно те разбирам и ние сме така и като се замисля се чудя как успяхме да сътворим и брат и  майтапя се разбира се,но е адски досадно,колкото и приятно да гушнеш детенце и понякога нощем така и се карам като ми се залепва в жегите,че на сутринта ме е срам от себе си и мъжа ми 

Това все едно аз съм го написала. И ние сме така. За сега не мисля нещо да променям.
Сестра ми същи си има само едно дете - мом4енце. До скоро спяха в една стая тримата. НО Ники стана първолак. Обзаведоха му стая а бюро, легло, шкафове с книжки и игра4ките му ... у4ени4еска стая, така да се каже. Той с мерак се заселил там без никакви проблеми! Казал на сестра ми сутринта: "Много ми е хубаво в моята стая, а и ви няма вас само да ми пре4ите" 

Много сте прави!!!! И аз не искам да я оставям да спи /заспива сама, когато виждам че това я притеснява. Всеки родител иска детето му да се чувства спокойно и сигурно. Обяснете ми тогава логиката на психолога??? Дали има някаква литература по темата където може да се прочете повече?
И аз съм раздвоена нали тези детски психолози затова са учили? в крайна сметка.......Разчитам много на съветите и опита ви.....

Не можах по-рано да влезна във форума..
Книги по детска психология -бол, за жалост сега нямам време да потърся нещо, което адекватно да отговори на въпросите ти в момента.
Но в общи линии "литературната психологическа логика:))" е, че детето трябва в един момент да се отдели от родителите и да бъде самостоятелно, да има свое пространство и разбира се да не оказва "емоционален терор" върху родителите като спи в  тяхната стая и на практика това се превръща в едно обсебващо желание към тях и принадлежността им към него.
Освен това, такива широки препоръки дори и дадени от психолог, звучат малко несериозно, следва много добре да познава детето преди да препоръчва каквото и да е. И при всички случай да препоръчваш на родители да си съдират детето от рев, с цел постигане на нещо си, ми се струва направо
Съгласна съм, че на 8 г не е много редно да "диша във врата" на родителите си, но да бъде принуждавана да ди ляга отделно и да реве изобщо не е начина. Мога да кажа само: приказване, приказване и пак приказване с детето....

И на нас ни беше/ е голям проблем това заспиване.
Още от бебе си беше проблемен - първо на ръце, песнички, после заспиваше само с мама на леглото, после с тати, накрая и бабите успяваха.
Винаги е заспивал на нашата спалня, гушнат в някой и после го местим.

От няколко дни го смятам за голямо постижение, че вече заспива сам на спалнята - дори и следобедния сън.
Неговото легълце като, че ли само за игри го ползва, не проявява интерес да лежи там.
Но по-нататък да порастне малко като му купим голямо легло надявам се лесно да свикне с него.

Истината е, че няма универсална формула - кога и как да стане? Ами много е относително. Всяко дете се гушка и е най-спокойно близо до родителите си, но според мен на тази възраст сина ти съвсем добре може да обясни защо държи да спи при вас - и може би от там трябва да започнете. нека да сподели, ако нещо го плаши или тревожи, за да успеете без драми да разрешите проблема. 

И двете ми дъщери са в отделна стая от момента на раждането! Считам това за голямо "постижение"! Не си представям обаче, с какви средства бих го постигнала, ако сега трябваше да го направя.
Може би с много търпение и повече говорене! Подкрепям flea.

Абсолютно съм съгласна с теб.Моят син също спи от самото раждане в собствена стая и нямаме никакъв проблем по това отношение.На скоро сменихме бебешкото обзавеждане с ново и той  е на седмото небе.И наистина там в стаята си той усеща някаква сигорност и гордост,че това е само негова стая.А да не ви говоря като приятелчетата му дойдат на гости каква радост настава ,че си играят в само тяхна територия.Така че мисля ,че е добре колкото може по скоро да го отделите детето/разбирасе без да го травмирате/Незнам трябва да измислите някакъв вариянт на който да се потдаде по лесно и преместването за него да бъде удоволствие. 

