Публикувана: 22 юни 2006, 12:15 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2006, 15:24 ч.

Незнам как да реагирам, какво да правя .............

4 301
45
1

1
2
3
4
Всички

22 юни 2006, 12:15 ч.

София
Мнения: 4 493

Направо съм като гръмната, незнам какво да правя, как да се оправя с детето.
От няколко месеца "бащата" лъже детето, че ще дойде да я види и т.н. Обади се за Рожденният й ден - пита я за подарък и даже я покани да отиде за 1 седмица при него. То - глупачето - забравило какво е било миналия път - как си дойде болна, разтроена и колко време плака след това - се съгласи да ходи при него. Аз не смея да й забраня, за да няма после обратният ефект. Чуват се по телефона вчера и той идва да я вземе за една седмица. Аз излизам от работа тичам багаж да приготвям, детето емоционално се настроило , че отива на гости и т.н. Идва въпросният тип след 1,5 часа закъснение - без подаръка които е обещал на дъщеря си, и ми казва че взима детето за 1 час и после ще ми я върне (след съответните мрънканици, че имал много работа, трябвало ремонт да прави и т.н.). Не ги ли знаеше тези неща преди 4 часа newsm78

просто не мога да разбера - защо му е да я будалка newsm78

Детето тръгна с него и след 1 час ми се обажда тя да отида да я прибера, с един такъв глас само дето не е ревнала - каза че от тоалетната на Мак Доналдс ми звъни. Отивам аз да я взема от там, а тя с една ледена каменна физиономия стои до него и мълчи, питам я какво става - тя "нищо, искам да си ходим", баща й - мрънка - незнам какво й стана, сигурно е разтроена защото не съм и взел подарък за РД. Аз си взех детето, въздаржах се от коментари по повод интелигентността му и подхода към детето и си тръгнах.
От снощи тя не иска да говори с никого, снощи плака и не ми казва нищо Cry

, баща й донесе подарък лед това - тя не поиска да го отвори, стои детенцето ми с такава мъка в очите и нищо не казва - нито какво се е случило, нито нищо. Като я питам отговаря - да, не или нищо.
Направо не знам какво да правя, и друг път е била разочарова и разтроена , но такова нещо не се е случвало. Използвах сумати тактики за да я накарам да ми разкаже , а ма без резултат. Говорих й за всичко което се сетих, че би могло да я е разтроило , но явно не уцелих. Sad

А не смея да вдигна телефона и да се обадя на ония, защото #2gunfire

.................. после #Cussing out

Много съм объркана, сигурно и писането ми е такова Shocked

Имали тук майки с подобни ситуации, да споделят какво се върти в тези мънички главички и какво ги измъчва .....

# 1 22 юни 2006, 13:46 ч.

Мнения: 1 425

Пий 2 валериана и говори с мъжа си какви ги е наприказвал на детето.

# 2 22 юни 2006, 14:14 ч.

Мнения: 351

Според мен детето е достатъчно голямо , за да се разстрои не само от приказките ами и от случката.
Може би наистина трябва да намериш сили и да поговориш с бащата какво смята да прави занапред.. от думите ти излиза, че срещите с него само разтревожват детето ти. Вярно е , че и той има права, но те не трябва да граничат с тормоза (твоя и на дъщеря ви).

# 3 22 юни 2006, 14:44 ч.

Консултирай се с добър психолог. Говори и с бащата, като му постави ултиматум - или променя отношението си, или ще направиш необходимото, за да не страда. Смятам, че можеш да заведеш дело, на което да се преразгледат всички обстоятелства и да се ограничат контактите му с детето.

