СИД - Сензорно интегративна дисфункция. Сензорна интеграция.

 [desi], благодаря че ни припомни за храните. Беше го писала и преди в другата тема, тъкмо мислех да ровя назад.
На мен много ми липсват първичните обяснения на реакциите. Ето например това с отказването на храната и пищенето при вида на нова храна. Има го и при нас, в началото е много объркваща, когато детето писне, майката обикновено решава че не харесва нещо и гледа да "потули" нещата. За това не знам кога за определено нещо е време да се случва, и трябва да се настоява и по какъв начин. Например в началото на темата има, че за вестибуларния апарат е добре детето да се люлее. Обаче повечето от вас знаят да седне детето на люлката, това какъв продължителен процес,  почне ли детето да се люлее, те нещата свързани с люлеенето се случват от по-лесно.
Друго за което се сещам, преди около месец я накараха да сипва вода в чашки за чай. Много се трудихме, оказа се че това е упражнение за ориентиране в обемите. След него много по-адекватно играе на пясъчника, ориентира се когато й е пълна кофичката, за малко и много като обем. Обаче аз нямаше да се сетя да й покажа това с обемите, нито тя се сещаше да настоява да прави неща като преливане или пълнене.
Забелязала съм, че повечето от нашите деца редят много добре пъзели и форми, но са зле в ролевите игри и имитацията. И това според моите наблюдения е, защото имат притеснения и страхове от заобикалящия ги свят или неизследвани области. От друга страна света е около нас и няма как да им го покажем с няколко занимания в затворена стая.
martin4e, Дара също къса пластелина по подобен начин. Аз я карам да прави топчета и когато съм около нея, тя го прави. Но това с късането на дребно също е някакъв вид проблем, не знам какво да го правя. А за късането на хартя бях на едно място, където децата ги караха да правят топки от хартията и да ги хвърлят подобно на снежни топки, това на фона на зимна песен.

desi, благодаря ти за подробното описание за храната. При Марти няма проблем храната да стои на масата, стига на него да не му давам /става въпрос само за пресни плодове и зеленчуци/. Домашно сготвени яденета яде. Но сега е така, по едно време още като видеше салатата на масата, и му се повдигаше. Ние бяхме упорити в това отношение, просто оставяхме да си седи на масата, отначало в противоположния на него край, а сега дори може да стои в съседство на неговата чиния, без да му е неприятно. Но не ги яде. Може би трябва да започна да го карам да пипне. С четката за зъби нямаме проблеми, пъха си я без проблем в устата, къде аз му мия зъбите, къде той. Мисля да му купя електрическа, да пробваме и с тези упражнения.
tigonew, нашата логопедка ни даде идея, за това късане. Има много видове масажори, включително и дървени /от магазините по 1 лв/ и вибрационни. Любознателна беше показвала преди време снимки, има по-малки, обикновени, има и с повече приставки, например този. С тези масажори да се третират ръцете, пръстите. Намалена им е сетивността там, и имат нужда от стимулация. Незнам дали правилно се изразих, може би някой логопед ще го обясни по-добре. Вероятно е подобен проблема и с устата, и с това че лапат много неща ей така, просто да ги дъвчат, гризат.

tigonew, моето дете е с нарушена финна моторика и правим точно такива упражнения - да късаме лист от списание и да го мачкаме на топка и да го хвърли после в коша. Ако знаеш колко време му трябва да смачка един лист. И как се съсредоточва само - определено не е най-приятното му занимание. Пръскаме и с пулверизатори(като тоя на шишето за препарат на прозорчи, но мъничък дето се натиска по-лесно - това пак за мускулчетата за ръката. Засега все още драскането ни е много трудно, но започна да рисува с бои, въпреки, че много често четката му не оставя следа(липсва натиска)
Когато правим черти ги правим с много дебел маркер за бяла дъска върху ламинирана картинка - много ми е трудно да му поставя молив в ръката, терапевтите правят това с една топка на молива, но аз не се справям сама.

