Както казах,понякога проблеми извън семейството,като например в работата могат да скапят секса,отношенията.И какво,веднага развод?Аз посъветвах автора да изчака,да не натяква за секс пък то ще си покаже,е ли временно или не.При всички случаи разговори ще има,защото на единия в двойката не му е ок.
- Публикувана: 4 дек. 2018, 23:11 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2018, 09:52 ч.
Аз ли имам проблем,или съпругът ми?
Както казах,понякога проблеми извън семейството,като например в работата могат да скапят секса,отношенията.И какво,веднага развод?Аз посъветвах автора да изчака,да не натяква за секс пък то ще си покаже,е ли временно или не.При всички случаи разговори ще има,защото на единия в двойката не му е ок.
Проблеми в работата, не е "да те напъдят, защото не си желан", заради която ти реплика споменах развода.
Проблеми от всякакво естество, изискват малко търпение от другия партньор. Търсенето на обяснения, вкарването в оправдателен режим на човека с проблемите и насилственото дискутиране, само влошават положението.
Както и тук, така и в повечето случаи, разговор не е нужен, защото той вече се е случил. Човека се е оплакал - напоследък съм изморен, новите колеги ме дразнят, орязаха ми заплатата ... но другия в двойката, не му е достатъчно това, иска да дълбае и да дълбае, иска да говори за себе си, как неговите сексуални нужди не са уважени, да накара този с проблемите да чувства вина, че някакъв проблем е по-важен ... и т.н.
Както казах,понякога проблеми извън семейството,като например в работата могат да скапят секса,отношенията.И какво,веднага развод?Аз посъветвах автора да изчака,да не натяква за секс пък то ще си покаже,е ли временно или не.При всички случаи разговори ще има,защото на единия в двойката не му е ок.
Както и тук, така и в повечето случаи, разговор не е нужен, защото той вече се е случил. Човека се е оплакал - напоследък съм изморен, новите колеги ме дразнят, орязаха ми заплатата ... но другия в двойката, не му е достатъчно това, иска да дълбае и да дълбае, иска да говори за себе си, как неговите сексуални нужди не са уважени, да накара този с проблемите да чувства вина, че някакъв проблем е по-важен ... и т.н.
Хайде представи си, че на любимия му е нисък тестостерона. От там иде лесната умора, липсата на желание, проблеми с работата. Ще седим и ще се усещаме един друг ли?
Той може да има проблеми в работата, но изключително да се дразни на нещо у жена си и да не смее да го каже.
Каквито и да са проблемите, жена му следва да му даде сигнал, че не се чувства добре така и той трябва да го знае. Защо? Защото завърти ли се порочния кръг на недоволството и недомлъвките идва развода.
Ако не можеш да разговаряш с половинката, без да си насаждате вина, можеш да си изпратиш връзката по дяволите.
Даже не мога да си представя, че при проблем във връзката ще се усещаме и ще се душим, при положение, че можем да го говорим. А ако някой не може да си говори с мъжа си, без да му начуква канчето и да го кара да се чувства виновен си е проблем.
О, нисък му е тестостерона и проницателната жена ще го разкрие с разговор ... чудно. Когато човек си има проблеми, първо трябва да им обърне внимание сам и ако реши, да ги сподели с друг. Не да му правят кръстосан разпит.
Чакай мъж да иде сам да си провери тестостерона и не само. Трябва да е хипохондрик
Но когато видиш изморен, нещастлив, ниско либидо, абе живеца да го няма...лесно може да ти дойде на ум, че системата не работи. Дали ще е хормон, проблем е все тая. Ако поне малко ти пука за него му подаваш ръка и търсите проблема заедно. Не го чакаш да се сети, да го усетиш, да го подушиш и т.н.
Пак ти казвам, ако една жена не може да разговаря нормално за проблеми с мъжа си, връзка няма. То разпити, то кръстосани, то тормоз. Следва партньора ти да е най - близкия ти човек и за вас да няма “неудобни” теми.
Явно просто при теб нещата не са такива и сте намерили друг начин за комуникация.
Да не говорим, че при тях разговора вече се е случил - защо не правим секс - ами защото не искам. Точка. Какво има да се каже повече?
Точно по мъжки- "защото не искам", не е отговор.
Следва, "ама защо не искаш?"
И, върви отговори........
MeMyselfI, права си, че ако види жената изброените от теб симптоми, трябва да протегне ръка и да говори.
Но, ако от всичките симптоми се улови за ниското либидо и говоренето е сведено до "защо от един месец не правим секс всеки ден", отговор, различен от " защото не искам", няма да се получи, а и отношенията няма да се изяснят.
