Незнам как да реагирам, какво да правя .............

Тука смея да не се съглася. В момента, в който осъзнах колко долна е постъпката му започнах да не се чувствам изоставена. Започнах да мисля, че тоя човек е леко луд, безотговорен и много незнаещ какво иска. Такъв 1човек не би трябвало да ме нарани - и не ги прави. Толкова стъпала е той под мене - сам своя живот не може да оправи а аз се грижа за цели 2!  Точно този не може да ме нарани. Виж, да ме обиди човек, достоен за уважение, да каже: ето - маце - тук и тук се провали, а аз успях - да съм наранена и без самочувствие. Но случая е обратния. Никакви психолози - човек може сам само с 2-3 изречения просто да си припомни що за човек е бащата на детето.

В случая става въпрос за бащата на детето!!! не за мъж, който трябва да се преодолява. Независимо какъв е един родител, детето го обича "до последно", докато не му остане друг избор. Говорим за съвършенно различни неща.
На теб Каси мога да кажа само, че ще си преодоляла  въпросния мъж, когато спреш да гледаш всичко, през призмата на случилото се между вас.
Психолозите не са ме наели за адвокат, но намирам за много погрешно отхвърлянето на алтернатива, която може да допринесе положително за детето.

Това не мога да се начудя  как може  - баща й да я наранява и тя след 2-3 месеца да е забравила и той като се обади , тя веднага да хукне при него  Защо така? Докога?
Мислех, че вече е голяма и няма да забравя толкова лесно, какво се е случило предишният път, но явно още не е дошло времето за това. Или просто детето се самозалъгва, защото много и се иска да бъде обичана и от баща си. Явно обичта и вниманието с което я обграждаме аз и моите близки не стига. Или аз сгреших като преди години позволих техните контакти да продължат 
Имам толкова много въпроси, че ......................
като отида да поговоря с някой компетентен, ще го побъркам сигурно 

В последния си постинг точно това съм написала- детето има безкраен резерв от обич към родителите си, дори да го нараняват или пренебрегват- то пак ги обича. Не мисля, че си сгрешила, като си запазила връзката- детето пак щеше да я иска и търси.
Много е болезнена, но това е пътеката- тя трябва да успее сама да го отхвърли, само тогава няма да е така наранена, но истинАта е, че в душата й винаги ще има празно място, заради обичта, която не е получила ТОчНО ОТ НЕГО, ЗАщОТО ТАЗИ ОБИч НЯМА ЗАМЕСТИТЕЛ.

ПРЕСТАНИ , остави ме да си мисля, че има начин да го замени с друг човек. Иначе толкова много боли да знаеш, че си осакатил за цял живот собственото си дете 

dioni ,виж какво намерих.Дано помогне.

Поведенчески проблеми на децата, които преживяват тежки конфликт … яла на родителите

може ли да споделя как "заместителя" на баща ми успя донякъде да запълни тази празнина. бях на 7, когато майка ми се ожени втрои път и през всичките години /освен 1-2 през пубертета/ съм се разбирала с него без проблеми.
е, и досаега го считам за темерут, но това си е черта на характера му, а и може би точно затова винаги си е гледал семейството отговорно. Много рядко съм се чувствала разграничавана от сестра ми, която е негова дъщеря.

с баща ми съм имала точно такива "свиждания" на 3 месеца, когато той се напиваше с приятели и аз климах до него на масата. Като по-малка, когато съм го чакала ревяща на прозореца, майка ми ми е казвала, че е на работа в чужбина...  явно е работел тоя лаф.
Никога не съм обвинявала майка ми, че се е развела, даже съм й била благодарна за това.
Винаги съм обичала баща ми , въпреки алкохолните му изцепки.

Така че, диони, дерзай и мисли позитивно. никога не е късно да намериж мъжа на живота си. и начина да разбереш, че те обича е как се държи с дъщеря ти.
не смятам, че съм осакатена, напротив, смятам, че съм по-мъдра и по-спокойно приемам разни несгоди...

Опитвах се да помогна и казвам каквото знам и мисля, съжалявам, че това те разтройва и няма да се обаждам повече по темата. Съжалявам наистина, бях 100% добронамерена.....

