Конкурс на тема "КАК МУ КАЗАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА"

Така....ето и моята история...
Пробвахме вече втори месец- нещо все не ставаше а аз си мислех:хоп и готово- да ама не било така лесно май....
Но след като не ми дойде на датата,започнах да сеизпълвам с надежди ,но не хукнах веднага към аптеката като предишния месец- изчаках номе...7 дни и не издържах до определените от мен 10дни.
Направих си първия тест вечерта- отначало 1чертичка ,след около минута...леле още една...Ами сега- разплаках се- от радост ли ,от страх ли....Не казах на никого- насутринта -втори тест- пак 2 чертички- пак не споделих с никого- беше 27 декември 2004г- таткото имаше рожден ден на 31 декември- реших да му кажа тогава....
Леле как съм издържала тези 4 дни и аз не знам...мислех си че ще го прочете на лицето ми- толкова бях уплашена и радостна- абе странно чуство
На 31 щяхме да правим купон по случай рожденния му ден,отидох по -рано/още не бяхме женени но аз бях ту у нас ту у тях/,подарих му приготвения му любим парфюм и пуловера които бях купила и ...после малка синя кутийка с панделка...
-Какво е това?-попита той
-Отвори и ще видиш-бях сложила вътре тестовете и понеже един мъж не знае какво е това- или поне повечето отдолу на дъното бях изрязала обяднението от теста на което с големи букви пишеше ако са 2 чертички- сте БРЕМЕННА
Отначало той го гледа 2,3 секунди странно но изглежда е прочел "сте БРЕМЕННА" и ме погледна с питащ поглед
Бях усмихната,смутина и страшно притеснена- той ме прегърна и ме завъртя....
Вече не изпитвах страх а само щастие....
Не казахме веднага- исках да отида на преглед след празниците,да се уверя че всичко е наред и тогава...
А знаете ли как казах на снаха ми- просто и показах снимката от видеозона- това беше достатъчно да разберат всички приятели

Бащинската срещу майчинската интуиция
Здравейте, порчетох за конкурса ви реших да Ви пиша. Не знам доколко е различна историята ми, но аз винаги се сещам за нея с усмивка, надявам се да развесели и Вас.
На 25 години съм и на 4-ти март тази година се омъжих. Със съпруга ми решихме, че е хубаво първата година да останем сами, а след това деца колкото даде Господ. Два месеца по-късно, през май, цикълът ми закъсня с два дни. Това не ми направи особено впечатление, тъй като и преди се е случвало, но съпругът ми изпадна едва ли не в екстаз и заяви, че това е защото съм бременна. Много се смях на това твърдение. Смятах, че не той, а аз като бъдеща майка първа ще усетя, макар и интуитивно, ако има нещо такова. Седмица по-късно си направих тест за бременности се оказа, че моята майчинска интуиция нищо ни струва пред бащинската му самоувереност. И така щастието беше пълно и за двама ни, и за всички кандидат-баби и дядовци, а аз може би съм една от малкото майки на които таткото е съобщил, че ще имат бебе. Сега ми остава единствено утехата за реванш, когато през януари догодина аз му съобщя за появата на бял свят на първата ни рожба.
 

Здравейте и от мен. Сладурски и стории- доста се посмях.
А сега да разкажа и нашата. Заедно сме от 10 години, женени от 2.Той искаше вече от доста време, аз все не се решавах. Накрая ми дойде "музата" и споделих с него. Цикъла ми беше почти на свършване, когато започнахме опитите. Аз знаех, че може и да не стане веднага, затова не очаквах да се е получило. Но след няколко семици, започнах да изпитвам разни странни усещания и като мина малко време (бях убедена че не сме направили бебче) помолих мъжа ми да отидем при общ познат да ми пусне изследвания, защото се притесних за здравето си. Междувременно си направих тест, който показа тъмно- червена и бледорозова чертички, още преди да ми закъснее цикъла. И тогава обаче не се убедих че съм бременна. Много беше странно, защото помислих, че е нормално да се вижда втора чертичка , но слабо дори и при положителен резултат (а не си правех тест за първи път). Отидохме да ми вземат кръв- нашият познат ме пита-"Да не си бременна?". Аз убедено"Изключено- направих си тест", но не казвам как са се показали 2 чертички. Започна той да умува накрая измисли, че хормоните ми може да не са наред. Аз вече започнах да мисля глупости и се стреснах доста. Резултатите бяха наред, а преди да излязат и хормоните, аз си правя нов тест, пак същото- реших да се пробвам с урина, защото това чакане и незнание ме побъркваше. А той като излезли хормоните, сам ми каза да донеса урина, явно му е било съмнително на него по резултатите. А моят мъж е с мен на всякъде и в течение със всичко. На сутринта, му давам стерилната урина, да я занесе, откара ме на работа и замина. Аз очаквам да звънне. И към 10.00ч. сутринта, ми се обади с един такъв доволен глас и изненадващо ми казва "Ами ...милооо...ми ние сме били много бременни бе...". Аз щях да пздна от стола в офиса.
После цял ден се усмихвах и се радвах-това е един от най хубавите моменти за мен.
Мечтала съм и аз за момента, в който ще разбера и ще направя специална вечеря, на която ще му го съобщя много интимно и романтично, но не стана...
Ами това беше, моята история, малко дългичка-дано не съм ви отегчила.
С поздрав!

