Проблем във връзката

  • 8 029
  • 62
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 507
Здравей,

На 20 години си - ти си в разцвета на енегрия. Млада си. Искаш още да си 80% от деня да си навън.
Още не си готова да живееш на семейни началапо твой думи. Слушай разума, не родителите. Те нямат връзка с него, а ти. Могат да ти дават съвети, а не да те командват.
 
Поживейте Simple Smile

# 61
  • MT
  • Мнения: 538
За всички участващи в темата, искам да кажа, че говорих с него. На дълго и на широко. За съжаление последва грозен скандал, в който той ме обвиняваше за куп неща и се разделихме. Още на 2 ден започна да ми звъни и да ме търси неистово, просто не ме оставя да дишам. Няма един час, в който да не получа смс от сорта на дълъг роман,в който обяснява колко ме обича и не иска да ме загуби. Стои пред нас с часове вечерите само за да ме накара да сляза. Умолява ме да му простя - казва, че съжалява много, че си е разбрал грешките, че този път е различно и ще се постарае да се промени наистина. Аз не му вярвам, но съм объркана дали все пак да не му дам шанс...Виждам го, че се мъчи и ми е тежко. Confounded

МирелаАР, имах подобна връзка, края беше същия, като в удебеления шрифт.

Скрит текст:
Грижовен, показваше ме, обичаше ме, беше спретнат и умен, завърши с най-добрите оценки в училище, а единственото нещо, което куцаше, беше че когато се случи да пие, наистина пиеше(в началото не знаех за това). Аз бях на 17, той година по-голям. Замина на далеч да учи, аз бях готова да ходя при него самичка, в друга държава, без никакъв план за живота ми. Баща ми ме спря тогава, за което ще съм му благодарна до края на живота си. Имаше драма след това, той ме заряза, аз страдах, и се мина известно време.. Лятото дойде, върна се и започна да ме търси, да ми праща цветя, да стой на пейката в дъжд и пек, да ме следи, да се опитва да ми посяга на работното ми място. В началото и аз исках да му дам шанс, но от любов, се превърна в едногодишен кошмар, точно заради това чакане пред вратата. Човека ми пишеше от различни номера и фейсбуци, че щял да се самоубива, после ме наричаше с грозни думи. Говорих с баща му, който се обърна към мен и ми каза, че съм жестока към "детето му" и много бил страдал по мен. Полицията не можа да ми издаде ограничителна заповед, поради факта, че не сме живяли на семейни начала, казаха ако има нещо да подам жалба(това също не помага). Реших да се махна от собствения си град, за да избягам от този тормоз и започнах да уча в университет. Тогава всичко спря. До колкото съм чувала след това, този човек се промени към още по-лошо - повече алкохол, наркотици и т.н.
Повярвай, няма смисъл. Колкото и добър да е бил към теб, в случая ти имаш психически тормоз (поне от моя гледна точка е такъв). Представи си го това, което ти се е случило всеки ден, в рамка на 10 години примерно. Има много жени (и мъже), заслепени от факта, че са свикнали с някой, за това си тъпчат на едно място или ги е страх. 3 години връзка са много за мен в тази възраст, особено включващи подобни драми. Аз едва преди година открих човек, с който искам евентуално да бъда. ММ е много различен от мен, но има компромиси от всяка страна. Не е само любов, а и приятелство, обич и огромно уважение от двете страни. Има дразги от време на време, но не за това, кой бил прав или кой крив, защото егото не му позволява да "загуби". Никой не мрънка на другия или се сърди за внимание, ако има ангажименти или има нужда от малко самостоятелност. Живота с един човек не е розов винаги, но не трябва да бъде и черен.

Имаш много време да откриеш човека за теб, а преди това вземи ходи на училище, работи или се занимавай с нещо, което ще ти е полезно в живота. Един ден ще гледаш назад в живота си и ще се чудиш - "Защо не ходих с приятелите ми еди-си-къде?", "Защо не отидох да уча/рисувам/катеря/правя нещо друго?".

Обичай себе си и вземи решение, което е правилно за теб. Аз мога да ти кажа нещо, много рядко се променя нещо във връзка с един човек, който не уважава половинката си. Вие не може да мелите заедно брашното и да месите хляб.

Усмихнат ден ти пожелавам и успех за напред. Simple Smile

# 62
  • Мнения: 32 109
Не бих изтърпяла и ден такава досада и такова мрънкане.
Според мен няма да се промени, дори и да ти казва това.
Е, може и да греша.
Дали ще му дадеш шанс ти решаваш. Може да опиташ и наистина да се получат нещата. И да се окаже, че не е толкова досаден.
Но такава емоционалност и вкопчване от страна на мъж ми е противна лично на мен.

Общи условия

Активация на акаунт