# 4 22 юни 2006, 15:15 ч.

Мнения: 2 863

Мда..... ето и нашия от 3 седмици е заидвал и точно днес си мислех, няма ли да е най-добре да й кажа, че го няма и е заминал, за да не ми мрънка, че иска да ходи при него. Той не може да се организира да я види, а тя за мой ужас, не само не го забравя (дори и 3 месеца да са минали, ами и сякаш си има вътрешен часовник да я подсеща за него:))
Според мен е обидено и разтроено момичето. Страхувам се, че няма как да облекчиш болката от това, че баща й я пренебрегва. Тя е поне достатъчно голяма да й говориш. Опитай се да й обясняваш, че просто има такива хора, които са егоисти, не могат да обичат и да се отдават, но я остави да си го преживее. Не можеш много да й помогнеш, което е най-гадната част. За съжаление не можеш и да го накараш да се държи адекватно с детето, щото ако можеше, нямаше сега това изобщо да го пишем тука:((

# 5 22 юни 2006, 15:46 ч.

In transit
Мнения: 11 825

Най-важното е да не го трупаш в себе си, а да му кажеш каквото мислиш за него. Поне аз така постъпвам с "моя". Не му спестявам нищо. Гледам, че детенцето ти е малко по-голямо от моето. Незнам, може би момиченцата са по-чувствителни, но моя даже се подиграва понякога на баща си за различни неща, като стане въпрос. То е и до детето де. Например оня ден като се прибра от баща си, забелязах, че държи нещо в ръка и му казах: " Баща ти да не ти е дал пари??" , а малкия се изсмя и ми каза: "Ти добре ли си? Той да ми даде пари??" Яко нали Grinning

А моя съвет съвпада с тоя на jun, консултирай се с психолог. Аз го направих скоро и бях доволна да ти кажа, по рисунките на детето определят неговото психическо състояние. Моя се оказа в перфектно такова. И недей да си хабиш нервите заради разни кретени, знам, че е трудно, ама казвам го от опит. Успех мила! Hug

# 6 22 юни 2006, 16:09 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

говори с бащата
остави щерката - не я разпитвай поне днес ... просто бъди до нея и тя сама ще сподели когао е готова

# 7 22 юни 2006, 17:17 ч.

София
Мнения: 4 493

Мислела съм го въпроса за психолога - т.е. по - скоро аз да отида да поговоря как трябва да реагирам към детето в такива ситуации, мисля че само да съм до нея и да я прегръщам - не стига. А баща й няма нужда от психолог той си е направо за освидетелстване и клиника - без право на свиждания #Cussing out

.
Някой да има координати на добър психолог в София?
Явно ще ми трябват - защото тези кризи имам чувството , че се задълбочават newsm78

даже си мисля дали да не прекратя тотално контактите на детето с тоя идиот.

# 8 22 юни 2006, 19:05 ч.

Мнения: 2 863

Имаше една тема на Luluto, мисля че в "нашите деца" беше... там някой дадте линк с един куп имена и данни за връзка с психолози имаше и някой отзиви, съжалявам, че нямам време сега да го потърся.
За ограничаването на контаките на бащата с детето- ако можеш да го постигнеш- на този етап и аз бих направила това. Нека стане по-голяма, да може повече да говорите и евентуално да може сама да с еспарвя с подобни ситуации, но и да ти кажа такива хора, както сама си разбрала не се променят. Един човек, ако е имал качествата и способността да бъде качествен баща, щеше да остане такъв и след развода....

# 9 24 юни 2006, 16:41 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

аз познавам моя приятелка психолог - нейната колежка работи с деца
казва, че е добра... ако решиш пиши ми на ЛС - но аз не познавам въпросната жена и самата аз не мога да дам мнение...
та ако решиш ми пиши

# 10 26 юни 2006, 11:48 ч.

Мнения: 1 052

Аз също. Има добър опит с деца. ако искаш, на лични.

# 11 28 юни 2006, 12:27 ч.

София
Мнения: 4 493

Сега ми стана ясно, и знаете ли - НЯМАМ НУЖДА ОТ ПСИХОЛОГ ЗА ДЕТЕТО, А ОТ ПУШКА ЗА БАЩАТА за да я използвам ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ #2gunfire

Просто не разбирам, що за "човек" е това, дето се появява след 3 месеца лъгане - взема детето си за 3 часа и му разбива нервите за месеци??? #Cussing out

Ако мъже четат тук нека кажат - това типично "мъжко" ли е? Това нормално ли е?