моята история е супер без интересна-сервирах му го по телефона, той беше на работа, а той вика *вярно ли?*, но щастливо. През това време ревях и вървях към болницата, цащото джи пи-то ме изпрати на спешен ехограф, защото се съмняваха за извънматочна бременост, корема ме изгаряше от болка
Това е.

При нас вси4ко беше планирано и стана от първият път ,закъсня ми и докато си правех теста той ве4е беше сигурен 4е ще ставаме трима така 4е не беше голяма изненадата.

Здравейте!Да разкажа и аз моята история.
Опитвахме 2 месеца да си направим бебе, но то така и не ставаше, а аз всеки месец преди датата на цикъла си ходя до аптеката и си купувам тестове с надеждата, че се е получило, но уви-нищо. На третия месец в очакване на цикъла имах чувството, че този път е станало, но реших да изчакам с теста, за да не остана отново разочарована.
Докато бях на работа шефа ми се ядоса и реши да ме накаже, аз толкова много се ядосах, че му казах "довечера като се прибера ще си направя тест за бременност и ако се окаже положителен утре няма да дойда не работа". Прибирам се и по път минавам през аптеката.Влизайки от вратата отивам в тоалетната да направя теста.След минутка виждам една ясна черта и една бледа.Отивам при таткото и му показвам теста, но и двамата не знаем дали е положителен или отново нищо.
Обадих се на една приятелка и й казвам какво се е получило, а тя ми казва:"ти какво искаш?тя по червена няма да стане."Тогава ми стана толкова приятно, че се разплаках от радост, а таткото като ме видя разбра, че след 9 месеца ще сме най-щастливите родители. И наистина е така. Вече втори месец се радваме на нашия малък Христо

Много ми хареса твоята история и ми стана любопитно дали отиде все пак на работа и как реагира шефа ти.

Здравейте на всички!
Темата е много приятна и реших и аз да споделя моята история.С нашия татко се оженихме на 2.06.2002г.  и след сватбата спряхме да се пазим с мисълта,че:" те бебетата не ставали бързо"    ( така мислехме,защото всичките ни близки много време се мъчиха да прават бебета),но на мене почна да ми се спи две седмици след сватбата и да ме болят много гърдите.Усетих аз ,че нещо не е наред още в самото начало.Изчаках да си купя тест,а така се падна,че тази вечер спахме в апартамента на баща ми да му пазиме кучето.На сутринта станах  много рано и веднага си направих теста и естествено беше .Мъжа ми много си изкара акъла като му казах след като стана, защото не го очакваше. Много  ми беше криво,че не се зарадва, но после на 17.06.2002г. отидохме при моя лекар и той ми направи снимка.Като излязох от кабинета и я показах на мъжа ми той се разплака  и по случая обиколихме всички роднини и им казахме за радостната новина.От тогава на сетне имаше само

dakra на следващия ден отидох на работа, но само за да си дам болничния и да му кажа, че съм бременна и поне 2 години няма да отида на работа.
След като научи ме гледаше много тъпо и след това научих от колежките си коментара му.Казал, че не ми пречело да ходя на работа въпреки бремеността и че нарочно съм направила това с болничния. Но на мен не ми пука, а пък и от другия месец ще съм с нов началник, така че...проблема си е негов

