Публикувана: 26 юни 2006, 23:26 ч.
Последно мнение: 30 юни 2006, 09:24 ч.

Нека се помолим за още една душичка на небето

3 128
25
1

# 15 28 юни 2006, 08:38 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: Vesela- az в вт, 27 юни 2006, 18:53

nana_cool, съжалявам за случилото се. Ще си позволя да ти кажа какво очаквах аз околните и какво не получих - дано да ти е от полза. Очаквах подкрепа и търпение, но не би. Никой не искаше да ме слуша, а всички се изредиха да ми дрънкат глупости от сорта на "Млади сте..., ще си имате друго" - ей от това най-боли. Затова кажи "Съжалявам" и нататък просто я изслушвай. И най-важното бъди до нея /по възможност без Габи, защото в началото болката е най-силна/! Защото при мен след като всички си казаха каквито болезнени клишета имаха, просто изчезнаха. Повече от 5 месеца оттогава, а ако попиташ повечето от тях как съм сега - няма кой да ти отговори - те няма откъде да знаят след като просто избягаха, защото незнаят как да реагират. Дано да съм ти поне малко полезна и ще се моля за малката душичка Praynig

много е права. в никакъв случай не се паникьосвай и не бягай от момичето
гледай да си сама без детето и по възможност говори за всичко др но не и него. но пък ако стане на въпрос - сподели своите притеснения ако решиш че тя е готова да ги чуе - може и тя да сподели нейната болка и това ако не да й олекне, поне да я накара да споделя, а не да се затваря в себе си с чувство на вина заради нейните чувства

уф объркано писах - дано ме разбереш

и разбира се знаеш колко много съжалявам... просто ми се къса сърцето и ме гони и мене един такъв гаден страх...

Последна редакция: ср, 28 юни 2006, 11:02 от catnadeen

# 16 28 юни 2006, 09:46 ч.

София
Мнения: 1 941

за малката душичка Sad

nana_cool, не оставяй приятелката си сама. Тя има нужда от твоята подкрепа и да си излее мъката и тревогите. И не това да стане веднъж, тя може и да не ти се обажда, но ти я търси. Знай, че всеки път, когато и се обадиш или отидеш у тях я изкарваш поне за малко от болката, с която се е обвила. Прави са Vesela, rita-zita и catnadeen, които са ти писали, че е по-добре без бебо и че съжалителните погледи и клишираните изрази колкото да се каже нещо много нараняват. Преди време desi беше писала нещо много вярно - когато човек изпитва голяма болка и най-милия израз на съчувствие може да го нарани. Просто хората, които не са го изпитвали незнаят как да се държат в такава ситуация, пък се чувстват длъжни да кажат нещо, но наистина по-добре без. Hug

# 17 28 юни 2006, 11:05 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

момичта, аз искам обаче да подчертая нещо - по-добре клишета и опити за комуникация с наранения... защото ако много се наплашат околните те се отдръпват...
а човека с болката си остава... и няма кой да го идвади от там и намя даже кой да го ясдоса с неправилно казана дума
затова аз вярвам - трябва да се говори дори когато не знаеш точно какво и как - приятел ли си ще намериш начин, а ако имаш приятел отсреща - той ще прости ако не веднага то след време неправилните изрази, защото ще знае, че идват от сърцето ти и не са нарочно неправилни!

# 18 28 юни 2006, 11:54 ч.

Мнения: 1 008

Подкрепям това, че трябва да се говори, но съм твърдо против клишетата. Аз имам нужда да говоря с приятели, и изобщо с други хора освен родителите ми и мъжа ми. Но предпочитам да ме попитат какво е станало, какво съм правила, как съм се чувствала, отколкото да ми обясняват колко съм млада и как се случило на тоя и оня /всеки случай е различен и всеки преживява нещата според собствената си чувствителност/.... Но да, правилния начин е да се говори за случилото се, олеква и даже се разбираш ти самата за себе си по-добре, когато кажеш, това което те тормози на глас. Също не може да се очаква човек претърпял загуба да те потърси сам. Трябва дори да си досадна... Аз имам приятели, които не ме оставиха на мира, обаждаха ми се постоянно, извеждаха ме насила дори... Преди не го оценявах /даже излизах с тях, защото ми беше неудобно да отказвам постоянно/, но сега - никога няма да забравя това което направиха за мен, никога....