Разговорите между партньори в хармонична връзка представляват обмяна и споделяне на мисли, чувства и информация, а не кръстосан разпит или очна ставка. В какъв свят живеете, хора?
Да ти изглежда уводния пост, като хармонична телепатия и преплитане на аури?
Аз лично не споделям всякакви мисли, чувства и тъпотии с мъжа ми. Когато не искам секс, не ми е и минало през ум, че трябва да обяснявам и да се оправдавам, защото той пък можело да иска, видиш ли ... Когато искам, също не е нужно да казвам - хайде, сваляй гащите. То се подразбира от поведението ми.
И изобщо много дрънканици и обяснения, не са панацеята на всичко. А на секса само пречат. След тричасов диалог за мисли и чувства, след работа, желанието за секс отдавна ще отлежава в кофата, но пък желанието за сън ще е неустоимо.
Salsisha, когато отказа от секс е константа е редно да се търси причина. Не иде реч за еднократен отказ и разговор веднага след него. Ако мъжа ти отказва регулярно или реагира на секси поведението ти с почесване на дупарата и завъртане на другата страна поне 5 пъти месечно, пак ли няма да говориш с него?
Salsisha, когато отказа от секс е константа е редно да се търси причина. Не иде реч за еднократен отказ и разговор веднага след него. Ако мъжа ти отказва регулярно или реагира на секси поведението ти с почесване на дупарата и завъртане на другата страна поне 5 пъти месечно, пак ли няма да говориш с него?
Дори веднъж ако ми откаже, за мен ще е странно. Но тук трябва да вляза в някакви предположения и измислени ситуации, ако нещо си.
Секса в брака не е отделен от другите неща и проблемите там не идват сами. Няма никакъв вариант всичко друго да е нормално и непроменено, само секса да изчезнал изведнъж. И предполагам бих обърнала внимание на другите неща, няма да го завлача да си изследва тестостерона.
Salsisha, когато отказа от секс е константа е редно да се търси причина. Не иде реч за еднократен отказ и разговор веднага след него. Ако мъжа ти отказва регулярно или реагира на секси поведението ти с почесване на дупарата и завъртане на другата страна поне 5 пъти месечно, пак ли няма да говориш с него?
Дори веднъж ако ми откаже, за мен ще е странно. Но тук трябва да вляза в някакви предположения и измислени ситуации, ако нещо си.
Секса в брака не е отделен от другите неща и проблемите там не идват сами. Няма никакъв вариант всичко друго да е нормално и непроменено, само секса да изчезнал изведнъж. И предполагам бих обърнала внимание на другите неща, няма да го завлача да си изследва тестостерона.
И има вариант секса да се разреди, а всичко друго да е същото. Или пък е възможно да се начупиш от предположения, а да се окаже, че просто не го кефи нещо в поведението ти напоследък. Последното няма как да го знаеш, ако не ти каже.
Идеята е, че при хронична липса на желание следва да се търси причина. И стига ги разпитва и завлича тез мъже. То кръстосан разпит, то завличане нам къде си. Сами могат
Да, ясно на къде биеш. Но когато въпросния няма подход и смелост, да ми каже на момента, че нещо не го кефи, ще го каже след разговор ли? Съмнявам се.
А мрънкало, което не му става, защото нещо не го кефело, изобщо не ми трябва, честно казано. Може да си взима мурафетите под мишница и да върви да хленчи другаде.
А ако все пак каже по време на тоя разговор - ами не ме кефи поведението ти/дебелия ти задник/грозна си/тъпа си - тогава какво? Ще седне женицата да му решава проблема, само и само да получи заветния секс? Ще се промени, защото причината е в нея? Хайде стига ...
Такива разговори винаги са унизителни за един от двамата, или за двамата и инициатора им цели наказание, принуда, налагане. При хронична липса на ЖЕЛАНИЕ следва да се търси друг партньор. При липса на възможности, може да се потърси лечение.
А мрънкало, което не му става, защото нещо не го кефело, изобщо не ми трябва, честно казано. Може да си взима мурафетите под мишница и да върви да хленчи другаде.
А ако все пак каже по време на тоя разговор - ами не ме кефи поведението ти/дебелия ти задник/грозна си/тъпа си - тогава какво? Ще седне женицата да му решава проблема, само и само да получи заветния секс? Ще се промени, защото причината е в нея? Хайде стига ...
Такива разговори винаги са унизителни за един от двамата, или за двамата и инициатора им цели наказание, принуда, налагане. При хронична липса на ЖЕЛАНИЕ следва да се търси друг партньор. При липса на възможности, може да се потърси лечение.