Сградата, в която работя...преди 3 дни..."Важната клечка" /политик е/ влизаше в сградата в която работеше и в която работя и аз и ТОЙ му пазеше гърба...телохранител е....Нищо особено - всеки ден се случва и съм засичала това 1-2 пъти....не ми е правило впечатление....2-3 часа по-късно....говорех с приятелки на входа /за пръв път от 3 години се спирам на входа/ и се смеех ...той- говореше с портиера, опитваха се да си разменим закачки /по-скоро приятелско-дружелюбни/ и как ме гледаше - интересно, мило, нежно и с някаква невероятна усмивка и топли очи сякаш ме караше да гледам и аз към него....няма как - направих го 3-4 пъти .... пошегува се нещо - отново мило и след това ние нормално отидохме някъде по заведенията на обяд...видях го за пръв, и за момента - за последен път.....но, онзи поглед и досега ме кара краката ми да се подкосяват, ръцете ми да се разпреперват, лицето ми да гори, корема ми да се свива и гърлото да ме задушава....искам да го видя отново...не знам защо...просто ме привлича, а със сигурност не искам това да прераства в нещо повече /щастливо омъжена съм с две дечица и съм под 30-те/...пред очите постоянно ми е ТОЙ - постоянно се менят гледки как го целувам нежно, как се разтапям в прегръдката му...това е лудост - изпитвам увлечение към някой който видях преди 3 дни и който ми е напълно непознат.....само от един негов поглед....любов, нежност и страхотен секс не ми липсват в семейството и това ме кара да се чувствам още по-объркана....защо? Защо ми се случва това? Не съм и помисляла да изневеря на съпруга ги - обичам го страшно много и това, което в момента чувствам ме кара да се срамувам - от себе си, от мислите си, които ми се натрапват, колкото и да искам да ги прогоня.....искам да го видя като че ли, а от друга страна е никога повече да не го виждам или в най-добрият случай да го видя и да ми се ицпари всичко...но ако и той се чувства така като мен, тогава не знам дали ще имам сили да избягам...а трябва....не знам защо ви пиша това....засега успявам да си го "изхвърля" от главата като се надявам всичко да е временно и това ,което се случва с мен да приключи възможно най-скоро. Не знам защо пиша това - може би се опитвам, като го споделям да ми мине по-бързо, да се оттърва от всички тези мисли...всъщност знам, че е точно затова...помогнете ми да премина това....колкото зависи от мен НИКОГА не бих изневерила на човека, който обичам, но тук се чувствам застрашена в своята сигурност.....
- Публикувана: 29 юни 2006, 15:19 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2006, 13:50 ч.
Не знам какво се случва с мен...
Не че е важно де, ама не разбрах - политика или телохранителя? 
Не че е важно де, ама не разбрах - политика или телохранителя?
И аз така подразбрах, ама викам - да си уточня все пак!
Към обърканата и щастливата - ще ти мине, забавлявай се!
" Внимателно анализирай какво те привлича толкова и се опитай да намериш или направиш същото нещо в семейството си. 
Човек има нужда от някаква емоция все пак!
това е истината
Благодаря на всички....явно ще чакам да ми мине.....колкото до заговаряне - не е сега подходящия момент - като омагьосана съм и не мисля, че може с нещо да ме отблъсне....затова за момента просто по-надалеч.....може би е наистина от липса на емоция, но толкова силно никога не съм го усещала - винаги съм могла да се контролирам и съм го правила...затова и сега не се чувствам сигурна - не мога да се опазя от себе си....ще се справя - убедена съм....а дотогава ще си ходя замаяна ...не е истина - сякаш не съм аз 
....бих ви помолила да стискате палци всичко да се размине, но понеже знам, че всичко зависи от мен - няма да помогне. Само се надявам да стане по-бързо. Благодаря на всички ви!Лек ден ви желая!
Пс.Телохранителя....
