Публикувана: 26 юни 2006, 09:11 ч.
Последно мнение: 3 юли 2006, 15:44 ч.

Отговорете ми на един въпрос, моля!

2 178
40
1

# 30 26 юни 2006, 15:52 ч.

Мнения: 212

Цитат на: Samsara в пн, 26 юни 2006, 10:29

Удобно? Не бих казала, че е удобно. Това е крайна мярка, отчаяна.
Затова питам как да постигна послушание с възможно най-леката мярка. Как и аз самата да не се ядосвам.

Често лека мярка няма.Иначе всички щяха да смятат,че да имаш деца е лесна работа.Мисля,че най-малко себе си трябва да щадим в такъв случай.Трудно е да устискаш,да си сдържиш нервите,да проявиш такт,търпение и здрав разум за последиците,но се налага.Нелоши резултати дава понякога егоистичното поведение-в края на краищата и ние сме хора,и ние имаме нужди,желания,настроения.Малчовците трябва да са наясно,че не могат,а и не трябва да са винаги с приоритет.Как ще вдъхнеш доверие на едно дете ако пренебрегваш себе си,само за да му угаждаш?Щом му показваш,че защитните ти механизми не действат дори що се отнася до собствената ти личност?Но не мога да давам напътствия и съвети-само давам за пример подход,който действа в отношенията между мен и моето дете.А в нормални взаимоотношения всеки трябва да е наясно какво дава и какво получава,дори когато става въпрос за децата ни.Аз се старая моята дума да тежи на мястото си и изисквам това от дъщеря си-след известен период на адаптация(не казвам,че е лесен)всичко се превръща в условен рефлекс.Никоя от нас двете не прекалява с капризите,още по-малко за да накара другата да отстъпи.Пак повтарям-не е лесно,особено ако имаш дете с характер.Но пък тези предизвикателства са много удовлетворявящи!

# 31 26 юни 2006, 19:03 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

днес то4но разбрах една моя грешка, 4е трябва да показвам как ме наранява с поведението си, бях забравила заради голямата разлика с големите!тя изразява например безсилието си от известно време като търси да ме ухапе, рядко съм и се оставяла, но днес я оставих да видя как ще реагира, ами жестоко ме ухапа и после само ме гледаше какво ще предприема, аз се разплаках , а тя не повярва, 4е мога да пла4а и аз, помисли, 4е играя и се опита за смях да го приеме, но после разбра то4ното зна4ение и ревна! и цял ден обяснява как имам хай(болка )и търси лекарство да ме лекува!явно скриването на емоциите, които предизвикват действията им и приемането им от нас като нещо, за което само се говори и се обяснява с думи, ги лишава от правилното възприемане на големите!аз пове4е викам, доскоро дори и шляпка не съм, но напоследък става просто едно мрънкащо и крещящо дете за дребни неща!и прекалено вродено ли, не знам ,4увство за ред и 4истота, 4ак се притеснявам! #Crazy

пенелопе, на една емоционална вълна сме били напоследък! Peace

# 32 26 юни 2006, 22:15 ч.

Мнения: 2 818

Защото децата не обичат да бъдат молени. Едно дете има нужда от конкретни граници, а молейки му се ние му оставяме задачата то да избира границите(въпреки че уж му ги показваме), което е непосилно за него.

П.П. Моля написаното да не се взима под твърде голямо внимание.

# 33 26 юни 2006, 22:27 ч.

Варна
Мнения: 6 878

Цитат на: Maktub в пн, 26 юни 2006, 22:15

Защо бе, аз също мисля така.
Подкрепям и Ваче. Смени тактиката - изненадай я! Вместо да повишаваш тон, да показваш емоции, да шляпаш дупе пробвай с тих равен категоричен гласи съответното действие. На нейната емоция - никаква от твоя страна.
При Силвия действа безотказно и дори се страхува от това ми състояние. Изчезне ли усмивката от лицето ми - значи нещата са сериозни и реагира адекватно. Е, тя е по-голяма и вече само с думи става. Като по-малка освен да кажа се налагаше и да покажа. Как остава без разходка, без играчка/отива в коша/ , та дори и без внимание, наказанията си остават дори и след извинение от нейна страна/защото 'извинявай' се обезценява страшно бързо в противен случай/.

