Специалист/институция за човек, направил опит за самоубийство

В психиатричните клиники лекуват с медикаменти, напипват подходящото лечение, така да се каже. По-важно е какво се случва след изписването.

В най-добрия случай ще е докатана до такова психическо състояние, в което да осъзнава необходимостта да си пие хапчетата.

Психиатърът, за да си е свършил добре работата, е необходимо и да осъществи и поддържа контакт с близките, по начин, по който лечението да се случва комплексно, и в домашни условия. Далеч не са само медикаментите, където също си е поле на предизвикателства. Началото е най-важно.
Ако мога да помогна с контакти и препоръки, насреща съм.

Моята майка сподели, че е се чувствала по-спокойна след престоя в психиатрията на ВМА. Един от малкото моменти, които са й били спокойни. На място следваха само медикаментозна терапия, не е имала почти никакви разговори, поне не задълбочени. Престоят й там беше обаче кратък, около седмица. По протокол май е редно да остане доста по-дълго, месец - два, струва ми се.

Струва ти се, и правилно. Това лекар го преценява, а понякога предоверяването и разрешението за домашен отпуск се оказва фатално....

Трябва и помощ от психиатър първоначално, според мен.
Моята майка е с подобно състояние, но не сме съвсем сигурни какво е точно, защото моята майка също не ходи на лекари от години....мисли, че ще и направят нещо умишлено и ще я убият. Според терапевти е параноя. На твоята майка звучи подобно на параноя по описанието. Говорила съм с терапевт. Параноиците се лекуват много трудно, почти невъзможно.
Положението в което си е много трудно и много ти стискам палци да се развият нещата по най-добрия за вас начин.

ПО друг начин не знам как да ти помогна, понеже не познавам в София добри лекари с такава насока, но само един съвет искам да дам:според мен ей това по-горе изобщо не е решение- знам че ти е много трудно в момента и си разкъсана между най-възможни чувства, но не си давай детенцето на друго място, за да вземеш майка си вкъщи - после ще те разкъсва според мен огромна вина към това дете, понеже изпускаш много важни моменти от развитието му, а майка ти е голям човек, макар и болен. А и едно младо семейство , живеещо с психично болен човек, много рядко оцелява.  Явно тя не е свикнала да поема отговорност за себе си, наред с другите психични проблеми-дълбоко ти съчувствам, тъй като също имам майка , чиято болна психика много пъти е правила живота ми меко казано сложен- а тя си е и тиран. Но от мен да знаеш, на човек не може да му помогнеш, ако той не иска, какъвто и да ти е. Само хабиш сили и накрая се чувстваш предаден и смазан, ако в крайна сметка те пак си карат както си знаят. И колкото и да е психясал всеки един, е длъжен сам да си носи отговорност за себе си. Търси друг начин, но доколкото ти е по силите, и доколкото може да понесеш, и не за сметка на собственото си семейство. На детето ти му трябваш, на майка ти-не ! Иначе няма да тръгне да се самоубива. Колкото и жестоко да звучи, но това е истината.
Казвам ти го като някой, който е направил тая грешка, и е платил висока цена за нея-без в крайна сметка да е имало за какво...
Мисли мъничко и за себе си, и никога не слагай майка си пред детето-правим го понякога автоматично, без да искаме и без да го видим, и когато се усетим са минали години, които никой не ни връща- и на децата ни също не!

Стискам ти палци, бъди силна!