...не е истина - сякаш не съм аз ....бих ви помолила да стискате палци всичко да се размине, но понеже знам, че всичко зависи от мен - няма да помогне. Само се надявам да стане по-бързо. Благодаря на всички ви!Лек ден ви желая!Пс.Телохранителя
.... Много хубаво звучи 
Вярвам, че е объркващо за теб... Пожелавам ти всичко да се развие както ти го искаш. Това, което изживяваш в момента е приказно, но само една крачка по-напред вече ще е различно - може би още по-хубаво, може би съсипващо...
Вярвам, че е объркващо за теб... Пожелавам ти всичко да се развие както ти го искаш. Това, което изживяваш в момента е приказно, но само една крачка по-напред вече ще е различно - може би още по-хубаво, може би съсипващо...
много добре казано Много хубаво звучи Вярвам, че е объркващо за теб... Пожелавам ти всичко да се развие както ти го искаш. Това, което изживяваш в момента е приказно, но само една крачка по-напред вече ще е различно - може би още по-хубаво, може би съсипващо...
Вярвам, че е объркващо за теб... Пожелавам ти всичко да се развие както ти го искаш. Това, което изживяваш в момента е приказно, но само една крачка по-напред вече ще е различно - може би още по-хубаво, може би съсипващо... много добре казано Така е. И ако си решила да се впуснеш в тази авантюра си направи ясна сметка какво искаш, за да не съжаляваш едни ден. Въпреки това според мен това е временно състояние, което ще мине скоро. Всеки по един или друг начин го е изпитвал.
Тонина, благодаря за разбирането Чувството е прекрасно /затова съм и "щастлива"/ и щеше да бъде истински прекрасно, ако не ме плашеше толкова какво ми се случва...
Сънличке, еб*нето си го имам у дома и то такова, което ме кара да се чувствам 100% -ва жена....затова съм "объркана" - че не е липса на това....
Както и да е, благодаря на всички ви и се надявам по-бързо хормонът ми да си влиза в норма 
и всичко да остане една неизживяна емоция 
Не ми се вярва да има по-различно развитие, но ако има - ще ви осведомя какви съм ги надрОбила 
. И все пак - доколкото се познавам /а преди този случай претендирах, че се познавам изцяло и никога не съм си представяла, че може да се случи на мен Не искам да съм нескромна, но ухажори винаги съм имала и винаги съм знае къде е границата и съм я поставяла АЗ./ не бих стигнала по-далеч от това. Дано се окажа права
Чувството е прекрасно /затова съм и "щастлива"/ и щеше да бъде истински прекрасно, ако не ме плашеше толкова какво ми се случва... Сънличке, еб*нето си го имам у дома и то такова, което ме кара да се чувствам 100% -ва жена....затова съм "объркана" - че не е липса на това....
Както и да е, благодаря на всички ви и се надявам по-бързо хормонът ми да си влиза в норма
и всичко да остане една неизживяна емоция Не ми се вярва да има по-различно развитие, но ако има - ще ви осведомя какви съм ги надрОбила . И все пак - доколкото се познавам /а преди този случай претендирах, че се познавам изцяло и никога не съм си представяла, че може да се случи на мен Не искам да съм нескромна, но ухажори винаги съм имала и винаги съм знае къде е границата и съм я поставяла АЗ./ не бих стигнала по-далеч от това. Дано се окажа права Много хубаво звучи Вярвам, че е объркващо за теб... Пожелавам ти всичко да се развие както ти го искаш. Това, което изживяваш в момента е приказно, но само една крачка по-напред вече ще е различно - може би още по-хубаво, може би съсипващо...
Вярвам, че е объркващо за теб... Пожелавам ти всичко да се развие както ти го искаш. Това, което изживяваш в момента е приказно, но само една крачка по-напред вече ще е различно - може би още по-хубаво, може би съсипващо...
АМАН от циници!Момичето иска да сподели с нас една приятна и тонизираща емоция а вие я осрахте(с извинение) целия пейзаж.Къде ви отиде чувството за красота...Обърканата и щастливата,това което ти се случва със сигурност е нещо много позитивно,но ако НЕ позволиш действието да се развие извън главицата ти.Инъче всеки има нужда да му се случват флиртове на раб.място,щтото това не ви ли кара да работите на 200%.Качеството на работа искам да кажа че се подобрява,ставате по-уверени в това което вършите и естествено е да се харесвате повече.И резултата-ставаш все по-хубава,очите ти блестят...и собственият ти мъж пак се влюбва в теб.Използвай този флирт като адреналин,нека само да те подготвя за това което ще вършиш със съпруга ти.Желая ти освежаващ и безавариен флирт! 