# 34 27 юни 2006, 01:53 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: abcxyz в пн, 26 юни 2006, 09:29

Може би трябва не да викаш, още по-малко да шляпаш, нито да молиш, а да казваш, ако трябва по-стогичко и да е ясно, че товяа не подлежи на обсъждане...

# 35 27 юни 2006, 09:37 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Цитат на: Samsara в пн, 26 юни 2006, 10:29

Търпение! Ако ще те успокои това- просто е в такъв период детето, много познато... Wink

Да чукна на дърво, но от известно време рядко ми се налага и забележка да правя дори...

# 36 1 юли 2006, 20:48 ч.

Мнения: 14 654

моето дете понякога разбира от дума, понякога пък не - като пощръклее . затова рядко му правя забележки, най-вече ако прави нещо, което ми се струва опасно-като излизане по средата на улицата - за това даже съм го била. наказания не прилагам Naughty

# 37 3 юли 2006, 01:05 ч.

Мнения: 35 998

пази се от момента, в който започват да не разбират от пляскането!
започвай винаги с молбата и убеждението Simple Smile

# 38 3 юли 2006, 11:57 ч.

Мнения: 824

При децата в различни възрасти ,различни методи действат.С големия вече разговарям като с голям и му давам право на избор.Когато нещо ми откаже му казвам сам да реши или ще го направи или например няма да излезе с брат си навън.В4ера си облякъл костюма на спайдърмен ,който е от полиестър и много запарва.Аз му казвам ,че е топло и да го свали ,че ще се изпоти а той -нямааааааааа.Казах му ОК щом не искаш,но ако се изприщиш от горещото, ще те сърби и може да се наложи на доктор да ходим.Той поседя малко и ми каза''добре хайде ще го съблека ,че ще ми стане топло Wink

# 39 3 юли 2006, 12:43 ч.

Стара Загора
Мнения: 514

Според мен малките деца трябва да са наясно с гранниците и да знаят 4е не може да ги престъпват каквото и да става. Т.е. когато неможе - неможе, когато трябва - трябва и ще стане на всяка цена. А по големите след 3-4 г. се влияят от това кои им нарежда. Когато е 4овек които много оби4ат и уважават - от уважение няма да се направят 4е не 4уват, но ако на 4овек отсреща не му вярват няма да стане. Това е теорията дано да бях ясна. Ина4е са си деца имат си характер и собствени приоритети - просто трябва да бъдат разбирани и уважавани.

# 40 3 юли 2006, 15:44 ч.

Мнения: 448

И аз си задавам същия въпрос.Защо трябва да се скарам, да повиша тон или да накажа, за да ме послуша, да се държи добре, да не обижда, да не удря, да не тича на улицата и т.н.Лично на мен ми е много трудно!Моят син е на настроения т.е. ако се събуди усмихнат денят ни ще е приятен, но ако се събуди нацупен и раздразнителен знам, че ме очаква труден ден.
Напоследък се държи наистина ужасно.Говори мръсни думи чути от улицата, удря, прави всичко на инат, дразни ме нарочно(знае, че нещо ме ядосва и го прави нарочно, с усмивка дори).Преди време се оправях лесно-обяснявам защо не е хубаво да прави еди какво си, казвам, че е добро дете, а добрите не правят така, ако наистина ме ядоса му казвах, че съм обидена и няма да му говоря и това вършеше работа, но сега...Много се влияе от другите деца, гледа от тях и прави наистина простотии(напр. веднъж ме наплю), чупи чужди играчки, защото Стефчо примерно му е казал да я счупи и т.н. безброй пакости.Не знам, но ми става все по-трудно и не знам вече как да действам.Ако го накажа(да не излиза днес навън, да не гледа телевизия, не му купувам бонбини примерно)има резултат точно два дни.А после?През ден ли трябва да е наказан за да се държи добре?Веднъж изяде страхотен бой от баща си, защото го удари и му каза, че е тъпанар.Еми сега го гледа в очите и слуша.Аз също съм го плясвала, но на секундата ми минава яда и ми се къса сърчицето.Трудно си е!

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Как да подсиля имунитета на 3-годишно дете преди градината?

Причина:

Причина: