Mами в Италия 10

Аууууу коя е тая desperate housewife дето слага такава хубава закус4ица на лекьосана покривка,срамота  
Майтапя се...добрутро народе  

Тук ноЩес преаля малко и тази сутрин се диШаШе ,но да видим следобяд какво Ще е положението.  

Про4етох ви и връЩам лентата малко назад, до момента с децата,възпитанието и езиковото им обу4ение. Та зна4и....въпроса е доста деликатен.   Когато дойдох тук през 98ма,нямайки все оЩе деца и аз разсъждавах като пове4ето от вас. "БъдеЩото ми дете на всяка цена оЩе с раждането си Ще говори обезателно на български. Няма да бъде лигаво и глезено а възпитано,изпълнително и послуШно типи4но по български. Няма да прави това,няма да прави онова....." докато си дадох сметка ,4е медалът има и обратна страна,сире4 ДА АМА НЕ.
Та роди се дъЩеря ми. Запо4на да расте и аз с нея ( като родител има предвид ). Опитвах се да и говоря на български като бебе,но и на мен както феиам беШе писала не ми идваШе отвътре да го правя,не знам заЩо. Може би,заЩото бях заобиколено изцяло от италианоговоряЩи и единствените ми контакти на бг бяха тел.разговори с наШите и среЩите с братов4едка ми  Вси4ки останали около мен и говореха на италиански ( естествено   ). Аз,за разлика от Десита,която е Щастливка в това отноШение,4е родителите и прекарват дълги периоди тук нямах роднини,които да ми идват на гости за дълго , така,4е детето ми да расте в българоговоряЩа среда.   Съответно стана така,4е дъЩеря ми проговори на италиански.   Забелязах,4е при гостуването на майка ми миналата година (3 мес ) и на братов4едите ми около Коледа ( 2 седмици) детето имаШе напредък с българския,но когато те си заминаха неЩата пак се върнаха постарому.
Държа да отбележа,4е не е никак безразли4но дали майката си стои в къЩи или ходи на работа ( това не като оправдание а като основен фактор ). Искам да видя коя от вас,при положение,4е цял ден е била на работа и мислите и са те4али на италиански като се върне ве4ер в къЩи изморена Ще може веднага да превклЮ4и на бг за да може да си хортува сладко с потомството и 4ат пат да сменя канала на италиански за да обръЩа внимание и на таткото.  
По въпроса за възпитанието:съгласна съм ,4е тук децата са доста глезени и им разреШават вси4ко,но не мислете,4е вие сте застраховани и с ваШето дете няма да се слу4и. Пак опираме до средата,която ви заобикаля.Докато сами си отглеждате наследника в къЩи положението е Що годе под контрол. Казвам Що годе,заЩото не бива да се игнорира факта,4е болШинството от тукаШните баЩи имат тенденцията да глезят и позволяват доста,така,4е в един момент се оказва,4е ви играят контра. Когато в тази игра се вклЮ4ат и баби,дядовци лели и 4и4овци+евентуално детска градина и работата става доста дебела. Тоест вие отново сте в позицията на самотния войн във вражеския лагер. Вие можете да сте строги и взискателни колкото си Щете ( както се опитвам да съм аз),но като се намерят други дето да са по ларж и детето ( което макар и малко не пасе трева ) запо4ва да проявява капризи. Така,4е не мислете ,4е вси4ко е цветя и рози. НаШият български манталитет и на4ин на възпитание е съвсем разли4ен от техния,така,4е в един момент неминуемо се полу4ава конфликт. И трябва да се правят доста компромиси,заЩото ина4е вси4ко рикуШира върху детето.  
Освен това не бива да се забравя,4е всяко дете е отделен индивид със свои характер и темперамент,разли4ни от тези на другите.
Така,4е моля ви не казвайте " Ауууу аз никога няма да му разреШа да прави това. Аууу моето дете обезателно Ще бъде еди какво си и Ще знае еди Що си". Просто заЩото едно е на теория,съвсем друго е на практика. Не слу4айно тук а и в Бг, мисля има една поговорка " Никога не казва НИКОГА"  
Съжалявам,доста дълго стана...  