Объркана, това няма да е последната (не е и първата)тема, в която ще изразя, че цялостно не одобрявам и не подкрепям пускането на свобода на нагона или някаква форма на поощряване на това усещане. Не виждам нищо "прекрасно" в това. Особено, както описваш своето семейство, нямаш никакви, ама абсолютно никакви основания за полет в облаците, заради поглед на един мъж... Дано мине без последствия и достатъчно бързо, за да нямаш възможност за "надробяване"
С най-добри чувства///
Както гласи китайската мъдрост "Красивите думи не са истински, истинските думи не са красиви"
С най-добри чувства///
Както гласи китайската мъдрост "Красивите думи не са истински, истинските думи не са красиви"
Нищо, което да не е нормално. Ш'ти мине, споко.
Да бъде гледана по същия начин...
За какво живеем този живот ако не е осеян с приятни емоции?
Сигурна съм, че почти всяка жена е била в твоето положение.
И аз съм го изживяла и беше прекрасно(имаше само погледи и някоя друга разменена реплика) и никога няма да го забравя, НО... всичко е минало и сега е останал само прекрасния спомен и една визитна картичка.
Сигурна съм, че почти всяка жена е била в твоето положение.
И аз съм го изживяла и беше прекрасно(имаше само погледи и някоя друга разменена реплика) и никога няма да го забравя, НО... всичко е минало и сега е останал само прекрасния спомен и една визитна картичка
. 
Не искам да съм нескромна, но ухажори винаги съм имала и винаги съм знае къде е границата и съм я поставяла АЗ./
Наистина ли? Звучиш като човек, на когото му липсва внимание - от една закачка, малко мило отношение си готова влюбена...
това ми прелича на някаква статия от в. Лична драма - имам прекрасно семейство, но видиш ли някакъв си там ме погледна с красивите си топли очички и аз хоп съм вече в облаците...... хехехе.... ако не беше глупаво наистина щеше да бъде смешно...
не те съдя...
живота си е твой, но или в семейството ти нещо не е наред и не обичаш мъжа си толкова колкото се мъчиш да ни убедиш тук.....
или незнам какво ти става.... не казвам, че трябва да бъдеш като кон с капаци, ама чак пък толкоз...
не те съдя...
живота си е твой, но или в семейството ти нещо не е наред и не обичаш мъжа си толкова колкото се мъчиш да ни убедиш тук.....
или незнам какво ти става.... не казвам, че трябва да бъдеш като кон с капаци, ама чак пък толкоз... 
То като дойде сляпата неделя, не пита женен ли си, разведен ли си или си гърбав...
Това са чувства, които не се контролират. Така, че какво толкоз е сгрешила обърканата и щастлива???!!!
Споко мила, както някой бе казал по-горе - забавлявай се, докато смъкнеш розовите очила. А до тогава лети в облаците и пърхай с крила. От това ще са облагодетелствани всички
Това са чувства, които не се контролират. Така, че какво толкоз е сгрешила обърканата и щастлива???!!!
Споко мила
, както някой бе казал по-горе - забавлявай се, докато смъкнеш розовите очила. А до тогава лети в облаците и пърхай с крила. От това ще са облагодетелствани всички Обърканата и щастливата,това което ти се случва със сигурност е нещо много позитивно,но ако НЕ позволиш действието да се развие извън главицата ти.....:
флуиди 
Ще ти мине, макар сега да е объркващо
Благодаря за разбирането, Giorgia , marsy, EASpirit, svetlaa, megito79, Шани, Luluto, Leo и всички други, които намериха време да са поровят в моите объркани мисли.