# 12 28 юни 2006, 16:06 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: dioni в ср, 28 юни 2006, 12:27

...
Ако мъже четат тук нека кажат - това типично "мъжко" ли е? Това нормално ли е?

Не е типично мъжко. И не е нормално.

# 13 28 юни 2006, 17:09 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Panther в ср, 28 юни 2006, 16:06

Цитат на: dioni в ср, 28 юни 2006, 12:27

...
Ако мъже четат тук нека кажат - това типично "мъжко" ли е? Това нормално ли е?

Не е типично мъжко. И не е нормално.

Имах такива подозрения newsm78

- че не е нормално
А защо тогава наранява така човечето което му е най-малко виновно??? Защо ли питам?

# 14 28 юни 2006, 23:47 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: dioni в ср, 28 юни 2006, 17:09

Цитат на: Panther в ср, 28 юни 2006, 16:06

Цитат на: dioni в ср, 28 юни 2006, 12:27

...
Ако мъже четат тук нека кажат - това типично "мъжко" ли е? Това нормално ли е?

Не е типично мъжко. И не е нормално.

Имах такива подозрения newsm78

- че не е нормално
А защо тогава наранява така човечето което му е най-малко виновно??? Защо ли питам?

ако ти дето имаш дете от този мъж не го познаваш поне малко по-добре от другите - то кой да го разбере?
поне се радвай, че е мъжка тъпота и глупост и егоизъм, ане нещо не дай Бог по-лошо
просто постави ултиматум, чме това е за последен път и ако се случи още веднъж - ще го лишиш от правото да я вижда...

# 15 28 юни 2006, 23:55 ч.

Мнения: 1 258

И аз бих те посъветвала да заведеш детето на психолог заедно със себе си,разбира се.Казваш,че не знаеш как да реагираш,какво да правиш,а продължаваш да реагираш емоционално и като че ли в яда си непоследователно.Успокой се,приеми нещата такива,каквито са и мисли не как да го убиеш таткото,а как да помогнеш на детето. Hug

Не отглеждам сама детето си,обаче съм израсла в такова семейство и ми е било много трудно.С дни съм седяла и съм мълчала,мислели са ме за бавноразвиваща се странични хора.Никой не можеше да ми влезе в главата...

# 16 29 юни 2006, 10:56 ч.

София
Мнения: 4 493

Може би за психолозите сте прави всичките, но не детето и аз, а бащата има нужда от това. По доста не тактичен начин споменал на детето че ще има братче или сестричка от една какичка която му била "съквартирантка", и детето го попитало - ти луд ли си да имаш трето дете от трета жена и той седнал като баща и обеснил колко много се е променил и че това че преди е бил такъв и онакъв вече не е така, бил станал отговорен, стабилен, добър и щял да се грижи и да обича това дете. И миличкото ми детенце интерпретирало за себе си, че той ще обича и грижи за другото дете, а нея не обича. И страда и плака горкичкото /тя е наясно, че за нея не се грижи, но поне и се иска да вярва , че я обича/. Такава новина не се поднася по този начин на дете което виждаш на 3-4 месеца веднъж.
Моя приятелка има бебе, при което ходим от време на време и досега дъщеря ми все се молеше тя да бута количката да занимава бебето и т.н. , а сега твърди, че всички бебета "са гадни".

Catnadeen - Когато живеех ме заедно мислех , че го познавам, но след като се разделихме, видях толково много, че ми стана ясно че изобщо не съм го познавала.

# 17 29 юни 2006, 19:25 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Опитай да говориш с него - най-добрия психолог за нея ще е той... виж се и пигивори как е ТРЯБВАЛО да поднесе нещата и сега КАКВО ДА НАПРАВИ за да СМЕКЧИ последиците
а то е простичко - да й покаже, че я обича и че държи на нея, да й го покаже... да й го каже

успех - това че не си го познавала - жалко, можеше да ти помогне да предпазиш детето и себе си.
ясно е,че не може да знаем всичко за отсрещния човек, но мен напр това (че познавам частично мъжа ми в истинската светлина ми помогна да не пометна като открих, че ми е изневерил...
и ако стигна до раздяла... мисля, че това, че поне частично го знам - ще ми помогне

опитай да помислиш - не го познаващ, илине искаш да си признаеш някои неща дори след толкова време... успех и бъди силна и за теб и за детето!

# 18 29 юни 2006, 21:53 ч.

Мнения: 1 258

Случайно попаднах на тази тема

Нали не робувате на онези теории от времето на социализма,когато се считаше,че задължително трябва да си луд,за да отидеш на психолог.
Дано не ставам досадна,но деликатно те съветвам да опиташ.Детето има нужда от отговори,които нито ти,нито баща му може да даде,защото сте пристрастни по един или друг начин.

# 19 30 юни 2006, 10:15 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: catnadeen в чт, 29 юни 2006, 19:25

И аз мислех за този вариант, и колкото и да не ми е приятна срещата смятам да пробвам да поговоря. Най-много да се изпокараме, но може и да помогне.

# 20 2 юли 2006, 22:19 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Trislon в чт, 29 юни 2006, 21:53

не робувам
но се увличам от психология, подила съм на такъв... е в Бг предимно е терапия с хапчета
За ДЕТСКИТЕ психолози, психоаналитици и т.н. нямам сведения - може там да се работи по-внимателно, но о т другите съм повече от разочарована

Но и аз считам, че ако успееш да намериш ДОБЪР психолог - то би помогнало на теб и детето страшно много /защото е важно и ти как възприемаш нещата, за да може детето да ги приеме/
Успех каквото и да решиш и дано свърши работа ако не бащата, то поне някой психолог.

# 21 2 юли 2006, 22:46 ч.

Мнения: 2 863

Само да вметна, че писхолозите НЯМАТ ПРАВО да изписват лекарства. Само обучените специално в клинична практика имат предства за това, но дори и те биха могли да го правят само, ако работят в здравно заведение. С което исакм да кажа, че един частно практикуващ не би трябвало да се насочи към лекаствена терапия, виж за психиатрите съм съгласна, че това им е първото под ръка, но пак говорим за масово практикуващи, а не за специализирал и работещ въру уменията си човек, какъвто без съмнение може да се намери.

# 22 3 юли 2006, 09:18 ч.

Тъй като аз отворих темата за психолога, може е необходимо да поясня и да упсокоя dioni. Предложих ти самата да поприказваш с детски психолог, за да разбереш кое е най-добро за детето, как да постъпиш, какво да му кажеш, как да се отнесеш към бащата и т.н. Това е най-безболезненият вариант и ти дава възможност да обмислиш бъдещите си действия.

# 23 3 юли 2006, 09:49 ч.

Мнения: 1 258

Въобще не говорим за лечение с хапчета.Абсурдно е.Склонна съм да вярвам на Jaly1 .Не съм запозната по-сериозно,но тук със сигурност има майки,които биха могли да споделят име на добър детски психолог,ако те притеснява това.

# 24 3 юли 2006, 16:03 ч.

София
Мнения: 4 493

Благодаря ви за съветите и вниманието !!!
Много ми е мъчно, че вместо да й носи радост, собственият й баща я наранява излишно. И без това вече се виждат рядко.
А знаете ли, какво ме вбеси най-много, а баща й беше очевидно доволен. Казал е тези работи на детето, "не без да иска - по този начин", а цитирам "бях сигурен, че така ще стигнат най-бързо до теб" - т.е. до мен. Води война с мен чрез детето, без да се съобразява как наранява дъщеря си. Смятал е че може мен да нарани като разбера, че той ще си има ново семейство и ново дете. Глупакът изобщо не мисли за другите си две деца.
Доволен е че ме е наранил, но не осъзнава че ме е наранил като е причинил болка на детето.
А за психолога - не съм си и помислила за терапия с хапчета, смятам аз да отида и да поговоря и след това ако се налага ще заведа и детето. Тя е вече голяма и веднага ще реагира - къде я водя?, защо? и т.н.
А с него ще предприема крайни мерки - или ще му дам да гледа детето 1 месец /за през лятото - ако тя се съгласи/ - да се грижи за нея /нали е станал отговорен и т.н./ и той няма да издържи както и тя - и ще ми я върне бързо бързо, като после се надявам детето да не иска да го погледне,
или ще го заплаша, че ще му огранича родителските права.
Още не съм го обмислила, но този път няма да го оставя ей така, това нещо трябва да престане веднъж за винагил Не бива да му позволявам да ни разбива нервите при всяко взимане.