Мартинче, той трябва да знае, че тази салата е ЗА НЕГО. Че е Ок да не я яде, но трябва да си стои до неговата чиния. Да му казваш - това е твоята салата, тази е моята, тази на татко.
Иначе и моя син няма нищо против да яде когато на масата ние ядем нещо друго.
За смета на това големия ми син е вегатарианец и му се повдига когато ние ядем месо и се налага да го слагам да яде сам, когато ядем месо(което е всеки ден, защото така набавям протеина на брат му, който е на диета) Него обаче не мисля  да приучавам да гледа месото - той просто свързва живото животно и кръвта с месото и затова не иска да яде. Според мен ще е садизъм да го правя.
За пипането - карай го да ти помага когто правиш тесто, да разбърка салата с ръце - това е много гадно, особенно ако има олио в нея -опитай отначало "на сухо"
За четките - при нас ги ползват за намаляване на сетивността. Моето дете никога не е лапало - дори като бебе ми беше много странно , че не гризе това онова.

tigonew , моето дете го слагат на едни големи топки - да легне по гръб на топката извит. Първо мина време той да се довери и наистина да легне на топката като го държат здраво. Сега се опитват да вдижат топката. След минута той слиза от нея целия препотен и червен. А докато е на топката е кълбо от нерви направо.
Друго за вестибуларния апарат дето правим е навиваме въже на спирала - да стане като пътечка. И го караме до ходи до центъра и обратно. На малко дете не би трябвало да му се завива свят. Моето обаче гледа като пиле в калчища и почва да преплита краката.... Това същото упражнение не е проблем за 19 месечния му брат, който тича с кеф по пътечката.
Друго - ходи по греда(образно казано - по една дъска на пода) на която има торбички с пясък. прави крачка и трябва да се наведе да вземе торбичката и да се изправи без да "падне" от "гредата". После с две ръце да ми я хвърли. Това също ни е проблем. Дъската е широка около 20см. Когато това се отработи би трябвало да се опита по истинска греда.

Това с масажьора е много добра идея. Ники в началото като му пуснахме един масажьор от тези вибриращите, умря от страх. Но малко по малко, първо на ръчичката, на пръстенцата, съвсем леко и свикна. Сега само като го види и се разполага да го масажираш. Много му е хубаво.
 Нещо, което не съм споменавала до сега. Ники има панически страх от асансьори. Вие имате ли такива проблеми? И предполагам, че не е нещо свързано с вестибуларния апарат и равновесието, а с малкото пространство. На ескалатори и люлки се качва без проблем. Даже на бънджи детско го качихме. Но с асансьорите е ужас. И до ден днешен катерим пеш, ако ще и 20 етажа да са.

От асансьори нямаме страх  тк    живеем  в къща  но като  ходим в  Бургас на  гости   му харесва  да се вози.Имаше    страх от люлка   до   4 и  3-4 месеца  не беше се качвал на люлка   ..постепенност е престраши.. сега     само ме  командва с Всичка сила искам :: Страх от   определени играчки   за  нова година поръча  на цялата  рода  самолет   е да но    като   ги  видя   как  свирят    започна да пищи..Прибрани и  вдигнати  са  на най  високата  точка .Със  храната    хапва   еднообразна храна    не обича  да    опитва  различни ястия   и   често     готвя отделно  на него..надявам се че с времето  ще  го преодолеем и  това.
Да се похваля   една седица    ходихме на градинка  и много  му харесва 

[desi], благодаря за съветите, много искам да я науча да яде по-разнообразна храна. Идеите за другите упражнения са много добри. Преди няколко дни попаднах на тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=222951.0 . Има линкове към движения с пръстите от йога и противопоставяне на палец на останали пръсти. Знам, че това е много важно за финната моторика и писането. Забелязах, че Дара се опитва да ме имитира като правя някои упражнения с пръсти и мисля да я карам да пробва по усилено.
Jeni_Madj, последния път, когато писах си мислех, че ако останат някой страности в човек, те ну му пречат и си мислех, че аз също не обичам асансьори, може да е клаустрофобия или че ми липсва контрол. На тези от по-стария вид, където имат ръчка за отваряне, ми е по-спокойно, но защото знам как да ги отворя. Но когато са от другите, където събират вратите, почти винаги се качвам пеша, дори и до 20 етаж.

