Случи ми се нещо странно XIX

Аз съм от хората, които не вярват в паранормални явления, по-скоро се страхувам и винаги търся логично обяснение. Когато, обаче, баба ми почина миналата година, силно се надявах да е вярно това, че душата на покойника остава няколко дни сред любимите си хора, за да види колко много съжалявам, че не бях до нея последните няколко дни от живота й. Живеехме в различни градове, на 500 км разстояние. Тя получи удар два месеца преди да почине. Прибирах се всяка седмица, за да помагам на майка ми, взимах си по някой ден отпуск. Три дни преди да почине е казала на майка ми, че вече не й се живее и единствено съжалява, че повече никога няма да ме види. Майка ми й е отговорила, че се прибирам след няколко дни и ще ме види. На другия ден баба ми се влоши, влезе в болница и след два дни вече я нямаше. Явно е усещала, че идва краят... Така и не разбрахме каква е причината за смъртта. Чувствах се толкова виновна, че не изпълних единственото й желание да ме види... трябваше да се прибера само два дни по-рано, но всичко се случи толкова набързо. Знам, че може би отчаяно се надявах на знак, че духът й е сред нас и си въобразявам, но няколко дни след погребението намерих един пръстен по средата на стаята. Не знам как беше попаднал точно там. Бях забравила за съществуването му, не бях го носила от повече от 10 години и дори не знаех, че се намира в апартамента.. Носех го в гимназията и си мислех, че е останал в апартамента в родния ми град. Интересното е, че го бях намерила на улицата и го носех в продължение на години без да го свалям, тъй като вярвах, че ми носи късмет. Баба ми е родена на 1 юни. През нощта на 31 май срещу 1 юни сънувах, че съм бременна и съм в болницата в родния град на баба ми и дядо ми. Баба ми и дядо ми не присъстваха в съня. Дядо ми беше лекар именно в тази болница, но не знам дали има връзка..  На 1 юни цял ден ми беше тъжно, че за първи път не мога да честитя рождения ден на баба. През следващата нощ я сънувах. Знаех, че не е жива, но изглеждаше съвсем реално.. Бях объркана, но тя ми обясни, че е дошла за малко. Поговорихме си, накрая тя каза, че ще тръгва, а аз й честитих рождения ден, въпреки че през цялото време се чудех дали е редно. За първи път я сънувах, което е странно, тъй като аз често сънувам и си мислех, че много ще я сънувам. Много ми липсва. Тя ме отгледа, нямах други баби и дядовци. Аз й бях единствената внучка.

Моят дадо почина 4дни след раждането на синът ми, 1ден след изписването ни от болницата. Казал е предната вечер на леля ми , че е щастлив и както той казваше , че съм се “отървала” един вид, че всичко е минало благополучно. Беше болен в последен стадий и всички знаеха, че скоро ще настъпи този момент, но леля ми казва, че просто е чакал да родя , за да си отиде спокоен.. ☹
 На другия ден си е отишъл.. Много ми беше мъчно, че не можех да отида и да го изпратя, беше на 100км от моят град, а трябваше да си гледам бебчето.
Той бе един от първите хора, които разбраха , че съм бременна и беше искренно щастлив. Много е тъжно, че не можем да се сбогуваме..Писала съм, че малко след това сънувах погребението му 1към1 с това което е било..

И при мен така, но един ден след като се роди детето. Последно е питал дали съм родила, и после все едно се е успокоил и си е отишъл.

Здравейте! Много странно нещо ми се случи тази нощт, сега вече започвам да се чудая дали наистина се случи или съм сънувала.
Събудих се през нощта, както правя по няколко пъти на нощт, откакто имам дете и установих,че съм си съблякла тениската, с която спях. Беше до мен в леглото, аз бях гола, а нямах никакви спомени да съм я събличала или да съм правила каквото и да е друго.

Това мисля ,че е от преумора и на мен ми се е случвало, да стана да направя нещо и да не помня

Когато се роди синът ми, бабата на ММ почина скоро след това. Дядо му като почина, после сестра му роди.
Братовчедка ми като роди, в същия ден почина дядото на нейния мъж. Имам и др подобни "съвпадения" на тази тема, че един умира, а друг се ражда.

Не е само там. Баба ми почина точно, когато забременях и тогава се замислих за всички мои приятели, които имат деца. На всички в семейството им е починал някой преди или след това в близките месеци. За съжаление и свекър ми почина неочаквано година след раждането й, но не го отдавам на това, разбира се. Просто съвпадения или "баланс".

При мен е починала прабаба ми малко преди да се родя, аз дори "имам" бенка на бузата, също както нея.
Сестра ми след като се роди почина единият ми дядо.
За синът ми поне от моето семейство не знам да е имало скоро починал (от страна на Бнд нямам идея).

Morning sun,
Много ми стана тъжно.Прегръщам те!
Аз също изпоитвам голяма мъка и вина,че не успях да стигна на време при моята баба,която ме е отгледала и за мен си беше като майка.Друг модел на майка нямам.
Знаех че е доста зле,уредих пътуване за следващата сутрин и вечерта ми се обадиха,че е починала.Минаха вече почти 9г и още ми е мъчно,че не стугнах на време.
Често се оглеждам за знак от нея Страшни много я обичам.За мен тя е най-добрия човек .
А още нещо,което ме грабна в твоята история-близначките ми са родени на 01.06

Щом имаш малко дете,което те буди по няколко пъти през нощта и по-странни работи ще ти се случват )))
Аз съм от хората,които по-принцип трудно заспиват и много лесно се събуждат(лек и лош сън).Но докато близначките бяха малки,заспивах като труп,не чувах нищо,освен тях и често не помнех дали и по колко пъти съм ги хранела през нощта или кога, аджеба едното бебе (или и двете )се е озовало при мен ))

.



Аз съм си събличала долнището на пижамата и не съм усещала кога хмм 👍

Когато детето беше малко, бях напълно изтрещяла, цели дни ми се губеха. Излизала съм навън по домашни пантофи, сещах се долу пред блока. А веднъж влязох с тях в банята да се къпя. Чак при изплакването на косата усетих, че нещо не е наред. Бях си навила, че имам ранен Алцхаймер и настоявах личната да ме прати на съотвените специалисти. Жената много се смя.

Благодаря ви, за отговорите! Май наистина е от преумора.

А какво значат според вас повтарящите се сънища?
Като бях малка имах един сън, който доста често сънувах. Спомням си го и до днес повече от 20 години по-късно.
Беше кошмар. Сънувах как ме гонят цигани, винаги на едно и също място, и съня се развиваше по един и същи начин всеки път. За да избягам се пързулвах по дупе през гората по един много стръмен наклон и накрая се събуждах ужасно изплашена.

ирен22,

Cosmic, според мен те е било страх да се изправиш пред някакъв проблем в живота ти, нещо те е безпокояло. Обикновено с това се свързва преследването в сънищата. А може пък да не си се чувствала комфортно, например леглото ти да е било неудобно.

Чували ли сте "психо-биологични програми " на заболяванията ,тоест че всяко заболяване (болежка ) е от неизживяна примерно емоция или наш нерешен проблем.
При мен това е късогледството  -"страх и нежелание да видя това ,което ми се случва ,страх от това,което е пред очите ми".
Сложих очила някъде на 7 годишна възраст и съвпада с разболяването на баща ми от шизофрения и тотално преобръщане на живота ми на 180 градуса.