много съм съгласна това  за съжеление е  спор който водя с мойте родители близки и познати мен ми е много кофти , че детето разбира български, но отказва до говори особенно като му се подиграят, че неказва някоя дума правилно, когато се опита да говори на български , ама за тях го правя нарочно или се превземам не е вярно просто живеем сред италянци и с детето се виждам вечер за по 2 часа и събота и неделя  сега от една година се виждам с българи , но и те с нас говорат на италянски заради мъжо   абе като порасне ще го пращам по често  в България  и туй то   ако се приборя с мъжо но тово е друга тема   лек ден   :bouquet:

........
mcdirock, ние с теб май сме с обЩ бекграунд, като гледам 4е по много въпроси сме на едно мнение
абсолЮтно съм съгласна с разработката за работния ден извън къЩи и липсата на българска рода наоколо.
Само исках да добавя, ако не съм го казала достатъ4но ясно в предиШния си пост, 4е не вярвам и в прословутото строго възпитание. Аз съм израстнала с такова, еми не искам да съм цербер за детето си. Не приятел (поне засега), но не и деспот. И без това ми се налага да съм все лоШата (предвид отноШението на таткото, което и при мен е като при теб...той е добрия, дето позволява да му се ка4ват на главата...).
в другата тема про4етох едното от моми4етата, което казваШе, 4е си оставяло детето да пла4е, ами погледнах ленти4ката, то се оказа 9 месе4но бебе . Никой не може да ме убеди, 4е на тази възраст децата правят капризи или се мъ4ат да се налагат
Та те имат само нужда от внимание и според мен, единственото неЩо, което едно дете, оставено да пла4е нау4ава на тази възраст, е 4е родителите не му отговарят в момент на нужда. То не е ре4ено, 4е като е наядено и преобуто, зна4и няма нужда от друго, било само и физи4еския контакт с майка си.
За мен ролята на родителя в първите 3 години е най_ве4е да предаде сигурност на детето си... и няма ниЩо обЩо с лигавене, или пооЩрение на капризите...
на времето, свекърва ми разправя, 4е ги опаковали стегнато, за да могат големите да си върШат работата и ги оставяли да реват да им се развиват дроб4етата
Е ай, мерси. После се 4уди как днес децата били по_будни и пр.
Пак се разписах, голяма краста, връЩам се към прозаи4ните работни задължения

Добро утро и от мен!Вие сутринта сте подхванали много сложна тема...
МцДиРок,излишно е да се чувстваш една от жените които ставаше въпрос в нашата дискусия за езика.Напълно разбираемо е че ти и останалите родители които се разкъсвате между работа и малкото време в къщи сте напълно оправдани и не само а дори получавате един голям букет цветя  за това което сте.Предполагам че и останалите ще се включат единодушно към това мнение.Аз като работех и се върнех в къщи единсвенното което правех е да да чистя -готвя -ям и да скокна бързо след това в леглото,нямаше причесчици или лакирани ноктенца,така че..
Аз когато казвам ,че не разбирам родители които не говорят на децата си на български имам в предвид такива жени като мен ,които по цял ден са си в къщи клатят си краката пред пц-то и нищо не предприемат по въпроса с българския.Вярно е,и на мен ми идва да говоря първо на италиано с коремчето,с разни домашни животни и т.н.Дори се улавям че вечер в леглото мислите ми текат на италянски.Със сигурност ще е трудно да свикна с това че трябва да говоря български с детето си,но аппунто свиква се.Ако човек вложи малко инат и воля а и добра мисъл в това начинание ще успее задължително.Отново повтарям,зависи какви са критериите на един човек за нещата-на мен определено ми изглежда ужасно тъжно да завлека едно хлапе сред близките ми в българия и то да се пули недоумяващто когато те му говорят.Хайде,да речем,майка ми говори добре италянски,ами баба ми ,леля ми,баща ми?Какво те чужди ли ще му бъдат?Защото езика е това което събира или разделя,няма ли комуникация,как ще се зароди филинг?
И това да го кажа за да разведря климата,имам една приятелка която милата говори много смешно италянски с произношение от Каспичан(от там е момичето).Като му каже едно "Тизоруууу коми стааай?"направо ми се напълва душата.И детко говори също като нея на развален италянски.А майка и като доиде при нея не можа да обели една дума с внука си,който непрекъснато се криеше от нея в полата на майка си.
Май пак стана тъжно