Асса, дилемата пред мен бе не дали да изневеря /евентуално/ на мъжа си, а напротив - да НЕ го направя, защото осъзнавам, че е временно и са просто флуиди, но за разлика от друг път /защото както казахте - на всеки му се е случвало/ този път беше извън границите на моя самоконтрол. Търсих начин как сама да не "затъвам" в собствените си неканени мисли и определено много ми помогна това, че го споделих с вас - сякаш мислите ми се подредиха и започнах малко да се самоконтролирам, което е едно добро начало. За това искам да изкажаи специални благодарности на terli4ka , която даде страхотна идея в разбърканите ми мисли - Използвай този флирт като адреналин,нека само да те подготвя за това което ще вършиш със съпруга ти.. Така и направих и наистина беше страхотно. И понеже започвам малко по малко да се отърсвам /наистина ми струва много усилия/ реших да излезна в отпуск една седмица. Помолих съпруга ми да си освободи 2-3 дни от средата на седмицата и да отидем за 4-5 дни някъде, като оставим децата на бабите. Може и до морето да отскочим. В момента се опитвам да мисля за това как ще си изкараме страхотно и което е по-хубавото - успявам
Аби , много литератwра а ла "лична драма" четеш, мила, за разлика от мен. Събуди се - това е реалният живот. До вчера си бил "месия" и си заклеймявал едно нещо, а днес ти се стоварва на главата и се чудиш как да избягаш защото колкото и хубаво да би било имаш по-ценни неща и не би ги рискувал. Не знам дали да ти го пожелавам да ти се случи....прекрасно е, но ако можеш да се справиш с него...или да ти помогнат да се справиш - както повечето споделили тук мнение, на мен
Кaren , в тази връзка да ти кажа - има огромна разлика между флирт, разменени погледи и това, което ми се случи и което ме озадачи. Жалко, че не познаваш разликата, защото по думите на повечето тук са го изживяли и знаят какво е чувството. Друго нямам какво да кажа.
Не искам повече да спамваме форума. Благодаря ви, че ми помогнахте да премина през това и ви желая прекрасни емоции с край, какъвто желаете
Асса, дилемата пред мен бе не дали да изневеря /евентуално/ на мъжа си, а напротив - да НЕ го направя, защото осъзнавам, че е временно и са просто флуиди, но за разлика от друг път /защото както казахте - на всеки му се е случвало/ този път беше извън границите на моя самоконтрол. Търсих начин как сама да не "затъвам" в собствените си неканени мисли и определено много ми помогна това, че го споделих с вас - сякаш мислите ми се подредиха и започнах малко да се самоконтролирам, което е едно добро начало. За това искам да изкажаи специални благодарности на terli4ka , която даде страхотна идея в разбърканите ми мисли - Използвай този флирт като адреналин,нека само да те подготвя за това което ще вършиш със съпруга ти.. Така и направих и наистина беше страхотно. И понеже започвам малко по малко да се отърсвам /наистина ми струва много усилия
/ реших да излезна в отпуск една седмица. Помолих съпруга ми да си освободи 2-3 дни от средата на седмицата и да отидем за 4-5 дни някъде, като оставим децата на бабите. Може и до морето да отскочим. В момента се опитвам да мисля за това как ще си изкараме страхотно и което е по-хубавото - успявам Аби , много литератwра а ла "лична драма" четеш, мила, за разлика от мен. Събуди се - това е реалният живот. До вчера си бил "месия" и си заклеймявал едно нещо, а днес ти се стоварва на главата и се чудиш как да избягаш защото колкото и хубаво да би било имаш по-ценни неща и не би ги рискувал. Не знам дали да ти го пожелавам да ти се случи....прекрасно е, но ако можеш да се справиш с него...или да ти помогнат да се справиш - както повечето споделили тук мнение, на мен
Кaren , в тази връзка да ти кажа - има огромна разлика между флирт, разменени погледи и това, което ми се случи и което ме озадачи. Жалко, че не познаваш разликата, защото по думите на повечето тук са го изживяли и знаят какво е чувството. Друго нямам какво да кажа.
