Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 53

Ал, първи клас са

Гледам, че уж е първи стадий...или греша, че няма заразени възли..Нали на гърдата е рак,? Та може и жълтата химиотерапия ще сложат. От нея не пада косата...поне така виждам в онкологията...Или друга?

да първи стадий без засягане на лимфни ,така го разчетох и аз , но съм G3 да на гърдата е ЕМИ , дано е тази която казваш

Кокиченце, съвсем добронамерено и мило го казвам, не приемай като забележка. Ти си новичка във форума, нормално е да не знаеш, но тук последователни постове се трият. Можеше и по-деликатно на лично да ти го напиша, но нека се прочете и от останалите нови попълнения. Не знам как, дали ръчно админ минава и разчиства или е автоматизирана система, но е така. Не искам ако забележиш, че ти е изчезнал коментар да мислиш, че не те приемаме, че те цензурираме или се опитваме да изгоним от форума. Порсто така работи сайта. Нацъках по едно палче нагоре на твоите коментари, дано това да ги спаси от забърсване, но за напред да си знаеш.

За останалото и много по-важното. Както AnyHr спомена ще срещнеш тук подкрепа, гарантирам ти го. Даже те съветвам като отвориш търсачката да не четеш нищо странично освен такива малко по-надъхващи форуми и теми като тази. Хич не ти трябва към момента със странично, сухо четиво да се депресираш допълнително, обикновено е доста лъжливо и искривено като статистика и все много страшно изглежда, а ние тука все още живите доказателства, че това не е смъртна присъда в същото време на седянка сме го обърнали. Минали сме през операции, химии, лъчета, с хормони са ни тъпкали, някои рецидив са правили, на различни възрасти сме, НО ето ни НА тровим още душите на душманина и сме живи (Въх... абе момичета... 53-та тема вече изписваме, а някои статистици ни пишат за гушнали чемшира... Да си гледат работата и да си сверят статистиката! Не са познали с какви жени си имат работа!)
Мило Кокиче, няма да те заблуждавам, ще те извади за известно време от строя лечението, няма да е за седмица или две, но съм сигурна, че ще издържиш. По време на самата химия наистина грам нищо болезнено не се усеща, имам предвид по време на самото вливане на системата. Малко по-късно лекарството започва да си дава страничните ефекти и всеки различно понася. Може би ще усещаш загуба на тонус, промяна на вкуса в устата, повръщане, гадене, но всичко се преживява. Щом си с рак на гърдата лъчетерапията пък грам няма да усетиш, освен ако кожата ти не реагира. За разлика от дамите, които ги облъчват в коремна област и усещат дискомфорт под формата на раздразнени лигавици и други органи сме по-облагодетелствани сякаш. Кожата обаче страда и трябва много внимателно да се третира и пази от неподходящи козметични мазила. Хормоналната писах няколко поста назад, че е като менопауза... И КЪМ нея се нагажда човек, стига само да няма нещо обвързано като хронично допълнително заболяване, алергия, предразположеност. Уж пробвах накратко да ти изясня картинката, но пак се олях в дълъг коментар. Такава съм си... прощавайте, моля! Ти почни просто стъпчица по стъпчица, не искай на 100 стана да тъчеш още от сега. Щом са ти назначили 6 курса химия, пък после второто, пък чак най-сетне третото, се съсредоточи върху химията. Знам, че искаш за едни 5 години напред календара си да напопълниш... и това ще стане, но за сега най-важното е най-важната и знакова обиколка на терена да пробягаш и да го догониш рака, че при нас обикновено дръпва бая в дистанцията в началото. Така и не ги научих тези G-та, T-та, N-та, M-та какво точно значат, но като видя, че няма след M и N цифричка различна от х-че или 0, чак тогава започвам да се замислям. Едното май беше за установени засегнати съседни органи, а другите за поразени лимфни възли. При теб няма установени такива, амбицирай се, проведи си лечението, както по-горе писах не чети за нищо на Света мрачни статистика разни, прогнози, не си поставай онлайн диагнози и всичко ще е наред. Горе главата, мило Кокиче!

Здравей, Кокиче!
И аз съм една от новите в темата. Момичетата тук са много добронамерени и веднага се чувстваш приета и приобщена.
Моята първа химиотерапия предстои на 13 март. Косата ми е със средна дължина, ще я подстрижа още малко и смятам да си намеря перука подобен цвят и модел, за да съм подготвена. Лекарката, с която разговарях, ме предупреди, че косата ще опада.
Датите ни за терапии са с разлика от един ден, така че ще споделяме впечатления. Стискам ти палци, както и на себе си, да преминем през изпитанието и да излезем по-силни.

Ама и аз съм една шматка ... Два дни гледам никой нищо не пише,  а то нова тема имало.
Аз утре съм на трета химия. Ще питам доктора , защо пак ми дойде цикъла. Ако трябва да го спират макар, че ми стана едно хем драго, хем притеснено като ми дойде отново. Стискайте ми палци и този път да мине добре.
Кокиченце , аз се чудя защо изобщо имаш химия... Сигурно си доста младичка , може би около 30-35 ...

Кокиченце, Crassula, с вас ще вървим ръка за ръка! Само дето аз съм с 8 химии. Първата ми е на 11 март. Ще пиша и споделям, колкото мога. Прегръдки!

Моята първа вливка е на 15.03 .Тази седмица ще ходя да разгледам за перука.
И аз съм без засегнати възли, но ще имам 6 химии.
 На мен ми е голяма драма поставянето на абокат за химиотерапията.Всяко поставяне на такова чудо в мен е с поне 4-5 бдения,докато надвият и накрая слагат детски абокат.Сега на операцията не боцкаха 4 пъти- 3 пъти на едната ръка(още стоят ранички) и накрая успяха на другата(точно на тази,дето после махнаха възлите и през абоката вливаха после банки и АБ, чудя се дали и това не е допринесло до това,че още не си вдигам ръката).
 Някой да си е сложил порт-а -кат?Чудя се дали да не сложа ,че много ме е страх с това бодене и моите вени.Обаче трябва да мине седмица,за да направя химиотерапия,та трябва да се забързам.

И моите ще бъдат 8, така ми казаха. Няма да имам ендокринна, защото рецепторите са отрицателни. Прицелната зависи от потвърждение на HER2.

zori_g_n, една дама с мен в онкото беше с такъв порт. Има +и- като всяко нещо.
За всяка вливка трябва да си купуваш торбичка - 70лв. Пак те бодат , но еднократно за да пробият кожата. Не всички сестри са обучени (или не им се занимава) и чакаш можещия да се освободи. Но дамата с която се засичах  нямаше изобщо вени.
Аз също съм много зле от към вени. На лявата ръка вече всичко се калцира. За последната химия едвам си нацелиха вена. Къде ли не ме дупкаха по ръката...

Засегнати ли са ти лимфни възли? Извинявай, сигурно си писала, но съм пропуснала.

Мен ме чака адски натоварена седмица. Направо не знам как ще смогна с всички задачи, предвидени преди химията.

Да попитам тези, които се лекуват в Сити Клиник, колко дни се предполага да ме държат максимум? Че трябва да организирам гледането на малкия. Благодаря!

Пътеката е 3дни, предполагам толкова ще стоиш.

Тинтири, нямам засегнати лимфни възли, но естроген и прогестерон рецепторите ми са отрицателни. Няма какво друго да ми правят.

Здравей Кокиче,

Всички, които са ти писали преди мен са ти казали нещата много добре. Положението изглежда ужасно, но явно не е чак толкова смъртоносно, колкото непопадналите в този "водовъртеж" си мислят. Твоята диагноза е една от най-добрите мисля и прогнозите ти за пълно излекуване са почти на 100%. Просто се дръж и знай, че периода е гадничък и малко дълъг, но ще свърши. Та ти дори вече си оперирана. Аз съм с почти същата диагноза като твойта, но една идея по-гадна. Имам агресивен/инвазивен тумор (тъй наречения HER2), който се появи отведнъж и нарасна бързо. За това имам първо химиите и после операция. Обратното би било рисковано да не метастазира. Аз имам 16 химии. 4 тежки (червени им викаме тука) и 12 (уж) по-леки. После ще имам хормоно и имунотерапии, а май и лъчение и чак тогава (по план края на юли) ще го извадят от мен, а аз ще поискам двустранна мастектомия (ампутиране на двете гърди), за да намаля шанса някой ден пак да се върне аномалията (рака си е аномалия, а не болест за мен. Даже на автоимунно заболяване ми мяза). На 20 февруари ми беше първата химия и бях ужасЕна! От всичко бях ужасЕна! Неможех да ям, да спя, да мисля, да говоря. Само виждах в ума си как скоро умирам като парцал и как детето ми остава без майка. Само ревях и се страхувах денонощно. КОШМАР!!! Вече не е така. Лекарите ме подеха и ме уверяват, че живот за мен има. Даже ме питаха ще искам ли още деца (доста обнадеждаващо бъдеще нали?), тук във форума видвх, че момичетата си живеят и се лекуват....абе има живот за нас! Просто ще минем през едно премеждие сега. На мен други ден (сряда) ми е втората химия и съм в очакване да ми пада косата. Още не е започнала, а е тънка и невзрачна по природа. Химията наистина не боли на вливането. Почти нищо не ми стана освен леко замайване, но аз не бях спала от страх, та може и на емоционално ниво да е било. После имах странични ефекти, но те не те връхлитат изведнъж, а постепенно и не е чак толкова страшно. Лекарите ми бяха обяснили всичко кое е страшно и кое не. Имах и лекарства за борене на ефектите. Всичко е под контрол и то голям! Не се плаши. След това си си добре....поне засега така се чувствам. Аз обмислям даже пак да тръгна скоро на работа. Прегръщам те! Напомни ми моите зловещи дни. Това никой нетрябва да го преживява. Брутално е. За това пиши тук и се успокоявай с нас. На мен много ми помага🤗❤️

Доста трудно!