# 25 3 юли 2006, 16:17 ч.

Мнения: 1 258

Ох,направо ми се къса сърцето като те чета.За детенцето.Пък и ти колко болка си събрала.
Много сила ти пожелавам и късмет.

# 26 3 юли 2006, 16:56 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

и двата варианта са добри според мен, но мен ми е лесно отстрани...
но наистина мисля, че добре ще направиш - ако тя иска прати му я... може пък и не само да не я гледа, а пък да се получи и нещо добро между тях - все пак това би било най-щадящо за детето
успех и прегръдки

а за тъпотата му - вярвам, че ако предполагаше колко силно е наранил детето... надали би го направил. поне се надявам - иначе другото е болен мозък според мен

# 27 3 юли 2006, 16:59 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Trislon в пн, 03 юли 2006, 16:17

Много ме боли от факта, че вместо да създаваме положителна емоция и хубави преживявания на детето което /за съжаление/ е и на двама ни / да можеше да си е само мое/, ние и двамата я наранява ме -по един или друг начин. Вместо да се опитваме всеки по своему да я прави щастлива и да я забавлява - той се опитва да ме въвлича нон-стоп в някакви разправии и интриги Sad

НО ЩЕ СЕ СПРАВИМ - двечките - ТРЯБВА

# 28 3 юли 2006, 17:37 ч.

Мнения: 508

Цитат на: dioni в ср, 28 юни 2006, 12:27

Ако мъже четат тук нека кажат - това типично "мъжко" ли е? Това нормално ли е?

Така ми харесваш.Я 3арежи психоло3и и такива подобни. Ра3бери се сама с него и си му кажи вси4ко което ти тежи и пре4и на детенцето. Жалко, 4е децата сами искат при другия родител, а насреща не полу4ават нищо.А3 сьм едно такова дете и3оставено от майка.Много е гадно да 4увстваш, 4е не 3аслужаваш оби4 или да си отхвьрлен.Дай от себе си колкото може пове4е оби4,много оби4, намали контактите колкото може пове4е с баща и.Друго не 3нам какво да те посьветвам.Много е трудно.
Не е типи4но мьжко, има и женско такова.
Дано детенцето преудолее мьката, на мен все още ми е мь4но Cry

# 29 4 юли 2006, 00:05 ч.

Мнения: 2 863

Диони,
Най -безболезнено в дългосрочен план за момиченцето е да възприеме баща си в цялата му "прелест" и такъв, какъвто е. Всяко дете идализира родителите си до едно време, а особено много тези, които не вижда или вижда рядко. В този смисъл въпреки, че сега е разтроена, след време днешното разочарование ще й даде почва под краката. Би било идеално да им я тропнеш за един месец:)) както е написала и Катнадийн, теоретично има шанс и нещо добро да излезе от това newsm78

Перла жалко ,че имаш такова негативно отношение към " психолози и такива подобни"... точно те биха ти помногнали да се научиш да живееш по лесно с болката, че си оставена. Защото това не се преодолява, нито минава с времето, но може да боли по-малко....

# 30 4 юли 2006, 08:46 ч.

Мнения: X

Тука смея да не се съглася. В момента, в който осъзнах колко долна е постъпката му започнах да не се чувствам изоставена. Започнах да мисля, че тоя човек е леко луд, безотговорен и много незнаещ какво иска. Такъв 1човек не би трябвало да ме нарани - и не ги прави. Толкова стъпала е той под мене - сам своя живот не може да оправи а аз се грижа за цели 2! Wink

Точно този не може да ме нарани. Виж, да ме обиди човек, достоен за уважение, да каже: ето - маце - тук и тук се провали, а аз успях - да съм наранена и без самочувствие. Но случая е обратния. Никакви психолози - човек може сам само с 2-3 изречения просто да си припомни що за човек е бащата на детето.