Не искам повече да спамваме форума. Благодаря ви, че ми помогнахте да премина през това и ви желая прекрасни емоции с край, какъвто желаете
Искам само да ти кажа, че напълно те подкрепям и наистина разбирам как се чувстваш! Това са хубави емоции, които ще помниш за цял живот, независимо каква ще е развръзката! И в никакъв случай не се самообвинявай- това няма нищо общо с любовта към съпруга ти, защото са коренно различни чувства и едното НЕ е за сметка на другото! Просто чувстваш, че наистина живееш, всички сетива са ти изострени и на MAX и не се чувствай виновна, защото си щастлива! Това може да е само в " + " за сем.ти живот. Ако ти наистина си убедена, че твоят съпруг е мъжът на живота ти, тогава няма страшно, ясно е, че в момента изживяваш временен флирт, който ще отмине така, както е дошъл.
Не се сърди на тези, които те осъждат-който не го е изживял не може да те разбере!
Не се сърди на тези, които те осъждат-който не го е изживял не може да те разбере!
Той развоя вече е ясен, но да кажа че ми стана много сладка тази тема. Giorgia , marsy, EASpirit, svetlaa, megito79, Шани, Luluto, Leo , копвам никовете за да кажа че и аз така го мисля. Особено както го е казала Leo. И аз имам един бандюга дето като го видя така се чувствам, но си давам сметка че нито искам нещо повече от него, нито нещо ми липсва в къщи. Ама тръпка пусто, можеш ли да командваш сърцето си?!
Не се сърди на тези, които те осъждат-който не го е изживял не може да те разбере!
Уверих се, че е така, mi778
Много благодаря за хубавите думи ! И на теб също , nana_cool - ако знаете само как ми олекна и това е абсолютната истина "като го видя така се чувствам, но си давам сметка че нито искам нещо повече от него, нито нещо ми липсва в къщи" ...Мислите ми, сами по себе си няма как да наранят друг човек и са нещо красиво като изживяване, но все пак наистина се чувствах гузна и се срамувах от тях, макар, че както казах и вчера - нямам намерение да прекрачвам границата, дори и да имам възможност, а в момента - имам и малко повече воля от вчера, за да си изпълня намерението Мисля, че като се върна след 10-тина дни тук, всичко ще е постарому и ще гледам на това като едно щастливо преживяване, което е останало "неизживяно" и затова е толкова щастливо:) Как само ми разрови душичката този "момък", хмммммм ....
Take it easy, бе жена Кога го видя, кога написа сценария, успя да кажеш няколко пъти "никога, ама никога"... Че и застрашена се почувства!
Я кротко, тихо, възхищавай му се на гаджето и така...
Тук не мога да не цитирам една реплика на любим мой автор - Мишел Турние "Една от най - големите прояви на любовта е мастурбацията"
Кога го видя, кога написа сценария, успя да кажеш няколко пъти "никога, ама никога"... Че и застрашена се почувства!Я кротко, тихо, възхищавай му се на гаджето и така...
Тук не мога да не цитирам една реплика на любим мой автор - Мишел Турние "Една от най - големите прояви на любовта е мастурбацията"
Take it easy, бе жена Кога го видя, кога написа сценария, успя да кажеш няколко пъти "никога, ама никога"... Че и застрашена се почувства!
Я кротко, тихо, възхищавай му се на гаджето и така...
Тук не мога да не цитирам една реплика на любим мой автор - Мишел Турние "Една от най - големите прояви на любовта е мастурбацията"
Кога го видя, кога написа сценария, успя да кажеш няколко пъти "никога, ама никога"... Че и застрашена се почувства!Я кротко, тихо, възхищавай му се на гаджето и така...
Тук не мога да не цитирам една реплика на любим мой автор - Мишел Турние "Една от най - големите прояви на любовта е мастурбацията"
"Бе", отстрани лесно се говори
И аз бях като теб и ми изглеждаше весело и нищо особено, но като се случваше не на мен....аз ще цитирам себе си пък "не се чуди на другите, да не ти дойде на главата". Благодаря за разбирането, Giorgia , marsy, EASpirit, svetlaa, megito79, Шани, Luluto, Leo и всички други, които намериха време да са поровят в моите объркани мисли.