Диони, напълно разбирам дъщеря ти, която в момента преживява нещата напълно нормално, тъй като какъвто и да е татко й, тя си го обича.
Разрешението е, че трябва много хубаво да си поговорите с нея за нещата от живота, за разделите, браковете, децата.. Опитай се да я разсееш с разни случки от миналото, за живота въобще. (Прочети книга на тази тема, или някоя статия, която да ти даде идеи). Бавно и внимателно и спокойно действай и не се травмирай в паника и болка.
Повярвай ми, тази фаза ще мине, но това е напълно нормално поведение от нейна страна. Тя се чувства необичана, задава си въпроса - "защо не мен?", "аз толкова много го обичам, а той защо не ме обича мен, а "другото", "защо с мен не иска да прави семейсто, защо за мен не се промени?" и тн.
След това трябва да поговориш с мъжа и да му обясниш (дори наложиш) да говори с детето и да му каже:
"Аз много те обичам, никога няма да те забравя, ти винаги ще бъдеш в сърцето ми .." и подобни. За поне малко да облекчи страданието на детето. За доброто на детето ти е хубаво да успееш да се спогодиш с мъжа ти поне малко да бъде отговорен в своите действия и думи и напълно да му обясниш как е наранил детето.
Също така си направи малък план от тук нататък как ще бъде (вашия живот, идването на бебето, срещите с бащата...)
ИДВА ДЕН, в който "малката" ти красавица няма да е толкова малка и ЩЕ РАЗБЕРЕ напълно и тебе и баща си, и неговите постъпки. Страданието й няма да трае вечено, но ако не предприемеш мерки за сега може много лоши последици да има в израстването и после намирането на мъж (знам, че е доста рано да се мисли за това, но дава поражения).
Много успех и само хубави дни ви пожелавам!

Това са глупости!!! Все едно като имаш специално дете цял живот да си се осъждаш, че си родил осакатено дете! Ей я се стегни! Това, че нещо ще липсва на детето ти не го парив нито сакато, нито пък различно от другите!!!!
Само твоите мисли и чувства - дори на подсъзнателно ниво ще го направят такова. ЗАтова просто приеми, че нещо ще липсва на детето ти и ще трябва да намираш начин да го компенсираш, да му обясниш защо е така  и да го приучиш, че може и бе0з това. Ми нали така го възпитаваш - че може и да иска наркотици, ма не става, че може да му липсва вила на Хаваите - ма пак не става...
Според мен шанса да възпиташ прекрасен човек при липса на нещо е дори по-голям - ако си добър родител - защото ще обръщаш дори повече внимание и ще полагаш по-големи гтрижи!

Точно поради този факт има деца на разведени родители получаващи много повече внимание, нежност и любов от ближните си , отколкото децас подвама родители, дето техните родители считайки, че е достатъчно че са двама и заедно ги пренебрегват...

Айде по-спокойно - знам, че си травмирана, и съм убедена, че уви оня си е постигнал желания ефект - теб те боли не по-малко от детето, че и повече... Ма помисли - жалко за поредната излъгана жена... и нейното дете. Както и да е - сигурна съм, че и без да се залъгваш /стига толкова - вече си се излъгала веднъж, не продължавай в същия дух/, ще се справиш с предизвикателствата, болката и трудностите.
А детето ще се справи дори и по-лесно, ако ти си спокойна и уверена - защото те копират нашето поведение и възприемат нашия мироглед - даже онзи дето ни е скрит и не подозираме за него...
Целувки и прегръдки и по-спокойно!

 

Благодаря ви, за успокоението което вдъхвате.   
За себе си знам, че съм направила правилния избор - т.е. да съм сама и да гледам сама детето си - и много се надявам това е по-добрия вариант и за нея. Като всяка майка, така и аз искам да осигуря и да правя най-доброто за детето си - и именно това постоянно поражда съмнения - дали правилно реагирам за това, дали онова не е по-доброто решение и т.н.
catnadeen много хубаво си го написала 
нали Trislon 

ти си добра майка - поне до колкото мога да преценя по постовете
и се стараеш
дори съм сигурна, че ще намериш начин да се оправиш с онзи тъпанар и да му покажеш как да се грижи за малката
няма да ти е лесно, но вярвом, че някой ден и то не чак толкова далече ще се успокоиш
п..п. човек винаги се съмнява дали прави най-доброто за дететео си - ако е нормален е логично да не е уверен /поне аз така си мисля/

Да ама няма да стане.
Баща й се обади - даже два пъти /и я подкупва с разни глезотийки/ - да я кани на гости при него, но това дете се заинати и не ще и да чуе за ходене там. Дава едни не много логични обяснения /личи че ги скалъпва в последният момент/ и се е заинатило, като магаре на мост 
Даже взе да поставя условия на баща си и да изисква  , направо не мога да си позная слънчицето, че и на мен се озъби - "Не можеш да ме накараш насила да отида там".
Явно момиченцето ми е взело да пораства или да помъдрява   
Сега баща й бълва змии и гущери по мой адрес, заплашва ме по телефона и т.н., но на мен не ми пука 
Мисля, че това е по-добрия вариант, вместо да отиде там и да й разбият нервите за три дни /тя по-дълго от това не е издържала там/ а аз да се чудя как да я оправям после три месеца