Искам да ви кажа за тестовете и за СИД - тъй като СИД не е диагноза, а състояние, което е преходно и поради много широкообхватната си симптоматика води до определяне на водещо нарушение след 5-тата година. Например - това, че детето  е подобрило фината моторика,не означава, че може да пренесе опит в друга ситуация, защото междувременно е нарушено възприемането на сюжетната постановка извън стереотипните действия от ежедневието. И тъй като има толкова вида СИД, колкото деца със СИД има, тестовете никога не са обективни. Специалистите , които работят със СИД диагностицират не СИД и неговите характеристики и симптоми, а всяка отдела област на развитие - социални умения, фина моторика, праксис, гнозис - всичко това поотделно, защото когато се видят резултатите от всяка област, може да се определи накъде върви детето. Например Една СИД може да се окаже чиста диспраксия, при наваксване и синхронизиране на основните психични процеси - но това след 5 години. Защо? Защото гнозиса и праксиса се развиват на базата на т.нар. висши корови функции, а те могат така да се каже да работят в синхрон след 5-тата година и следователно само тогава може да се каже какво при тех не функционира както трябва. Няма медицинско изследване за ВКФ, диагностиката е само на база симптоматика.

Така, че мами радвайте се и поощрявайте всеки напредък на детето си, без значение дали има 3, 4 или 5 и гледайте да го учите да пренася усвоеното в нова обстановка - това е най-трудното при децата със СИД

Попаднах на нова информация, затова подновявам темата, въпреки предупреждението, че не е писано повече от 120 дни 

Прочетох доста ето тук (на руски е и изисква регистрация) http://www.elinahealthandbeauty.com/forum/viewtopic.php?t=4607&a … 2f7b8ade87040e776

Описани са 3 профила на СИД, кат обощо са 5. Някъде другаде във форума попаднах и на кратка информация за четвъртия.

Първия профил е най-често срещания. over-responsiveness, свръх реагентност на руски, може би свръхсензитивност на бг?

" Освен реакция като избягване на застрашаваща стимулация и тежка реакция на нея, този профил има още особености.
По принцип системата не понася претоварване. Какво се случва ако все кпак такова има? Например ако дете със свръхреагентност е на сватба, където е шумно, има силна музика и т.н.?
Аудиосистемата (не зная как ад аго преведа) е претоварена. Какво се случва?
1. Взрив от гняв, пристъп на силен плач. В резултата от плача ендорфините в кръвта се вдигати това довежда до някакво успокоение.
2. Втори вариант  - Shutdown
Системата се изключва, престава да приема стимулацията.Детето е като леко глухо.Трудно чува обръщението към него. Но не реагира на шум, той не му пречи.Много родители казват - реагира на малък шум, а на силно увеличено радио не реагира изобщо. 
   Още един вид  Shutdown
 - ефект ана "екраниране" - детето в шумна обстанова крещи високо, издава странни звуци. Опитва се с тяхна помощ, на контролируемите звуци, да се отдели от неконтролируемата среда.
Търсене - при Shutdown системата е "изключена" , не приема стимулация. В тази система започва някакво сензорно търсене, не много активно.При шатдаун в аудиторната система - търсене на звуци (тънки и високи преди всичко(. В тактилната - тактилно търсене. Именно в тези две системи най често има шатдаун.

3.Включване на регулиращите системи. Какво е регулираща система?
Система, стимулацията на която има регулиращ ефект. Вистибуларна, пропреоцептивна и арална. Те регулират останалите системи в организма.