# 31 4 юли 2006, 09:20 ч.

Мнения: 2 863

В случая става въпрос за бащата на детето!!! не за мъж, който трябва да се преодолява. Независимо какъв е един родител, детето го обича "до последно", докато не му остане друг избор. Говорим за съвършенно различни неща.
На теб Каси мога да кажа само, че ще си преодоляла въпросния мъж, когато спреш да гледаш всичко, през призмата на случилото се между вас.
Психолозите не са ме наели за адвокат, но намирам за много погрешно отхвърлянето на алтернатива, която може да допринесе положително за детето.

# 32 4 юли 2006, 10:06 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Jaly1 в вт, 04 юли 2006, 00:05

Това не мога да се начудя newsm78

как може - баща й да я наранява и тя след 2-3 месеца да е забравила и той като се обади , тя веднага да хукне при него newsm78

Защо така? Докога?
Мислех, че вече е голяма и няма да забравя толкова лесно, какво се е случило предишният път, но явно още не е дошло времето за това. Или просто детето се самозалъгва, защото много и се иска да бъде обичана и от баща си. Явно обичта и вниманието с което я обграждаме аз и моите близки не стига. Или аз сгреших като преди години позволих техните контакти да продължат newsm78

Имам толкова много въпроси, че ......................
като отида да поговоря с някой компетентен, ще го побъркам сигурно Grinning

# 33 4 юли 2006, 10:15 ч.

Мнения: 2 863

В последния си постинг точно това съм написала- детето има безкраен резерв от обич към родителите си, дори да го нараняват или пренебрегват- то пак ги обича. Не мисля, че си сгрешила, като си запазила връзката- детето пак щеше да я иска и търси.
Много е болезнена, но това е пътеката- тя трябва да успее сама да го отхвърли, само тогава няма да е така наранена, но истинАта е, че в душата й винаги ще има празно място, заради обичта, която не е получила ТОчНО ОТ НЕГО, ЗАщОТО ТАЗИ ОБИч НЯМА ЗАМЕСТИТЕЛ.

# 34 4 юли 2006, 10:41 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Jaly1 в вт, 04 юли 2006, 10:15

ПРЕСТАНИ , остави ме да си мисля, че има начин да го замени с друг човек. Иначе толкова много боли да знаеш, че си осакатил за цял живот собственото си дете

# 35 4 юли 2006, 11:53 ч.

Мнения: 1 258

dioni ,виж какво намерих.Дано помогне.

Поведенчески проблеми на децата, които преживяват тежки конфликт … яла на родителите

# 36 4 юли 2006, 12:20 ч.

Мнения: 331

Цитат на: dioni в вт, 04 юли 2006, 10:41

Цитат на: Jaly1 в вт, 04 юли 2006, 10:15

може ли да споделя как "заместителя" на баща ми успя донякъде да запълни тази празнина. бях на 7, когато майка ми се ожени втрои път и през всичките години /освен 1-2 през пубертета/ съм се разбирала с него без проблеми.
е, и досаега го считам за темерут, но това си е черта на характера му, а и може би точно затова винаги си е гледал семейството отговорно. Много рядко съм се чувствала разграничавана от сестра ми, която е негова дъщеря.

с баща ми съм имала точно такива "свиждания" на 3 месеца, когато той се напиваше с приятели и аз климах до него на масата. Като по-малка, когато съм го чакала ревяща на прозореца, майка ми ми е казвала, че е на работа в чужбина... Confused

явно е работел тоя лаф.
Никога не съм обвинявала майка ми, че се е развела, даже съм й била благодарна за това.
Винаги съм обичала баща ми , въпреки алкохолните му изцепки.

Така че, диони, дерзай и мисли позитивно. никога не е късно да намериж мъжа на живота си. и начина да разбереш, че те обича е как се държи с дъщеря ти.
не смятам, че съм осакатена, напротив, смятам, че съм по-мъдра и по-спокойно приемам разни несгоди...

