Здравейте,
обръщам се към вас с молба за съвети, защото знам, че вероятно много от вас са били в същата или подобна ситуация, за което Ви благодаря предварително.
Ще гледам да бъда максимално изчерпателна.
Аз съм на 27 години. С моят приятел /32г./ се запознахме в сайт за запознанства преди повече от година. Виждахме се няколко пъти на живо и много си допаднахме.Особеното беше, че тогава той живееше и учеше в Англия. В продължение на 10/11 месеца комуникацията ни беше непрекъсната, не сме имали интимни взаимоотношения, но много се разбирахме. През цялото време той се опитваше да има връзка с мен, но тъй като аз съм имала вече връзка от разстояния, не исках да започвам отново такава. Края на септември 2018г. той се върна за постоянно, започнахме да излизаме по-често и в един момент всичко си дойде на мястото. Просто от самосебе си станахме двойка...
До тук добре, но не след дълго започнаха да се появяват и някакви на вид дребни неща. Обещанията и намеренията му да заживеем заедно все се отлагат, заради защитата, която му предстои в Англия и университетът. Поне той това изтъква като причина. През това време почти се нанесе у нас, започна да има претенции за това дали всеки ден има сготвено, дали е чисто на пода...постоянно нещо не е както трябва. Започна да ми прави забележки, че съм качила 1, 2 кг.
При всеки наш скандал за някакви безумни битовизми, той си събира багажа и си тръгва. Отива при майка си и така си му е добре. Случвало се е да ме остави на улицата и просто да си тръгне, защото нещо, което съм казала, не му е харесало. Постоянно страда за нещо, все светът му не е съвършен. Когато искам да поговорим, ми казва, че семейните му проблеми не били моя работа.
При последното тръгване от нас, вече не издържах и просто му казах всичко спокойно, че отношенията ни според мен не се развиват добре, но и двамата трябва да положим усилия, за да се напаснем като характери, че всичко, ще се нареди и че, ако сега го мъчи защитата в Англия, то това е до време и аз съм до него. След това ми изказване, започна да ме напада, че съм го задушавала, че имал нужда от лично пространство, което аз не съм му давала. Той бил такъв и нямало да се промени.
Наистина не знам какво да правя, много ме отдалечи от себе си с някои изказвания, но го обичам.
обръщам се към вас с молба за съвети, защото знам, че вероятно много от вас са били в същата или подобна ситуация, за което Ви благодаря предварително.
Ще гледам да бъда максимално изчерпателна.
Аз съм на 27 години. С моят приятел /32г./ се запознахме в сайт за запознанства преди повече от година. Виждахме се няколко пъти на живо и много си допаднахме.Особеното беше, че тогава той живееше и учеше в Англия. В продължение на 10/11 месеца комуникацията ни беше непрекъсната, не сме имали интимни взаимоотношения, но много се разбирахме. През цялото време той се опитваше да има връзка с мен, но тъй като аз съм имала вече връзка от разстояния, не исках да започвам отново такава. Края на септември 2018г. той се върна за постоянно, започнахме да излизаме по-често и в един момент всичко си дойде на мястото. Просто от самосебе си станахме двойка...
До тук добре, но не след дълго започнаха да се появяват и някакви на вид дребни неща. Обещанията и намеренията му да заживеем заедно все се отлагат, заради защитата, която му предстои в Англия и университетът. Поне той това изтъква като причина. През това време почти се нанесе у нас, започна да има претенции за това дали всеки ден има сготвено, дали е чисто на пода...постоянно нещо не е както трябва. Започна да ми прави забележки, че съм качила 1, 2 кг.
При всеки наш скандал за някакви безумни битовизми, той си събира багажа и си тръгва. Отива при майка си и така си му е добре. Случвало се е да ме остави на улицата и просто да си тръгне, защото нещо, което съм казала, не му е харесало. Постоянно страда за нещо, все светът му не е съвършен. Когато искам да поговорим, ми казва, че семейните му проблеми не били моя работа.
При последното тръгване от нас, вече не издържах и просто му казах всичко спокойно, че отношенията ни според мен не се развиват добре, но и двамата трябва да положим усилия, за да се напаснем като характери, че всичко, ще се нареди и че, ако сега го мъчи защитата в Англия, то това е до време и аз съм до него. След това ми изказване, започна да ме напада, че съм го задушавала, че имал нужда от лично пространство, което аз не съм му давала. Той бил такъв и нямало да се промени.
Наистина не знам какво да правя, много ме отдалечи от себе си с някои изказвания, но го обичам.
Заради някаква си там комуникация