Много ми ме мъчно и едновременно ме е яд!

Съжалявам, че и аз ще го кажа, но има нещо гнило в това все да си намира излизане и то САМ, и да пренебрегва желанието ти да бъдете заедно ...
Ако съм на твое място, няма да стоя грам и да се съжалявам .. вземи нещата в твои ръце и действай ..
Излизай сама или с приятелки, остави му детето, а ти се наслаждавай на тези няколко часа свобода ... прави каквото си поискаш и харесваш ... и му кажи: колкото той излиза сам, толкова и ти сама .. може да го жегне ревността и да се светне 

Абе като е такъв егоист, какво толкова го мислиш - гледай си детето и своя живот, бъди ЕГОИСТ.
Единственият начин да се разбереш с мъже като него е да започнеш да играеш неговата игра.
Бъди силна, бъди дръзка, бъди всичко друго, но не слаба и зависима.

Видях и аз темата за изневярата. Ако аз съм на твое място /100% само мое мнение за реакцията ми при такива обстоятелства/ първата ми мисъл щеше да е изневяра. И за мене, така мисля де може да е вярно.
Взимам си детето под мишница и почвам разходки, плажове. Хич пък няма да се съобразявам с него. НЕ показвай зависимост и действай смело. Има дни когато моят мъж се забравя. Все едно от както сме се оженили ме е вързал и нема причина да се държи добре с мен. Връщам го на земята с една реплика и той знае, че е вярна. Когато не ми се прибира с дни е същото. И той е като твоя работен, но на мене не ми дреме особено дали точно работи. Когато прекали му подхвърлям колко добре ще се чувствам ако ми се отдели мъжко внимание и си идва  Но си му седи. Не позволявай на мъжа си да те кара да се чувстваш така, припомни му че това, че имате дете и живеете заедно НЕ ОЗНАЧАВА ЧЕ ЦЯЛ ЖИВОТ ЩЕ ГО ТЪРПИШ ДА Е ПРОСТО ПРИСЪСТВИЕ И ТОЛКОВА. Ти си оставаш онази жена която той е ухажвал и не бива да забравя, че трябва да продължава да го прави ако иска хубаво семейство

А и май си от Бургас. Ако имаш желание аз редовно си ходя с малкия на плаж сама, ще се радвам много на вашата компания. ЩЕ ти пусна телефона си на лични. Поканата ми е съвсем искрена и найстина много ще се радвам ако искате да ходим заедно на плаж 

Благодаря на всички за отговорите и за съпричасността!

Напоследък се чудя, че ако наистина ми изневерява, възможно ли е да е само през деня, защото вечер винаги си е вкъщи
По принцип не излиза с нашта кола, когато ходи някъде през деня
Нямаме и толкова пари, че да харче по някоя друга
Ох незнам какво да мисля
Вярно е че има дни в които не се държи както трябва, но пък има и доста дни в които се държи много мило и даже ме глези

Как мислите вие!

Аз като хванала мъжа на тясно и то прясно-прясно ще ти кажа, че каквито и да са ти проблемите има два варианта /сценария/ според мен:
1. показваш, че не ти пука и си независима и ... бе пращаш го по дяволите. НО!!!!
    ако имаш някаква вина за това да се стигне до тук - т.е. евентуално нещо не се разбирате, или ти нещо се отнасяш с н3го така, че той да търси другаде /НЕ ГО ОПРАВДАВАМ - просто обяснявам ситуацията/ - забрави това да ти помогне. Просто той ще стигне /най-вероятно/ до извода, че добре е направил. И ще се разделите
2. опитваш с добро - ако можеш - аз още не знам дали сега като съм могла 3 дни, нещо ще стане и за напред. т.е. обясняваш, че той значе нещо за теб, че не си сигурна дали ще можеш дори и да искаш да простиш, но защото държиш на него ще дадеш шанс и период на помирение - да видиш как ще потръгнат нещата... взимаш /ако това имам някаква тежест нужните ти за да продължиш с него/ обещания, зареждаш се с търпение и спокойствие и си гледаш живота. Не е лесно, но ако той промени държанието си, поне можеш да опиташ. А дали самата ти и да искаш ще съумееш да простиш - БОжа работа.
Аз съм му казала, че мога и без него, но искам да опитаме заедно. Защото си знам и аз моята вина. НЕ го оправдавам, но мога да разбера някои неща. От излишна прибързаност - полза никаква. И да си стегна куфарите... подобре няма да съм. Ида го виждам и да не го - все тая - ще боли и ще е неприятно.

А дали при теб има изневяра... ми и да няма - достатъчно е, че те пренебрегва и не ти помага. Аз с чиста съвест и сега твърдя, че не еме е еня дали си е топнал чушката или не. Но не мога да простя няколкото откраднати кафета, пък било и за половин-един час. Камо ли да си правеше плаж някъде....
Но ти си знаше най-добре и премисли - каквото и да правиш няма да е едностранчив процес само от негова страна - и ти ще трябва да промениш нещо в себе си... Защото колкото ида е минимална вината на пострадалия - винаги има някаква такава....
Успех!

може да ти изневерява
моя е на график и се е случвало някак да съумее да открадне 1ч ли повече
при жгелание и за 5 мин ще се справя

но пак ти казвам - не е толкова важно дали има друга... а че не иска да е с теб /реално аз така разибрам нещата/. моя хубостник поне иначе винаги е бил повече от баща... дори примерен съпруг... аз сигурно и затова съм се навила да продължим... пък ще видим

Честно казано това поведение не ми звучи много "семейно". По скоро е на човек, който отказва да свикне с факта, че е семеен, има жена, дете и задължения. Нямам нищ против мъжа ми да си излиза с компания, но всичко си има граници. Лъжата и намирането на някакви оправдания за мен си е чиста проба прикриване. Моята система в такива случаи беше: "Аз утре имам работа, намери начин да гледаш детето"; хващам си парцалките и си отивам аз на плаж. Трябва да му е просияйно ясно, че 1. Отглеждането на детето е обща задача, 2. Като си се женил за някой вече не си свободен и не може да си правиш каквото си искаш. Ако не му светне, работата не върви на добре. Изказването може и да е крайно, но съм минала по този път и наистина не приключи хубаво.

  И на мен така ми изглежда!Поговорете си сериозно,да не си мисли,че си затваряш очите и да злоупотребява! 

Не бих търпяла такова пренебрежение  Говори сериозно с него и виж какъв е проблема 

А защо не отидеш с детето на плажа по време когато ти е казал че има работа, но мислиш че е на плаж? Ако се размрънка му кажи че и ти имаш нужди и го питай той какво прави там като е казал че ще работи. Ако иска да си ходи с приятелите се разберете да ходиш и ти навън сама или с приятелки а той да гледа детето. Сигурна съм че няма дълго да издържи.
Според мен в момента просто се опитва да докаже на себе си и на приятелите си че раждането на детето не е променило навиците му и не  ограничава свободата му. Нещо се е комплексирал.

И аз така мисля!  Не му се давай!!!

Ох, да ви кажа на мен пък как ми се иска да излизам сама с приятелки! Ако съдя по вашите постинги, излиза, че горя от желание да кръшна на мъжа си. А изобщо не е така. Просто аз например не обичам да ходя навсякъде с мъжа си (който иска да се чуди, за мен това е факт). Защо задължително ако някой излиза без половинката си това се приема за нещо ужасно страшно?  Аз съм нон стоп с мъжа ми, а и работата ни е обща и се чуваме по 100 пъти на ден и определено ми липсва излизането с приятелки, просто да си бъда за малко сама. Бих оставила детето на баба му, ако има възможност, ако не - на таткото - и бих си излязла. Хич няма да ме тръшне, че мъжа ми не искал да излиза с мен, като не иска - прав му път, но да си вземе и детето 

няма лошо
и желанието още не значи реализация на пожеланото
но в случая има ЛЪЖА - той лъэже че е на работа, а си кръшка и на плажа - ми да има достойнсто да си признае. те май всички са путьовци - като исакт нещо ама не им се иска да се карат с нас - правят го зад гърба ни...