# 37 4 юли 2006, 13:16 ч.

Мнения: 2 863

Опитвах се да помогна и казвам каквото знам и мисля, съжалявам, че това те разтройва и няма да се обаждам повече по темата. Съжалявам наистина, бях 100% добронамерена.....

# 38 4 юли 2006, 14:51 ч.

Мнения: 400

Диони, напълно разбирам дъщеря ти, която в момента преживява нещата напълно нормално, тъй като какъвто и да е татко й, тя си го обича.
Разрешението е, че трябва много хубаво да си поговорите с нея за нещата от живота, за разделите, браковете, децата.. Опитай се да я разсееш с разни случки от миналото, за живота въобще. (Прочети книга на тази тема, или някоя статия, която да ти даде идеи). Бавно и внимателно и спокойно действай и не се травмирай в паника и болка.
Повярвай ми, тази фаза ще мине, но това е напълно нормално поведение от нейна страна. Тя се чувства необичана, задава си въпроса - "защо не мен?", "аз толкова много го обичам, а той защо не ме обича мен, а "другото", "защо с мен не иска да прави семейсто, защо за мен не се промени?" и тн.
След това трябва да поговориш с мъжа и да му обясниш (дори наложиш) да говори с детето и да му каже:
"Аз много те обичам, никога няма да те забравя, ти винаги ще бъдеш в сърцето ми .." и подобни. За поне малко да облекчи страданието на детето. За доброто на детето ти е хубаво да успееш да се спогодиш с мъжа ти поне малко да бъде отговорен в своите действия и думи и напълно да му обясниш как е наранил детето.
Също така си направи малък план от тук нататък как ще бъде (вашия живот, идването на бебето, срещите с бащата...)
ИДВА ДЕН, в който "малката" ти красавица няма да е толкова малка и ЩЕ РАЗБЕРЕ напълно и тебе и баща си, и неговите постъпки. Страданието й няма да трае вечено, но ако не предприемеш мерки за сега може много лоши последици да има в израстването и после намирането на мъж (знам, че е доста рано да се мисли за това, но дава поражения).
Много успех и само хубави дни ви пожелавам!

# 39 5 юли 2006, 10:01 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Jaly1 в вт, 04 юли 2006, 13:16

# 40 5 юли 2006, 14:58 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: dioni в вт, 04 юли 2006, 10:41

Цитат на: Jaly1 в вт, 04 юли 2006, 10:15

Това са глупости!!! Все едно като имаш специално дете цял живот да си се осъждаш, че си родил осакатено дете! Ей я се стегни! Това, че нещо ще липсва на детето ти не го парив нито сакато, нито пък различно от другите!!!!
Само твоите мисли и чувства - дори на подсъзнателно ниво ще го направят такова. ЗАтова просто приеми, че нещо ще липсва на детето ти и ще трябва да намираш начин да го компенсираш, да му обясниш защо е така и да го приучиш, че може и бе0з това. Ми нали така го възпитаваш - че може и да иска наркотици, ма не става, че може да му липсва вила на Хаваите - ма пак не става...
Според мен шанса да възпиташ прекрасен човек при липса на нещо е дори по-голям - ако си добър родител - защото ще обръщаш дори повече внимание и ще полагаш по-големи гтрижи!

Точно поради този факт има деца на разведени родители получаващи много повече внимание, нежност и любов от ближните си , отколкото децас подвама родители, дето техните родители считайки, че е достатъчно че са двама и заедно ги пренебрегват...

Айде по-спокойно - знам, че си травмирана, и съм убедена, че уви оня си е постигнал желания ефект - теб те боли не по-малко от детето, че и повече... Ма помисли - жалко за поредната излъгана жена... и нейното дете. Както и да е - сигурна съм, че и без да се залъгваш /стига толкова - вече си се излъгала веднъж, не продължавай в същия дух/, ще се справиш с предизвикателствата, болката и трудностите.
А детето ще се справи дори и по-лесно, ако ти си спокойна и уверена - защото те копират нашето поведение и възприемат нашия мироглед - даже онзи дето ни е скрит и не подозираме за него...
Целувки и прегръдки и по-спокойно!