Елена-Лени, направо се стреснах като те прочетох сутринта.Изглеждах и аз като Том Круз с класическото "You talk to me ,ah?You talk to me, man?"
И мисля,боже пък аз защо не мога да включа кое е т'ва момиче и кога съм говорила с нея...
                                                                                                                              Хубава картинка,какво е?

leeleee, Фиам да им се развиват дробчетата
какви са тия бе?още ли ги има...  
ха ся да ви посплаша малко))  
дробчета така не се развиват, ама няма да го коментирам това))
четох преди години една статия за изследване по в-сите на зависимостите и защо някои са по-разположени да употребяват дроги, от други.
в общи линии беше нещо такова:

едно от най-вредните неща, за едно бебе е да го оставиш да му се 'развиват дробчетата'.
децата, като се разплачат и не могат да се усетят кога да спрат.
нали сте виждали деца, които са зачервени, по някое време истерията е пълна, после почват да се задавят и накрая хлъц хлъц и се успокояват и заспиват, като дрогирани.
това е така, защото за да не им прегрее харддиска , тъй като те нямат механизми кога да спрат да реват , мозъка отделя естествени опиати - ендорфини, които на практика оказват опиатно действие и го успокояват.
тия ендорфини се поемат от 'мозъка' ( т.е от невронни рецептори ), които остават отворени , т.е все едно си я отключил тая врата. и тия рецептори помнят ( мамка им), така , че е доказано от изследването, че наркозависими, които като бебета са оставяни ' да си развиват дробчетата' имат в пъти по-голяма предразположеност при среща с наркотик в бъдеще, бързо бързо да си припомнят кво е и да развият по-успешно и бързо зависимости.

тоест. това е една от причините да не се препоръчва децата като се зареват се оставят сами да се успокояват.  

Добро утро и от мен!Вие сутринта сте подхванали много сложна тема...
МцДиРок,излишно е да се чувстваш една от жените които ставаше въпрос в нашата дискусия за езика.Напълно разбираемо е че ти и останалите родители които се разкъсвате между работа и малкото време в къщи сте напълно оправдани и не само а дори получавате един голям букет цветя  за това което сте.Предполагам че и останалите ще се включат единодушно към това мнение.Аз като работех и се върнех в къщи единсвенното което правех е да да чистя -готвя -ям и да скокна бързо след това в леглото,нямаше причесчици или лакирани ноктенца,така че..
Аз когато казвам ,че не разбирам родители които не говорят на децата си на български имам в предвид такива жени като мен ,които по цял ден са си в къщи клатят си краката пред пц-то и нищо не предприемат по въпроса с българския.Вярно е,и на мен ми идва да говоря първо на италиано с коремчето,с разни домашни животни и т.н.Дори се улавям че вечер в леглото мислите ми текат на италянски.Със сигурност ще е трудно да свикна с това че трябва да говоря български с детето си,но аппунто свиква се.Ако човек вложи малко инат и воля а и добра мисъл в това начинание ще успее задължително.Отново повтарям,зависи какви са критериите на един човек за нещата-на мен определено ми изглежда ужасно тъжно да завлека едно хлапе сред близките ми в българия и то да се пули недоумяващто когато те му говорят.Хайде,да речем,майка ми говори добре италянски,ами баба ми ,леля ми,баща ми?Какво те чужди ли ще му бъдат?Защото езика е това което събира или разделя,няма ли комуникация,как ще се зароди филинг?
И това да го кажа за да разведря климата,имам една приятелка която милата говори много смешно италянски с произношение от Каспичан(от там е момичето).Като му каже едно "Тизоруууу коми стааай?"направо ми се напълва душата.И детко говори също като нея на развален италянски.А майка и като доиде при нея не можа да обели една дума с внука си,който непрекъснато се криеше от нея в полата на майка си.
Май пак стана тъжно