Асса, дилемата пред мен бе не дали да изневеря /евентуално/ на мъжа си, а напротив - да НЕ го направя, защото осъзнавам, че е временно и са просто флуиди, но за разлика от друг път /защото както казахте - на всеки му се е случвало/ този път беше извън границите на моя самоконтрол. Търсих начин как сама да не "затъвам" в собствените си неканени мисли и определено много ми помогна това, че го споделих с вас - сякаш мислите ми се подредиха и започнах малко да се самоконтролирам, което е едно добро начало. За това искам да изкажаи специални благодарности на terli4ka , която даде страхотна идея в разбърканите ми мисли - Използвай този флирт като адреналин,нека само да те подготвя за това което ще вършиш със съпруга ти.. Така и направих и наистина беше страхотно. И понеже започвам малко по малко да се отърсвам /наистина ми струва много усилия/ реших да излезна в отпуск една седмица. Помолих съпруга ми да си освободи 2-3 дни от средата на седмицата и да отидем за 4-5 дни някъде, като оставим децата на бабите. Може и до морето да отскочим. В момента се опитвам да мисля за това как ще си изкараме страхотно и което е по-хубавото - успявам
Аби , много литератwра а ла "лична драма" четеш, мила, за разлика от мен. Събуди се - това е реалният живот. До вчера си бил "месия" и си заклеймявал едно нещо, а днес ти се стоварва на главата и се чудиш как да избягаш защото колкото и хубаво да би било имаш по-ценни неща и не би ги рискувал. Не знам дали да ти го пожелавам да ти се случи....прекрасно е, но ако можеш да се справиш с него...или да ти помогнат да се справиш - както повечето споделили тук мнение, на мен
Кaren , в тази връзка да ти кажа - има огромна разлика между флирт, разменени погледи и това, което ми се случи и което ме озадачи. Жалко, че не познаваш разликата, защото по думите на повечето тук са го изживяли и знаят какво е чувството. Друго нямам какво да кажа.
Не искам повече да спамваме форума. Благодаря ви, че ми помогнахте да премина през това и ви желая прекрасни емоции с край, какъвто желаете
Асса, дилемата пред мен бе не дали да изневеря /евентуално/ на мъжа си, а напротив - да НЕ го направя, защото осъзнавам, че е временно и са просто флуиди, но за разлика от друг път /защото както казахте - на всеки му се е случвало/ този път беше извън границите на моя самоконтрол. Търсих начин как сама да не "затъвам" в собствените си неканени мисли и определено много ми помогна това, че го споделих с вас - сякаш мислите ми се подредиха и започнах малко да се самоконтролирам, което е едно добро начало. За това искам да изкажаи специални благодарности на terli4ka , която даде страхотна идея в разбърканите ми мисли - Използвай този флирт като адреналин,нека само да те подготвя за това което ще вършиш със съпруга ти.. Така и направих и наистина беше страхотно. И понеже започвам малко по малко да се отърсвам /наистина ми струва много усилия
/ реших да излезна в отпуск една седмица. Помолих съпруга ми да си освободи 2-3 дни от средата на седмицата и да отидем за 4-5 дни някъде, като оставим децата на бабите. Може и до морето да отскочим. В момента се опитвам да мисля за това как ще си изкараме страхотно и което е по-хубавото - успявам Аби , много литератwра а ла "лична драма" четеш, мила, за разлика от мен. Събуди се - това е реалният живот. До вчера си бил "месия" и си заклеймявал едно нещо, а днес ти се стоварва на главата и се чудиш как да избягаш защото колкото и хубаво да би било имаш по-ценни неща и не би ги рискувал. Не знам дали да ти го пожелавам да ти се случи....прекрасно е, но ако можеш да се справиш с него...или да ти помогнат да се справиш - както повечето споделили тук мнение, на мен
Кaren , в тази връзка да ти кажа - има огромна разлика между флирт, разменени погледи и това, което ми се случи и което ме озадачи. Жалко, че не познаваш разликата, защото по думите на повечето тук са го изживяли и знаят какво е чувството. Друго нямам какво да кажа.