Може да се обясни с този пример. Представете си, че силно ви сърби на някое място. Сърбежа е явление на тактилната система и идва от повърхността на кожата. Какво правим?
Актинизираме проприоцептивните рецептори - просто казана - чешем се. Силно притискайки сърбящото място. Ние не чешем повърхностно, без натиск сам оможем да влошим сърбежа. Чешем силно, активизирайки проприоцептивната система, която отрегулирва тактилната. Тоест, ние активизираме регулиращата система.
Детето, коет осе намира в шумна среда,или среда, където е тясно, започва да бяга, да се блъска и няма възможност да избяга от това, или е облякло тясна неудобна дреха - напълно е възможно да активизира една от трите отрегулиращи системи:
Започва да бяга, да скача, да се върти (вестибуларна система)

Започва да бута, да рита с крак в стената, да се блъска в окръжаващите,да пада силно на пода, да дърпа тежки вещи, да вдига тежко (проприо..)
Започва да гризе или дъвче неща, които не представляват храна (орална)

Изключение са деца, при които в някои от регулиращите системи също има свръхреагентност(или свръхчувствителност) Тези деца не могат да си помогнат сами. Ако при детето има нарушения във всички регулиращи системи - това  енещастно, нервно, вечно хленчещо дете. В този случай програмата на терапията е трудно и сложно да бъде съставена и е добре да се обърнете към специалист, който ще търси в поразените системи този вид стимулация, което детето ще може да понесе и ще представлява неговата сензорна диета."

Особено ефективни за този профил се явяват масажите с четка, описани от Darra , правят се през 2 часа, всеки ден, без прекъсване (може да се влоши), в продължение на 2 до 8 седмици. Резултатът е много ефективен - бързо се изчиства високата сензитивност, проблемите с незадържането по малка и голяма нужда, отсъствието на глад и др.

понеже моето детенце е долу горе този тип, исках само да ви напиша, че четкането при нас стана почти  година след като почна терапията...т.е. много по късно. Незнам доколко подобно нещо може да се приложи в домашни условия без да е показано намайката какд а го прави -  детето в началото бурно се съпротивлява, и е много важно докато се "четка" да се натиска много силно, иначе детето ще подлудее меко казано и няма да го има ефекта....  В началото "затискахме" сина ми с едно одеало и аз почти лягах отгоре му да го държа... Сега в момента той реагира само като започваме да четкаме - все едно е опарен. Но след започването вече стои спокойно и явно си му харесва. Ние вече четкаме само сутрин и вечер и ако се сетя през почивните дни.. в момента той има по голяма нужда от натиска (търкаляме топка за фитнес - от онея големите на които може да се лежи) върху него натискайки я или го слагаме да седне с ръце зад гърба си опрени на земята, да вдигне свити в коленето крачета и хвърляйки голямата топка към него искаме да я ритне заедно с двата крака(ако го направите това ще усетите натиска който топката упражнява при ритането - немога добре да го обесня). По-големите деца би трябвало да могат да правят това без да се подпират с ръце - с ръце на гърдите и глава и рамене вдигнати нагоре. Така по-силно ще усетят натиска, но моя син неможе още да се задържа повече от веднъж в това положение или пада назад като ритне топката.
друго с топката - търкаляме я отгоре му - той по гръб и я задържаме на гърдите му и почваме да я натискаме. трябва да се натиска много силно, но не чак толкова силно, че да му спукаме някое ребро де  А в началото се страхувах да го праавя това, и ми казаха само да удрям топката отгоре с длани - т.е. нещо като БАМ БАМ БАМ БАМ...натиска е кратък и силен но децата определено не им харесва това...

По нататък ако имам време ще преведа и за другите 3 профила. Терапията наистина се прави от родителите, след като е показана от специалист, тоест те биват обучавани. Четкането е последвано веднага от притискане на ставите. Целия масаж отнема 3-5 мин. Той има ефект само при този профил, при другите не се прилага, там има само сензорна диета.
Аз също бях опитала четкането, но бях останала с впечатление, че на детето трябва да му е приятно и понеже не беше, не продължих Сега дори не съм сигурна, че ще е ефикасно, защото аз сама не мога да определя от кой профил е. Има по малко от всички
[desi], това с ритането на топката ми се струва трудничко, няма ли да се получи същото с подскоци?