При нас заспиването е много трудно. На година и 4 месеца е.

Очевидно се страхува, че ще изчезна след като го приспя, а аз наистина изчезвам понякога, но се връщам след час-два. По-лесно заспива с баба си или с баща си, когато мен ме няма. Сутрин става по-късно и следобяд спи повече пак когато ме няма.

Не виждам как ще се отдели в негова стая с този панически страх. Предполагам, че към 3 годишен ще мисля за отделяне. Пък каквото и когато стане

А за 5 годишно дете мисля, че наистина има начин да се говори с него. Просто трябва да се намери този начин. Успех

Няма проблеми да спят родителите заедно с детето, ако това на ВСИЧКИ им харесва. А в случая на родителите май леко почва да им писва и се дразнят, детето вече не е бебе, явно усеща това раздразнение и още повече упорства, че не ще да спи само! Следователно проблем има и той трябва да се реши, защото отрицателните емоции на родителите, дори и прикрити, са не по-малко вредни за детето от едно преместване насила.
Защо не пробвате да го преместите, но някой от вас да спи в стаята му за начало, или поне да стои при него, докато заспи? Да му обясните, че винаги ще отидете при него, ако то поиска и ако има проблем, че не е изоставен и че винаги ще сте там, за да му помогнете? Сигурно ще отнеме време, но все пак си струва.
По книгите препоръчват времето за лягане да се превърне в приятен ритуал, който винаги да се спазва - примерно къпане, някоя тиха игра, четене на книжка, сън.
А той защо толкова късно си ляга - че чак и след родителите?

Моите деца спят в собствена стая откакто са се родили, понеже жилището ни е малко беборана спеше направо на голямо легло с решетка, защото им направихме двуетажно. Вярно, че когато трябваше да ставам по сто пъти на нощ ми се е искало да са до мен, но издържах. Когато са по-неспокойни, тъжни и т.н стоя при тях, пея /от ужас заспиват /разказваме приказки, галим се и така... Имат си ритуал- лягат с книжка, дребната много "чете", по половин ябълка, като си изчетат, гасят си сами нощната лампа. И със самото лягане нямаме проблеми, дори и когато има гости и им е интересно, щом кажа, че е време за лягане, отиваме в банята, няма хън- мън, после дават на всичик целувка, казват "лека нощ" и това е. Всичките ни приятели се чудят как го правиме това, обаче си е истина ! Явно имаме късмет!

Ние също нямаме проблем в това отношение- независимо дали имаме гости или не-като дойде време за лягане-казва се лека нощ и в леглото/е, аз я слагам, завивам и т.н./ Но така е било винаги, компромиси почти не сме правили с това и тя дори не знае, че може и по друг начин! 
Спим в една стая, защото сме много хора 

Споко, не го взимай толкова присърце! Детето е още много малко и няма нищо странно, че не иска да спи само! Причините може да са хиляди, никой не може да ти каже защо, може да го е страх? Това, че е свикнало, не е гаранция, децата много бързо се променят и не се знае какво му е в главичката и какво си мисли!
Просто го вземете при вас, ако може преместете креватчето, все пак да не свиква да спите на едно легло! След време пак опитайте/ ако държете да е в отделна стая, разбира се/ Но моят съвет е -не го карайте насила и НА ВСЯКА ЦЕНА да спи само, така проблемът може да се задълбочи! Важното е детето да се чувства спокойно.

ellllly, с тая латиница и  с тия грамадни главни букви, ще каже човек че идва края на света ... 
Споко, не си единствена .. и ние се борим с това .. 

при нас заспиването например е на нашето легло, после я местя, но къде по-добре от спането при нас!спи в кошара до леглото и пак се буди и казва: тука искам, сире4 при нас! търси си топлинката, защото трябва да си метне краката връз мене или баща си!големите ги отделих на 2 и 4 г заедно в отделна стая, но пак са идвали, страхуват се, кошмари имат! абе разбираемо е!аз тогава съм спяла по 2-4 х макс, и се скапах накрая, но пораснаха и поотмина умората!