Последно правихме секс на 7-ми март по негова инициатива, както и предния път. От тогава не сме, неприятно ми е, а и същевременно така ми се иска да ме иска и да се къпе нормално, гадно ми да правим секс само като реши да се изкъпе, на 3-4 дни. Никаква страст, нищо. Вчера се изкъпа, секс нямаше, искаше ми се днес, но като се сетя, че не се е къпал и ми става гадно. Ужасна е цялата комбинация - искаш, но и имам вътрешна преграда. Плюс това сега е и малко болен, а като се разболее не иска да прави секс, няма сили и според него със свършванията организма му трудно ще се възстанови. Искам да съм щастлива, усмихвам му се някак като си легнем, а ми се плаче, мисля и че се усеща, но по-лесно е сигурно според него да не се тормозим да обсъждаме, след като на него така му е добре, нали проблем не вижда. Питам се аз ли съм виновна, че се чувствам нещастна, нали не трябва да чакаме друг да ни прови щастливи, а самите ние хрябва да сме си достатъчни, но защо ли не го чувствам така. Тази вечер по време на вечеря стана въпрост за гръдната ми обиколка, сама си изтъкнах, че е пораснала, пипна ми едната гърда и това беше. През тялото ми премина ток... и сега спомена за това ме кара да мечтая как ми награбва.
Чувствам се неудобно да си искам секс вече, изморен е наистина, или болен, или некъпан... Настроението го няма.
Който иска да мисли, че темата е лъжа, доказателства няма как да оставям...