Публикувана: 27 юни 2006, 12:31 ч.
Последно мнение: 9 юли 2006, 22:55 ч.

Когато сърцето е разбито и душата е вече е празна ?!?

7 525
63
1

Гост

# 30 27 юни 2006, 22:52 ч.

Ти наистина ли си вярваш? newsm78

Вечната любов трае вечно като мине през годините и през розовите облаци че чак до черните.
И всеки умен и зрял човек дори и да има чувства умее да ги контролира ,друг е въпроса дали иска!
Супер си се забавлявате за сметка на съпруга,шапка ви свалям,ама нищо, важното е че вие се "обичате" нали така? Wink

# 31 27 юни 2006, 22:54 ч.

Мнения: 1 320

Момко, ако не се замисляше, нямаше да пишеш тези дълги постинги. Мислиш го и то много. Била съм в твоята ситуация-не конкретната, имам предвид ситуацията на това "самоизяждане", на мисленето, на нервите в една връзка. На това, да искаш да бъдеш с някого, пък да не можеш. Сега, от позицията на изминалото време оценявам, че не си е заслужавало. Сега съм на брега, не на дъното. Намерила съм своята половинка-разбрах го още щом го зърнах. Вярвай ми, усещането е различно. Няма нито секунда, в която да мислиш за същността на връзката, за това заслужава ли си. Няма нито секунда, в която да съжаляваш за отминалото, защото знаеш, че то те е подготвяло за най-важната среща в живота ти. И още нещо-ако е било писано тази връзка да е безоблачна, тя щеше да бъде такава. Не ви познавам, но ми се струва, че това не е твоята жена. Понякога заблудата е голямо нещо. Колкото и каквото да ти говори някой, ако не искаш да го чуеш, няма да го направиш. А от страни нещата се виждат по различен начин и той /опитът показва/ е по-верен от пристрастните възприятия. Спри, огледай се, помисли внимателно. Пак казвам-истинската любов не убива, няма такива емоции в нея. Там всичко е спокойно и щастливо. Пиша ти това, защото съм била в подобна ситуация, когато си мислех, че всички грешат, а аз съм най-права. Е, не бях. Прави бяха другите.

# 32 27 юни 2006, 23:06 ч.

Мнения: 2 433

Не можеш да не мислиш.Не може да не преживяваш. Все още търсиш, протягаш ръце и се надяваш да върнеш..да задържиш...или просто да мине време.
Разбирам те! Познавам този нощен вой. Трябва ти време. Времето ще излекува и душата и сърцето ти. Не изпадай в черни мисли и не го мисли. За всяка болка си има лек.
Харесвам думите ти. Не знам дали си искрен - но ми се иска да си! Просто изчакай. не се упреквай и неправи нищо. Смятам че всичко ще утихне с времето.
Успех ти желая

# 33 27 юни 2006, 23:18 ч.

Мнения: 631

Цитат на: Което не ин убива... в вт, 27 юни 2006, 22:27

Горко на този, които застане на пътя на такава стихия или граид живота си с такъв бент.

Наистина горко ти......
Ти явно си вярваш.........................но истината е, че не се замисляш в правилната посока. Казваш, че знаеш, че и причиняваш душевни терзания, но не можеш да спреш да я виждаш и чувстваш към нея. Та това е егоистично!!!

Аз по -горе казах, че връзката е жалка, защото се задоволяваш с трохите от чуждата трапеза и само ще допълня - това е класика в отношенията на една жена - мъж и любовник

# 34 27 юни 2006, 23:37 ч.

Да, горко ми.И горкото аз.
Ами вярвам си и съм искрен-не виждам какво ще спечеля за себе си ако не е така.И мисля-по много и за всичко.За съжаление.
Нощният вой е плачът на сърцето ми, но злиза от гърлото ми и мокри очите ми."Плачът на Гилгамеш" и пепелта удрят душата ми.

# 35 28 юни 2006, 00:00 ч.

Мнения: 3 034

Мисля си, че не с жените от форума трябва да поговориш, а с жената, с която си.
Предполагам и на нея не и е лесно...но това не може да продължава прекалено дълго, така че трябва да решите на къде...и с кого...

# 36 28 юни 2006, 00:02 ч.

Мнения: 13 512

Цитат на: Каквото не ни убива... в вт, 27 юни 2006, 14:46

Дори само по погледите или гласовете си знаем какво точно чуства другия.Не зная какво е това, според вас(зная какво е според мен), но ми се иска да продължи безкраино дълго.

Не знаеш какво е това? Ами това е влюбването- с всичките му симптоми.Изчакай да поотмине малко време и да преосмислиш нещата.

# 37 28 юни 2006, 00:17 ч.

Мнения: 918

Чета, чета и не мога да разбера, какво точно искаш да получиш след това откровение Tired

Не търпиш съвети newsm78

, не искаш оценки..........
по-скоро звучиш като човек, успял да получи разплата......... Rolling Eyes

Много тъжно, ако това което те кара да бъдеш щастлив е унижението на някой друг........ Не мисля, че обичаш това момиче, защо не я освободиш Peace

# 38 28 юни 2006, 07:24 ч.

Мнения: 2 040

Цитат на: Което не ни убива... в вт, 27 юни 2006, 23:37

Да, горко ми.И горкото аз.
......не виждам какво ще спечеля за себе си ...

Ами ето, ти виждаш че няма переспектива ... вдигни глава и гледай и продължавай напред, щото живота си тече и тече и не спира дори за миг, а пропускаш според мен много по- прекрасни моменти ... Peace

# 39 28 юни 2006, 09:40 ч.

Мнения: 120

Хей, безнадеждни! Wink

Има надежда и за тебе. При Сътворението Бог е решил да има един мъж и една жена, които да създадат първата и най-важна институция - семейството. Това е предназначението на човека. Това е неговото истинско място. Така същинските му-духовни, душевни и плътски потребности са задоволени в пълнота. Къде си ти в момента- на никъде-просто третият. Ако твоята половинка иска да те избере за единственият-чудесно, но ако трябва да продължавате с този мазохизъм, ти просто ще потъваш все по дълбоко и по безнадежно.
Принципи ти трябват в случая, въпреки болката трябва да си мъж , с голямо М.
Ами представи си, че се пръкне и едно детенце-всичко се случва в този живот. Тогава накъде?
Действай бързо за да имаш време да живееш истински!
Може в момента да изпитваш горчивата сладост на това да си главен герой в сладникаво - рамантично - страстна история, но все някой ден нещата трябва да се погледнат право в очите.

# 40 28 юни 2006, 09:51 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

В противовес с всички изказания по-горе мнения, ще кажа следното.
Остави нещата на времето. Очевидно от всичко, което си написал е, че ти не търсиш толкова съвети, които всички се надпреварват да ти дават - съвети, оценки и прогнози. Търсиш споделяне, може би разбиране донякъде.
Трудно се диктува на чувствата, дори, когато разума крещи друго. В момента си обладан от любов, от щастието, че си открил човека, който мислиш, че те допълва и те прави истински. Остави се на чувствата. Сега, в този миг не можеш да сториш нищо друго. Така ми се струва като те чета.
Остави се и се моли времето да бъде милостиво към теб, към вас.
Морални оценки не искам да давам. И не смятам, че някой тук има право изобщо да го прави. Всеки е съдник сам за себе си. Прекалено йезуитско е, когато започнем да съдим другите, защото винаги отстрани е по-лесно, но когато те сполети - посоката на мисленето се променя и никой не може да знае предварително каква би била при него.
Успех.

# 41 28 юни 2006, 10:10 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Добре е, че можеш да споделяш и го правиш - с форума или с когото и да е! Това е част от решаването на проблема ти - ако досега си осъзнал точно какъв ти е проблема.
Лично аз не мисля, че си на дъното - просто си се оставил на течението на чувствата, дошли от друг човек и сега се чудиш как стана така, че страдаш и плачеш. През цялото време говориш единствено и само за себе си и собственото си положение. А аз си мисля, че е добре да се огледаш и да помислиш за хората /човека към които/който изпитваш чувства. Казваш, че някой друг те потърсил, а ти самия какво си искал и очаквал. Да, приятно те гъделичка някой да те обича. Твоите чувства те задушават и измъчват - на вменени чувства ми прилича това и на преиграване /несъзнателно/ от твоя страна /лично съм го изпитвала и знам за какво иде реч/, макар човек с човек да не си прилича.
Моят съвет е да не се вкопаваш в себе си - но времето ще си каже думата.
Успех!

# 42 28 юни 2006, 10:48 ч.

Мнения: 1 581

Много се радвам за чувствата между вас, но все пак тя лъже съпруга си заради "принципите си". Аз не бих имала доверие на такъв човек и това би ми развалило магията.
Иначе съм била на нейно място, не е само търсене на семейно разнообразие, и аз бях женена от няколко месеца - което беше съвсем логично следствие от дълга 6-годишна връзка... С всичките подробности на тая връзка - навици, инерция, неразбории, живеене заедно и битовизми... Появява се другият - дори и стар познат, но нов, непознат, интересен, забранен... Принципи, дадени обещания, терзания... Малко мазохизъм да подсили ефекта. И готово - бях влюбена, много.
Времето си показва.

# 43 28 юни 2006, 11:14 ч.

sofia
Мнения: 1 606

Цитат на: dodo_dodo в ср, 28 юни 2006, 09:51

По-добре не бих могла да го кажа. Това е и моето мнение.

# 44 28 юни 2006, 11:59 ч.

Мнения: 810

"Остави нещата на времето" - Додо_Додо го е казала всичко с едно изречение.
Аз зная защо пишеш и зная, че не търсиш съвет, дали ще намериш разбиране точно тук обаче. Търсиш....някой, нещо, което да ти каже, че всъщност си човек, с грешките, с болките, с любовта, не си различен, не си лош. Естествено че изневярата е грешна, но какво значи грешна?! коя е грешна и защо и кой има право да те съди, теб, нея, някой друг? Това е любов, за сметка на някой?- за сметка първо на вас, защото не сте свободни, защото тогава тя боли. Но сърцето съвсем не е разбито и душата празна... Може би точно сега си жив, в болезненото усещтане че живееш.

Препоръчани теми

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Не му родих дете и се разделихме

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: