Бях с пълна и нямах никакви проблеми - станах на същият ден 
- Публикувана: 24 юни 2006, 11:44 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2006, 22:36 ч.
Упойката при секцио..
Кажете ми с коя упойка е по-добре : с местна или пълна ? 
Доверих се на екипът
= спинална. 
Пълна, страх ме е да съм в съзнание по време на операцията.
И аз така. Бях с епидурална упойка, но с изрична уговорка, че ще ме приспят, както и стана. Мисълта, че ще чуя беба изобщо не ме успокояваше...
Доверих се на екипът = спинална.
= спинална. Пълна, страх ме е да съм в съзнание по време на операцията.
Не е страшно
При мен беше купон - смях и бъзици с екипа /някъде бях описала подробно/
Аз бях със спинална. Преди операцията само ми обясниха, че пълна използват само ако има опасност за бебето или за майката.
От опит казвам, че такива неща не се чуват. В залата са анестезиолога, акушерки, педиатър. Говорих си с тях и въобще не съм чула опериращите или инструментите. Но си видях сина и го чух как мрънка. Тогава въобще не плака. А какъв е гласовит сега ...
Аз бях с пълна, защото ме ужасяваше факта, че ще чувам лекарите, обсъждащи подробностите... И инструментите... 
От опит казвам, че такива неща не се чуват. В залата са анестезиолога, акушерки, педиатър. Говорих си с тях и въобще не съм чула опериращите или инструментите. Но си видях сина и го чух как мрънка. Тогава въобще не плака. А какъв е гласовит сега ...
И двете ми раждания са със секцио. Първото с пълна, а второто изрично по мое желание, което в последствие съвпадна с лекарската преценка със спинална. За мен по-добрия вариант бе спиналната упойка. Мисля, обаче, че за всеки е строго индивидуално понеже има някой следоперативни проблеми, срещащи се при едни и липсващи при други. Имам предвид пълната упойка, например при мен имаше зверска кашлица от тръбата, а това е супер гадно понеже операцията страшно боли. По тази причина избрах спинална упойка за второто раждане. Този проблем липсва при някой мами родили със секцио. Освен това при спиналната упойка винаги ако те хване шубето могат да те приспат, което не е точно приспиване, а по-скоро омайване все едно си там ама не си. Странно е и не мога да го обясня, мен ме приспаха за малко понеже започна да ме боли диафрагмата след като извадиха бебчо. Но не се шашкай, това бе специфичен проблем при мен. Ако искаш пиши ми на лични за да ти обясня по-подробно.
Само да допълня и аз. Неоснователен е страхът от това, което се чува по време на операцията (обсъждането на лекарите). При мен никой нищо не е коментирал. Всеки си знае работата и си я върши. единствено с анестезиолога доста си бъбрехме, което дори е забавно. В интерес на истината не разбрах нито когато са ме срязали, нито пък нещо друго. Усетих само, когато извадиха бебето защото се чу един странен звук от околоплодните води и после след като изваждаха останалите неща (плацента и т.н.) малко се усеща подръпването. Помисли си добре, но определено аз съм за спинална упойка.