Не искам повече да спамваме форума. Благодаря ви, че ми помогнахте да премина през това и ви желая прекрасни емоции с край, какъвто желаете
страннен поглед върху нещата...
значи тези които те подкрепят и казват, че те разбират са добрите, а тези които ти казват да слезеш на земята като мен - нищо не разбират....
страннен поглед върху нещата...
страннен поглед върху нещата...
"Значи, значи" - нищо не значи
Когато имам да казвам нещо - го казвам. Ако исках да кажа кои са "добрите" и кои "лошите" - щях да го кажа. Не ми вменявай думи, моля те Аз СЪМ на земята, Аби - ако не бях, нямаше да пускам тази тема и да се опитвам да изляза от странната за мен ситуация. Честно казано - дразнещо е някой да се прави на моралист на "гърба" на друг, който изведнъж от "твоята страна" - моралната, времето, емоциите и не знам още какво се опитват да го "захвърлят" в другата - "неморалната" и въпреки това той се опитва да си остане на "правилната" и пак да е "крив" според някой като теб. Нима ти не си била изкушавана??? От писаното до тук останах с впечатление, че хората като теб са по-малко, от тези изпитали нещо подобно, което ме довежда до мисълта, че не е чак толкова ненормално и че се случва на повечето от нас - важно е как излизаме от ситуацията. По принцип се справям сама, но в случая трябваше да се опра и на пишещите тук - просто нямаше с кой да го споделя. А за това как ще "излеза" от това - ами ще бягам . Като не мога да се справя - просто ще бягам, докато ми стихнат емоциите. А и все пак лято е - почивката ни зове. Идеално като съвпадение Не искам да обръщам нещо толкова хубаво, което "планирам" да завърши час по-скоро без сътресения /още час и съм отпускарка/ в клюкарски спор. 
Мога само да ти се радвам, че изпитваш такива емоции 
Недей чуства вина. Мъжете също имат подобни блянове... Споделяли са с мен мои приятели, че тихо си въздишат по някоя колежка, закачат си се, но после всеки по къщите и семействата. Просто на човек му е нужно да знае, че го харесват и е ухажван
Така че изживявай си тръпката
Доста отдавна и аз се чуствах по същия начин...
Недей чуства вина. Мъжете също имат подобни блянове... Споделяли са с мен мои приятели, че тихо си въздишат по някоя колежка, закачат си се, но после всеки по къщите и семействата. Просто на човек му е нужно да знае, че го харесват и е ухажван Така че изживявай си тръпката
Доста отдавна и аз се чуствах по същия начин...
значи тези които те подкрепят и казват, че те разбират са добрите, а тези които ти казват да слезеш на земята като мен - нищо не разбират....
страннен поглед върху нещата...
страннен поглед върху нещата...
"Значи, значи" - нищо не значи
Когато имам да казвам нещо - го казвам. Ако исках да кажа кои са "добрите" и кои "лошите" - щях да го кажа. Не ми вменявай думи, моля те Аз СЪМ на земята, Аби - ако не бях, нямаше да пускам тази тема и да се опитвам да изляза от странната за мен ситуация. Честно казано - дразнещо е някой да се прави на моралист на "гърба" на друг, който изведнъж от "твоята страна" - моралната, времето, емоциите и не знам още какво се опитват да го "захвърлят" в другата - "неморалната" и въпреки това той се опитва да си остане на "правилната" и пак да е "крив" според някой като теб. Нима ти не си била изкушавана??? От писаното до тук останах с впечатление, че хората като теб са по-малко, от тези изпитали нещо подобно, което ме довежда до мисълта, че не е чак толкова ненормално и че се случва на повечето от нас - важно е как излизаме от ситуацията. По принцип се справям сама, но в случая трябваше да се опра и на пишещите тук - просто нямаше с кой да го споделя. А за това как ще "излеза" от това - ами ще бягам . Като не мога да се справя - просто ще бягам, докато ми стихнат емоциите. А и все пак лято е - почивката ни зове. Идеално като съвпадение Не искам да обръщам нещо толкова хубаво, което "планирам" да завърши час по-скоро без сътресения /още час и съм отпускарка/ в клюкарски спор. и не знам дали съм моралиска, но е факт, че откакто съм със съпругът си друг мъж не ме е привличал по никакъв начин...