Не мсиля... опитай ти да ритнеш ако имаш такава голяма топка в тази поза - чувстваш как всичко ти се "натиска" в таза. Можеш да я научиш лесно , като първо и покажеш да сяда  и да се подпира на длани зад гърба си, после търколи леко към нея топка - може и малка и я научи да я ритва обратно с 2 крака... като и търкулиш голямата фитнес топка обаче за да я ритне ще трбва да вдигне крака... покажи и как да ги държи свити в коленете преди да ритне. ще ти трябва помощник. - ти да дръшаш крачетата и отначало, някой да търкаля топката..
като се научи какво да прави ще можеш вече да хрърляш топката към нея.
Според мен по-лесно е да и търкаляш отгоре и топката. А ако те е страх колко да натискаш слагай отгоре и едно сгънато на няколко ката родопско одеало и я "затискай" ама слагай нещо меко между нея и тежкото одеало, че може да и боде 
между другото другите ми деца също обичат да бъдат "затискани"...явно почти всеки си има някакви сензорни дефицити, просто не на всеки му се отразяват така, че да водят до проблем.

За четкането - трябва да  натискаш достатъчно и движиш четката много бързо. Но по добре не си прави експерименти - може да влошиш положението ако и докараш голямо раздразнение с това... не и ако не си сигурна, че после можеш да я успокоиш с други упражнения.

ljuboznatelna, благодаря за полезната информация!

При нас  сякаш става въпрос за включване на регулираща система от движения - прави едни странни движения с ръцете и дори му се променя/леко изкривява изражението на лицето  - сакаш се вглъбява в себе си. Понякога допира/силно притиска предмети в лицето си -  отърква се в/с тях. Ако му кажа да спре - спира веднага, но след малко пак започва. Това което предизвиква тези движения не е шум или допир в нещо, нито вкус/обоняние, а  силни положителни емоции, отпускане в края на деня или скука - в колата, ако пътуваме по-продължително напр. Сега в неделя игра малко тенис - след всеки успешен удар с ракетата започваше да прави тези движения, като те бяха придружени и с подскачания. Има периоди, в които това е много засилено, а има периоди, когато почти отсъства.

Чудя се какъв вид специалист/терапевт рябва да го види и масажите ли са нещото, което му е нужно?

ljuboznatelna, благодаря ти че поднови темата и направи превода.    Това е една много полезна тема и се учудвам, как хората считат, че е нещо, което трябва да се подмине. При нас къде с помощ, къде с търпение нещата се подобриха и сега виждам как развитието си продължава както при всяко дете, може би забавено с времето през което е била свърх чувствителна и не е могла да събира инфо.
Мисля, че е много рисково майката сама да прави специализираните масажи, защото  детето попада в изключително дразнение. Не знам някой в БГ да ги прави по по-агресивния метод. Ето тук http://www.superduperinc.com/O_Pages/ots357.HTM има малко клипче, как се работи с обикновени четки. А тук още едни четки http://www.superduperinc.com/O_pages/om508.html . Дали някъде няма клип или последователност от стъпки как се прави домашен масаж на дете със СИД

Може би става въпрос за самореугилираща система. Сещам се за поклащането напред- назад, подскачането, пляскането с ръце ... Все неща, които помагат на детето чрез такива стимуляции да даде сензорна информация на тялото си. Дори проблема да е в слуховата или зрителната преработка, въздействието върху друга система, особено вестибуларна, веднага ще доведе до по-добро функциониране на всички останали системи.
ljuboznatelna,    за новите неща в темата

TanyaMG незнам дали ще намериш такива упражнения, защото все пак те са "специални" за всяко отделно дете.

Като имам малко време ще напиша какви правим в момента ние. За четкането - гледах клипчето - ние четкаме в пъти по-бързо... Може би просто за клипчето го правят бавно за да покажат как се прави. Или зависи от чувствителността на детето, знам ли и аз... А четката която ползваме отдолу си прилича точно на тази показаната. Нащата е медицинска четка - прилича на тези с които докторите си мият ръцете преди операциите  Хем боде хем е мека.

Има едни вани за крака - в които се слага вода и вибрират. Опитвали ли сте да потопите детето си в тях? Аз пробвах, определено беше лоша идея ... все едно му потопих краката в сярна киселина....