Заспиването вечер

Ние спим в една стая,просто защото сме доста хора вкъщи и нямаме възможност да отдилим детето в отделна.Но пък дъщеря ми никога не е спала в нашето легло-има си креватче и си спи там / сега е на 4г. / Даже понякога сме я викали да легне при нас да се погушкаме,но тя сама после си отива в креватчето-казва,че и било тясно при нас   
А и аз съм по-спокойна така,че винаги ще чуя,ако нещо иска или ако се стресне от нещо,не знам,ама изпадам в ужас,ако е в друга стая и ме вика,а мен ме няма и не я чувам.Може би аз нещо съм сбъркана,не знам.. 
А за другите неща  - тя заспива рано,така че няма никакъв проблем,само не знам като порасне още малко...

Алекс е на 3 години. И тя беше се научила да спи при нас. Като я сложех в нейното легло не искаше да спи, плачеше....през ноща  лягаше между двамата.
Махнахме решетката на краватчето и го сложихме до нашето легло....стана обща спалня и всички са доволни.

Немога да се съглася, че малко дете трябва да спи в самостоятелна стая. Ще дойде време само ще иска да е отделно...

Защо не? 

Криси е почти на 4 год. и  винаги,когата го няма баща му спи при мен.Иначе сме в една стая,защото сме много хора.Като беше по-малък се мъчех да го отделя на неговото легло,но той не искаше.Плачеше и искаше да е при нас.Миналото лято му махнахме решетката и той взе да си ляга сам на неговото легло.Слагахме стол,за да не пада.И сега е така.
Мисля,че детето трябва само да реши да се отдели.Но в друга стая - против съм.

И Емили спи при нас, откакто и махнах бибата иска да при нас и да я приспивам. Направо ужас  Така хубаво си спеше лягаше си сама и заспиваше,по цяла нощ не ми се будеше. А,сега направо голям зор е тва спане. Само като 4уе " Айде да си лягаме" и по4ва да реве. Докога така незнам 

Аууу, а си мислех, че аз съм закъсняла ... 
На същото дередже съм като теб, само дето моята момиче е на 1,8г., но ми се ще поне да си спи в нейното легло, че от зимата спи при нас на спалнята и нищо не помага да си легне отново в креватчето си ... какво стана - незнам, но и незнам как ще се справим с това ... 

Лесно е да се каже - обясни му, голям/а е, ще разбере. Ами не става!

При нас е такова положението: когато беше на около 2 години се преместихме в нова по-голяма квартира със самостоятелна стая за него. Никакъв проблем нямаше да заспива там, аз всъщност го приспивах с четене. После (след около година) изведнъж реши, че не може вече да заспива сам в леглото си, а на нашата спалня, не знам страх ли някакъв, че е сам, че ще го изоставим, че нещо лошо може да му се случи.... не знам точно какво, но и до този момент заспива при нас, а после баща му го пренася в стаята му.

Никакви доводи (че е голям, че е на сигурно място, че няма опасност да го зарежем докато спи) не вършат работа. Вече сме се примирили - утехата ни е, че никой не спи при родителите си до 18-годишна възраст и рано или късно ще му мине меракът.

С този проблем тепърва ми предстои да се сблъскам . Разговорите за "нейната" стая много я ентусиазират, ама да видим...

Аз лично не разбрах дали спите в една стая,или спи направо при вас.Но и в двата случая-малко си позакъсняла.Моето дете спеше отделно от 2,5год.В началото оставяхме вратата отворена ,стоях до легълцето докато заспи,и така свикна.А и не се будеше нощем.С повече упоритост-ще стане.

Има си деца и деца.... различни са... това, че едно спи отделно изобщо не значи, че и за друго това ще е добре. И честно казано сега вече на второто дете и то  с голяма разлика между тях хич и не мисля да я отделям скоро. Сама ще поиска след време да спи отделно...спи си при мен и даже ми е мъчно отсега за времето, когато няма да иска да го прави:))

Така е децата са различни, но на нас психолог ни каза, че детето трябва и е по - добре да спи само. Така свиквало че има нещо негово, самостоятелна стая или поне самостоятелно легло. Дъщеря ми е на почти 8 г. и иска да заспива с мен, но психоложката каза че вупреки сълзите и трябва да свикне сама. Та нали и на нас големите ни се иска, вечер да не сме сами и да заспиваме с някой. Има логика в това. Не мислите ли

Абсолютно подкрепям,колкото по-рано се започне,толкова по-лесно става.Не мога да си представя,че детето ми трябва да ходи на училище вече,а още да спи при нас.То трябва да си знае къде спи,разбира се ако съвсем няма място къде-човек се принуждава,но иначе много по-добре за него е да е отделно.А за узряването на детето-тъй както децата са различни,някои може да узреят на 10години,до тогава ли да спят с нас?

Ами аз пък изобщо не мисля, че детето става самостоятелно като спи само и го казвам от съвсем личен опит.
Синът ми го отделихме за ужас на всички баби тогава още като беше 6 месечен. Е и? спеше си сам, но  изобщо не виждам да е чак толква самостоятелен. Дъщеря ми е на 2 г и се гушкаме по цяла вечер, уверявам те, че  е по-самостоятелна от брат си въпреки невръстната си възраст( настоява да си обува сама обувките, чорапите и да облича дрехите, често наопаки, но пък успешно като цяло:)С удоволствие мога да си поспоря с психоложката Ви, защото съм абсолютно сигурна, че  върху точно това качетсво на детето влияе най-вече колко е окуражавано и подкрепяно и в този смисъл за дете до 3, че и 4 годишна възраст да знае, че е  на ръка растояние, и да не се оставя на собствените си страхове е голяма подкрепа.
Синът ми спеше сам, но и досега си помни детските кошмари. Е  по тази причина изобщо няма да отделя дъщеря ми, освен ако тя не пожелае. Да принуждаваш дете да спи отделно( 2, 3 годишно) понеже така трябва и така казали психолозите  е ....... не казвам да се настани на спалнята между родителите, но и не виждам нищо лошо да е наблизо до тях.

Е, когато е на 8 години може би има причина да иска да заспива с теб и най-вероятната такава са страхове.... и аз не бих я карала да запсива сама,  ако се страхува. И да, има логика да не искаш да си сам вечер, нали затова тези дето са сами се чувстват доста  самотни понякога имено, защото в леглото са сами:)) .....Та защо да си карам детето да се чувства самотно????

Напълно те разбирам и ние сме така и като се замисля се чудя как успяхме да сътворим и брат и  майтапя се разбира се,но е адски досадно,колкото и приятно да гушнеш детенце и понякога нощем така и се карам като ми се залепва в жегите,че на сутринта ме е срам от себе си и мъжа ми