Здравейте! Искам да споделя и при мен как дойде тази хубава промяна. Няколко месеца след сватбата бяхме решили да си направим екскурзия до Франция като меден месец. Записахме се и започнахме с приготовленията. Но съдбата реши друго и ни заведе на най-хубавата "екскурзия". Цикълът ми беше общо взето редовен и закъснението ме наведе на някои мисли. Споделих със съпруга ми за това закъснение и това много го зарадва. Но след няколко дни получих неприятна изненада в тоалетната - бях прокървила и така се сложи край на радостта от закъснението. Разтревожихме се и така цяла седмица продължи кървенето като нормален цикъл. Следващият месец обаче около датата ми нямаше и следа от цикъл и така закъснение отново и отново...този път си беше истинско и реших да отида на лекар. След няколко дни щяхме да заминаваме за Франция и трябваше да сме сигурни двама или трима ще заминем. И така отидох след работа на лекар и тя ми каза, че съм бременна и заради кървенето не трябва изобщо да пътувам. Върнах се при таткото и му казах, че ще гледаме Франция през "крив макарон". Разбира се той много се развълнува и зарадва и за по-сигурно купихме и тест за бременност и на следващата сутрин се усамотих с теста и той даде положителен резултат - две разкошни чертички. Веднага го показах на таткото да се успокои този път, че не е фалшива тревога. Родителите ми също бяха много щастливи, защото от доста време мечтаеха за внуче.

  Ами аз сега съм в края на 4-тия.А преди два месеца ми беше сватбата(на 27.май.) Най-неочаквано две седмици преди сватбата разбрах,че съм бременна.Преди това правихме опити,но нищо не стана и решихме да пробваме след сватбата,а до сватбата да се"пазим".Колко смешно ми звучи сега И моя цикъл както на повечето жени е нередовен.Закъсняваше ми 16 дни,но бях сигурна,че ще ми дойде.За всеки случай си взех тест,за да знам да ли да пия хапчета да ми дойде и да не "цъфна"точно на сватбата.Въпреки всичко не мигнах цяла нощ,а и не бях казала на бъдещия ми съпруг какво ще правя.Станах още в 7ч.-отидох в банята,направих си теста и чакам-знам си,че не съм бременна.ПОяви се едната чертичка,а малко след това се появи много бледа втора.Стоях като вкаменена и не мога да повярвам.А ся де.Даже не мога да се зарадвам-знам,че и двамата искаме бебе,но...Преди чаках положителен резилтат и изпадах в депресия когато беше все отрицателен,а сега е положителен и незнам как да реагирам.В някъв транс отидох в спалнята-той още спи.Гледам го,държа си корема и незнам кво да правя.Седнах до него,стоях....айде полегнах и аз.Прегърнах го и почнах да го целувам.Той се рзмърда,а аз му казах да се обърне към мен ,защото трябва да му кажа нещо.Цялата треперих.Той ме гледа с полу-отворени очи,а аз му викам"Ще си имаме бебе."-стои и ме гледа  и знаете ли кво ми отговори:"Ами,добре..........Това са хубави работи."Надали някой е очаквал такава реакция.Той повече от всичко иска бебе,а сега.....Казах му че едната чертичка е бледа и не съм много сигурна и ще взема още един тест за утре.На другата сутрин и той стана рано заедно с мен-теста пак положителен.Влизам в спалнята,а той ме гледа с очакване(тва вече е няква реакция),казах му че е положителен и този.Дойде при мен и ме гушна.Само това исках да е до мен-вече започнах и аз да осъзнавам какво означават двете чертички.Защото предишния ден не знаех къде се намирам,къде вървя и как да реагирам и какво да чувствам.
 Сега сме безкрайно щастливи,съпругът ми е неузнаваем-постоянно ме глези,прекалено много ми помага даже,не ми дава нищо да свърша сама.Сега си личи,че е щастлив от факта ,че ще става татко.А аз съм просто на седмото  небе.
 Лека бременност на всички бъдещи Майчета и смо весели емоции.

Ох, ами аз... ами ние вече планирахме от 4 месеца и то безрезултатно, затова въобще не се усъмних, като ми закъсня с 1 седмица. Но споделих това с кръстницата и тя започна да ме навива да си направя тест. Дори веднага изтича до аптеката и ми купи един. Накара ме да го направя ВЕДНАГА. Ами... направих го. И когато ми се появиха двете чертички  , много се изненадах, но не осъзнавах какво става.
После нашия тати се появи за малко, дойде да си вземе инструментите, за да иде на някакъв ремонт. Дръпнах го настрана и му казах "Бременна съм." Той също много се изненада, развълнува се и си позагуби малко инструментите. Е... не много романтично, но... тогава нищо друго не ми дойде на ума. Имах нужда да му кажа колкото се може по-скоро, защото ме беше страх.

Историята на silvimi ми хареса най-много. Много добра идея!