# 41 5 юли 2006, 16:59 ч.

Мнения: 1 258

Цитат на: catnadeen в ср, 05 юли 2006, 14:58

Това, че нещо ще липсва на детето ти не го парив нито сакато, нито пък различно от другите!!!!
Само твоите мисли и чувства - дори на подсъзнателно ниво ще го направят такова. ЗАтова просто приеми, че нещо ще липсва на детето ти и ще трябва да намираш начин да го компенсираш, да му обясниш защо е така и да го приучиш, че може и бе0з това. Ми нали така го възпитаваш - че може и да иска наркотици, ма не става, че може да му липсва вила на Хаваите - ма пак не става...
Според мен шанса да възпиташ прекрасен човек при липса на нещо е дори по-голям - ако си добър родител - защото ще обръщаш дори повече внимание и ще полагаш по-големи гтрижи!

Точно поради този факт има деца на разведени родители получаващи много повече внимание, нежност и любов от ближните си , отколкото децас подвама родители, дето техните родители считайки, че е достатъчно че са двама и заедно ги пренебрегват...

........

А детето ще се справи дори и по-лесно, ако ти си спокойна и уверена - защото те копират нашето поведение и възприемат нашия мироглед - даже онзи дето ни е скрит и не подозираме за него...

# 42 6 юли 2006, 16:40 ч.

София
Мнения: 4 493

Благодаря ви, за успокоението което вдъхвате. bouquet

За себе си знам, че съм направила правилния избор - т.е. да съм сама и да гледам сама детето си - и много се надявам това е по-добрия вариант и за нея. Като всяка майка, така и аз искам да осигуря и да правя най-доброто за детето си - и именно това постоянно поражда съмнения - дали правилно реагирам за това, дали онова не е по-доброто решение и т.н.
catnadeen много хубаво си го написала Hug

нали Trislon Hug

# 43 7 юли 2006, 01:11 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ти си добра майка - поне до колкото мога да преценя по постовете
и се стараеш
дори съм сигурна, че ще намериш начин да се оправиш с онзи тъпанар и да му покажеш как да се грижи за малката
няма да ти е лесно, но вярвом, че някой ден и то не чак толкова далече ще се успокоиш
п..п. човек винаги се съмнява дали прави най-доброто за дететео си - ако е нормален е логично да не е уверен /поне аз така си мисля/

# 44 9 авг. 2006, 12:02 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Jaly1 в вт, 04 юли 2006, 00:05

Да ама няма да стане.
Баща й се обади - даже два пъти /и я подкупва с разни глезотийки/ - да я кани на гости при него, но това дете се заинати и не ще и да чуе за ходене там. Дава едни не много логични обяснения /личи че ги скалъпва в последният момент/ и се е заинатило, като магаре на мост Laughing

Даже взе да поставя условия на баща си и да изисква hahaha

, направо не мога да си позная слънчицето, че и на мен се озъби - "Не можеш да ме накараш насила да отида там".
Явно момиченцето ми е взело да пораства или да помъдрява newsm78

Сега баща й бълва змии и гущери по мой адрес, заплашва ме по телефона и т.н., но на мен не ми пука Whistling

Мисля, че това е по-добрия вариант, вместо да отиде там и да й разбият нервите за три дни /тя по-дълго от това не е издържала там/ а аз да се чудя как да я оправям после три месеца

# 45 9 авг. 2006, 15:24 ч.

Мнения: 2 863

Диони, "вервай" на по-старите от теб" Simple Smile

) нали ти казах,че децата са много пъти по мъдри от нас и много бързо схващат, детенцето ти наистина помъдрява, ще отнеме време, но един ден баща й няма да е такъв проблем за нея.. тогава тя ще е проблем за него, защото не се залъгва лесно дете, което знае какво иска и има кураж да го отстоява. Прегърни я от мен Hug

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: