- Публикувана: 21 юни 2006, 00:33 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2006, 23:57 ч.
Изневяра - а после?
Не съм го хващала в изневяраи се надявам това никога да не стане.
Не бих могла да кажа как ще постъпя ако се случи
Не бих могла да кажа как ще постъпя ако се случи
Да, случвало се е. Но никой от отговорите не мога да избера - не сме имали деца тогава, не сме били по някакъв начин зависими един от друг, нито сме се разделяли, още по-малко пък и с изгонване. Останали сме заедно, защото се обичаме, но не и защото вярваме, че няма да се повтори (прекалено наивно би било).
Единственото, което мога да дам като съвет, на всички, които са в такава тежка ситуация, е да не се го коментират с познати и непознати, да не настройват всичките си близки срещу провинилия се, защото това само ще им пречи да разрешат проблема си, тъй като по един или друг начин чуждото мнение ще влияе на тяхното собствено. Дори и от форума може да си правите изводи колко много хора дават съвет при това в много случаи за крайно действие от рода на "Зарежи го", "Той е безотговорен, мухльо, ...", "Изгони го", "Вземи децата и се махай", но не са го преживели и не знаят самите те как биха реагирали.
Единственото, което мога да дам като съвет, на всички, които са в такава тежка ситуация, е да не се го коментират с познати и непознати, да не настройват всичките си близки срещу провинилия се, защото това само ще им пречи да разрешат проблема си, тъй като по един или друг начин чуждото мнение ще влияе на тяхното собствено. Дори и от форума може да си правите изводи колко много хора дават съвет при това в много случаи за крайно действие от рода на "Зарежи го", "Той е безотговорен, мухльо, ...", "Изгони го", "Вземи децата и се махай", но не са го преживели и не знаят самите те как биха реагирали.
Не съм го хващала и се надявам да не се случи.
И аз така ... ама дори да го хвана някой ден (никой не е застрахован), не мога сега да кажа как ще постъпя, какво ще кажа и изобщо какво ще направя ... момента ще покаже
Да, случвало се е. Но никой от отговорите не мога да избера - не сме имали деца тогава, не сме били по някакъв начин зависими един от друг, нито сме се разделяли, още по-малко пък и с изгонване. Останали сме заедно, защото се обичаме, но не и защото вярваме, че няма да се повтори (прекалено наивно би било).
Единственото, което мога да дам като съвет, на всички, които са в такава тежка ситуация, е да не се го коментират с познати и непознати, да не настройват всичките си близки срещу провинилия се, защото това само ще им пречи да разрешат проблема си, тъй като по един или друг начин чуждото мнение ще влияе на тяхното собствено. Дори и от форума може да си правите изводи колко много хора дават съвет при това в много случаи за крайно действие от рода на "Зарежи го", "Той е безотговорен, мухльо, ...", "Изгони го", "Вземи децата и се махай", но не са го преживели и не знаят самите те как биха реагирали.
Единственото, което мога да дам като съвет, на всички, които са в такава тежка ситуация, е да не се го коментират с познати и непознати, да не настройват всичките си близки срещу провинилия се, защото това само ще им пречи да разрешат проблема си, тъй като по един или друг начин чуждото мнение ще влияе на тяхното собствено. Дори и от форума може да си правите изводи колко много хора дават съвет при това в много случаи за крайно действие от рода на "Зарежи го", "Той е безотговорен, мухльо, ...", "Изгони го", "Вземи децата и се махай", но не са го преживели и не знаят самите те как биха реагирали.
Абсолютно съм съгласна!!! Когато хората наистина се обичат, това не би трябвало да е повод за раздяла. В края накраищата на всеки може да се случи да кривне. Не мисля, че е трагедия.
Не съм се сблъсквала с изневяра. Такива неща не могат да се коментират предварително, но дано и не ми се наложи.
Същото мисля и аз
Моят съпруг не само ми изневери, но дори ми сподели за това все едно, че съм му най-добра приятелка или майка, за да го посъветвам какво да прави. Обичал ни и двете и не можел да се лиши нито от едната. В първия момент не бях шокирана, защото знам, че никой не е застрахован от това да се влюби и защото никой мъж не умира с една жена или пък никоя жена с един мъж, но после дойде болката и чувството за вина, че нещо у дома му е липсвало, за да го потърси на друго място. Мислех си, че ще полудея. Той не се притесняваше да разговаря пред мен с нея по телефона ис лека ръка загърби оново, което бяхме преживели през десетгодишният ни брак - детето ни имаше сериозен здравословен проблем, с който едва се преборихме /но да ми е жива и здрава всичко се оправи/. Чувството , че губя нещо мое ме изкарваше от равновесие и тогава той спука язва и го оперираха по спешност, а аз го гледах в болницата като малко дете на легло. В момента, когато излезе от там всичко започна отначало - срещите, разговорите с нея ... и така цели три години. Останах с него, заради детето и финансовата си зависимост, но от преживения шок стигнах до антидепресанти и успокоителни лекарства, до нервни кризи. Връзката му омръзна и сега си стои в къщи, но у мен всичко се прекърши и до сега си мисля, че ако имах възможност и си бях тръгнала, болката щеше да отмине, а аз да подредя живота си отначало /все пак бях на 30 г.,когато това се случи/. Дъщеря ми порасна и е 14 годишна, а аз идпитвам все по-голямо неудовлетворение от съвместното ни съществуване със съпруга ми. Това не е човекът, за когото го смятах и в когото се влюбих преди 16 години. Винаги съм си мислела, че ако ми се случи подобно нещо, ще си събера на минутата багажа и ще си тръгна, но когато няма къде да отидеш ...
Хванах го на коледа вечерта.На другия ден се изнесе,опитах се да разговарям с него,каза че не ме обичал ,след 10 дни ме информира че пуска молба за развод.Есега сме разведени вече от 1 месец,а за детето да не говорим.Не му пука.Каза че заради него няма да се лиши от лично щастие.
А НЕ Е ЛИ ДЕТЕТО МУ НАИ-ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ?
А НЕ Е ЛИ ДЕТЕТО МУ НАИ-ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ?
СПОРЕД МЕН,КОГАТО ЕДИН ОТ ДВАМАТА ПАРТНЪОРИ ИЗНЕВЕРИ,ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА.
немислите ли така? Аз лично незнам/при положение,че имаме детенце и сме семейство/ как бих го погледнала в очите като знам какво съм му причинила и какво ли си мисли докато ме люби,и изобщо немога да си представя как ще отида при друг......ще се отпусна,ще ми е кеф да правим секс...незнам.Можеби съм консервативна.
немислите ли така? Аз лично незнам/при положение,че имаме детенце и сме семейство/ как бих го погледнала в очите като знам какво съм му причинила и какво ли си мисли докато ме люби,и изобщо немога да си представя как ще отида при друг......ще се отпусна,ще ми е кеф да правим секс...незнам.Можеби съм консервативна.
Аз мисля, че има два вида изневяра - когато се влюбиш в друг и когато се питаш какво ли е да си с друг и си плащаш да пробваш. Когато разбереш и за двата варианта трябва да си някакъв тапир за да не се шокираш и побъркаш, че точно на теб ти се е случило. Никой не е подготвен за такова нещо и винаги всеки си мисли, че е изключение. Когато разбереш, че партньора ти е платил за проститутка може би болката е малко по поносима, но когато вече разбереш, че има чувства към друга, че спокойно те е лъгал докато се е гушкал с друга, а ти нищо не подозираща си "мааш" по задачите, как да не го "трепнеш" с нещо? Трудно е момичета, трудно се преглъща такова нещо и определено връзката не е същата. Не може аз вече писах, че не можех да забравя и знаете ли кога е най-гадно когато правите любов...тогава третия винаги присъства в мислите и на двамата. По-добре една година преодоляване на раздялата отколкото цял живот дебнене и болка.
, че не можех да забравя и знаете ли кога е най-гадно когато правите любов...тогава третия винаги присъства в мислите и на двамата. По-добре една година преодоляване на раздялата отколкото цял живот дебнене и болка.
Точно така е. 
Не съм го хващала и се моля искренно да не ми се случва НИКОГА 