# 19 28 юни 2006, 12:01 ч.

Мнения: 1 493

Почивай в мир, малко ангелче ! Praynig

Споделената болка е половин болка , Нана . Не оставяй приятелката си сама. Първо й телефонирай, а ако иска срещайте се от време на време.

# 20 29 юни 2006, 19:44 ч.

Мнения: 3 166

И аз смятам, че не бива да оставяш приятелката си сама в този момент. Бъди до нея. Накарай я и тя да говори, защото ако не олеква, то поне човек усеща , че не е сам и че някой страда с него и е съпричастен. Но наистина е най-добре да си без малчо в този момент. Това ще и напомня какво е можела да има, а няма...
Мир на малката душичка. Praynig

# 21 29 юни 2006, 20:49 ч.

Мнения: 1 860

Tук все още малко по клюкарски, но няма как си прехвърляме информацията на ухо. Те още не са се прибрали, може би ще са тук другата седмица. Днес ми стана ясно че е направила аборт по желание, защото бебето е било с много малформации. Преди да тръгнат за Бг си е пуснала изследвания тук и след това в Бг. Доколкото разбрах е взела решение по преценката на докторите.
Има ли други такива случай? Аз не знам все още какво точно е станало с бебо, но това генетичен проблем ли е? Има ли вероятност пак да и се случи. Много неприятна история. СЕга като разбрах, че сама е взела това решение и съм сигурна че мотивите не са за подценяване, си мисля дали има опасност за следваща бременност? Знам че е трудно да се отговори толкова общо на този въпрос, но ако някой има идея Hug

# 22 29 юни 2006, 20:50 ч.

Мнения: 1 860

Малко офф но, Светле, какво направи с доктора? Започна ли дело?

# 23 29 юни 2006, 22:54 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: nana_cool в чт, 29 юни 2006, 20:50

Малко офф но, Светле, какво направи с доктора? Започна ли дело?

Не, не мога, не ми стигат силите - явно съм твърде слаба. Адвокатката каза, че може да се проточи и повече от година и че ако не се намери експертиза, която да заеме моята позиция, а не да пази лекарски гърбове, няма да постигна много.... И аз се отказах.... Това е.... Защото съм страхливка!!!!!

# 24 30 юни 2006, 09:11 ч.

София
Мнения: 1 098

Svwtlana_78 мила не си страхливка,много си силна даже.Няма смисъл да губиш ценно време ,и да продължаваш да ровиш в раната.Това може да те побърка само.

# 25 30 юни 2006, 09:24 ч.

София
Мнения: 1 941

Цитат на: rita_zita в пт, 30 юни 2006, 09:11

Подкрепям! newsm10

Аз и досега ровичкам при всеки удобен случай и после съжалявам, защото се чувствам като парцал и се побърквам.

nana_cool, по въпроса ти - това, че е имало малформации не е предпоставка, че следващата бременност ще бъде такава. Случва се при делението на клетките, хромозомите нещо да се объркат с една повече или по-малко, а бе не мога да формулирам точно, но знам, че така се получава напр. Синдрома на Даун. Това не изключва твоите приятели да си направят генетични изследвания задължително. Дали има вероятност пак да се получи ще покажат тези изследвания. Вчера разбрах за една позната, която има едно дете и беше бременна с близнаци, че са и предизвикали раждане в 5 м., поради подобни причини. За мое огромно съжаление се случват такива неща и дано не се повтарят Praynig

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: