1. Не очаквай, че твоето дете ще бъде такова като теб. Или – каквото ти искаш. Помогни му да стане не теб, а себе си.
2. Не мисли, че детето е твое: то е Божие.
3. Не изисквай от детето да ти се отплаща за всичко, което правиш за него: ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, а той от своя страна - на трети. Това е необратимият закон на благодарността.
4. Не изливай на детето си своите обиди, за да не ядеш в старостта си горчив хляб; или каквото посееш, това ще пожънеш.
5. Не се отнасай към проблемите от високо: тежестта на живота е дадена на всеки по силите му и бъдете уверени, тя на него не е по-малко тежка отколкото твоята на тебе. А, може би, и повече, защото то още няма навици.
6. Не унижавай!
7. Не се измъчвай, ако не можеш да направиш нещо за своето дете, измъчвай се – ако можеш, а не го правиш.
8. Помни – за детето е направено недостатъчно, ако не е направено всичко.
9. Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото това, което не би искал другите да правят на твоето.
10. Обичай своето дете всякакво: неталатнтливо, неудачно, възрастно; общувай с него, радвай се, защото детето – това е празник, който засега е с теб.