Здравейте,
Намирам се в една доста абсурдна ситуация и вече не знам какво да правя. Всъщност връзката дори не е нова, а на 11 години. И двамата си стояхме в нещастни бракове заради децата и други обстоятелства. Моят бивш освен, че беше нагъл кръшкач и нарцис, беше също и насилник. Обаче пък всичките ни познати си мислеха, че си живеем добре. В семейството на приятелят ми, той беше мъж под чехъл, тя властна и студена, за никого от обкръжението ни не беше тайна, че между тях отдавна няма никакви чувства, a те и двамата не го криеха.
И така, без да изпадам в подробности, в един момент, ние се открихме и започнахме връзка, която прерасна в голямата любов и за двама ни. Приятелят ми го преживяваше много трудно, защото той с жена си отдавна не правеше секс, а моят бивш, нищо, че си хойкаше, искаше редовно да бъде и с мен и твърдеше, че ме обича. Минаха две години, и аз най- после събрах смелост и се изнесох с децата.
Приятелят ми се погрижи нищо да не ни липсва, но за него момент преценихме, че е най- добре да не афишираме връзката си, знаеха само шепа приятели, на които имаме доверие.
Стана дълго, и не знам дали някой ще ме прочете, та ще давам по същество.
Миналата година и по- малкото ми дете вече отиде да учи в университет в друг град. Неговите "деца" също са на 23 и 25 години, като само единият живее още с тях. Да, приятелят ми продължава да живее с бившата си в една къща. И двамата не знаем как да кажем на "децата" и да се съберем да живеем заедно, а колкото повече време минава, изглежда все по- невъзможно.
Абсурд нали?!
Не знам тук съвет ли искам, или защо пиша, просто да видя как ли изглежда всичко отстрани... осъзнавам, че е глупаво.
Намирам се в една доста абсурдна ситуация и вече не знам какво да правя. Всъщност връзката дори не е нова, а на 11 години. И двамата си стояхме в нещастни бракове заради децата и други обстоятелства. Моят бивш освен, че беше нагъл кръшкач и нарцис, беше също и насилник. Обаче пък всичките ни познати си мислеха, че си живеем добре. В семейството на приятелят ми, той беше мъж под чехъл, тя властна и студена, за никого от обкръжението ни не беше тайна, че между тях отдавна няма никакви чувства, a те и двамата не го криеха.
И така, без да изпадам в подробности, в един момент, ние се открихме и започнахме връзка, която прерасна в голямата любов и за двама ни. Приятелят ми го преживяваше много трудно, защото той с жена си отдавна не правеше секс, а моят бивш, нищо, че си хойкаше, искаше редовно да бъде и с мен и твърдеше, че ме обича. Минаха две години, и аз най- после събрах смелост и се изнесох с децата.
Приятелят ми се погрижи нищо да не ни липсва, но за него момент преценихме, че е най- добре да не афишираме връзката си, знаеха само шепа приятели, на които имаме доверие.
Стана дълго, и не знам дали някой ще ме прочете, та ще давам по същество.
Миналата година и по- малкото ми дете вече отиде да учи в университет в друг град. Неговите "деца" също са на 23 и 25 години, като само единият живее още с тях. Да, приятелят ми продължава да живее с бившата си в една къща. И двамата не знаем как да кажем на "децата" и да се съберем да живеем заедно, а колкото повече време минава, изглежда все по- невъзможно.
Абсурд нали?!
Не знам тук съвет ли искам, или защо пиша, просто да видя как ли изглежда всичко отстрани... осъзнавам, че е глупаво.
