Не ми звучиш изобщо уравновесено към момента.
Изплашила си се, че животът е станал сериозен.
Това е нормално.
Но не е необходимо да бързаш за никъде.
Съветът ми е да поговориш с твоето момче как се чувстваш - че сте много млади и имате нужда да я изживеете тази младост, преди да се обвържете със семейство и деца. Ти самата на 22 години не искаш ли да учиш нещо? Да пътуваш? Нормално би било.
По въпроса за ипотеката. Принципно наистина е рано за такова нещо, но ако можете да си го позволите финансово, нищо не губите. Ако някога се разсъхнат нещата между вас, продавате, делите и готово.
Ако не бързате да се жените и да раждаш, можете да си живеете поне няколко години на ергенски начала, дори и с ипотеката.
Може би ако престанеш да чувстваш този натиск да нагазиш незабавно в дълбоките води, ще се успокоиш и ще върнеш чувствата си към приятеля си. Наистина не винаги е лесно да срещнеш човек, на когото да се доверяваш напълно. А с годините се оказва, че това е изключително важно.
Имаш ли страст към него?
Защото ако нямаш, значи просто го обичаш като братче - и връзката ви няма да оцелее.
Ако се обичате, ще си дадете необходимото време. Нито е необходимо, нито е разумно да се обременявате на такава млада възраст със семейство и деца.
Ако така и така ще сте под наем - по-добре си плащайте ипотеката. Това не те задължава да си до гроб с този човек - просто си влагаш парите в нещо, което си остава твое и може да си ги вземеш обратно, ако размислиш.
Родителите нямат никакво право да оказват какъвто и да е натиск. Застани категорично и им кажи, че животът си е твой и ти определяш сроковете.