но е факт, че откакто съм със съпругът си друг мъж не ме е привличал по никакъв начин...
Браво, Аби, за горенаписаното, но това не те прави по-морална от мен И мен допреди 4 дни никой не ме бе привличал по този начин и сега след като е станало, не мисля, че съм от "неморалистките" Както и да е - благодаря на всички ви за мненията - някои ми помогнаха изключително много 
Щастливи мигове с любимите хора, а аз съм човек в отпуск вече Take it easy, бе жена Кога го видя, кога написа сценария, успя да кажеш няколко пъти "никога, ама никога"... Че и застрашена се почувства!
Я кротко, тихо, възхищавай му се на гаджето и така...
Тук не мога да не цитирам една реплика на любим мой автор - Мишел Турние "Една от най - големите прояви на любовта е мастурбацията"
Кога го видя, кога написа сценария, успя да кажеш няколко пъти "никога, ама никога"... Че и застрашена се почувства!Я кротко, тихо, възхищавай му се на гаджето и така...
Тук не мога да не цитирам една реплика на любим мой автор - Мишел Турние "Една от най - големите прояви на любовта е мастурбацията"
"Бе", отстрани лесно се говори
И аз бях като теб и ми изглеждаше весело и нищо особено, но като се случваше не на мен....аз ще цитирам себе си пък "не се чуди на другите, да не ти дойде на главата". Да повторя по-просто, явно не си ме разбрала. Исках да кажа: "Отпусни се и се наслаждавай на живота, той е прекрасен"
но е факт, че откакто съм със съпругът си друг мъж не ме е привличал по никакъв начин...
Браво, Аби, за горенаписаното, но това не те прави по-морална от мен И мен допреди 4 дни никой не ме бе привличал по този начин и сега след като е станало, не мисля, че съм от "неморалистките" Както и да е - благодаря на всички ви за мненията - някои ми помогнаха изключително много Щастливи мигове с любимите хора, а аз съм човек в отпуск вече къде съм писала кой е по-морален?!?..... абе жена, добре че излизаш отпуска щото нещо в главата ти съвсем не е наред, а за това се изисква специализирана помощ!
Много грубо, Враца
Потърси си специализираната помощ сама - явно си по-навътре в знанията за нея, и си оправи държането и вменяването на думи в околните Пс. шефът ми ме забави, за да кажа какво има да се прави през седмицата, в която ще ме няма и се изкуших да се върна и да ви кажа, че сте БЕЗЦЕННИ!
Много благодаря за топлото пожелание, mi778 
Дано скоро и ти излезеш в слънчев отпуск 
колко мила тема.. А е изродена.
Аби, аз съм моралистка, ма моралистка ти казвам!! НЕ ПОГЛЕЖДАМ 4уждо, преди моят партньор окон4етелно и безвъзвратно да ме е разо4аровал. Но това не зна4и, 4е трябва да осъждам всеки, комуто това се случва.. При нас самоконтролът е по-силен.. И к'во от туй, да не е повод за гордост да потискаш инстинктите си?? ( обръщанието е към теб, щото мега злобно ми звучи 'специализираната помощ!! Грозно, грозно!)
Объркана... е мислеща жена. Дори не се е .... хм.. с младежа. Ако беше - пак никой няма право да я съди. Това си е нейният живот и нейните решения.
Даже покрай тая тема предадох думите на мамите, писали тук на една приятелка, която в момента е подобно състояние... Ако не беше темата, нямаше да дам толкова адекватен съвет, но и нямаше да стисна устни4ки: е, па не знам как ги допускате тия работи!!
Аби, аз съм моралистка, ма моралистка ти казвам!! НЕ ПОГЛЕЖДАМ 4уждо, преди моят партньор окон4етелно и безвъзвратно да ме е разо4аровал. Но това не зна4и, 4е трябва да осъждам всеки, комуто това се случва.. При нас самоконтролът е по-силен.. И к'во от туй, да не е повод за гордост да потискаш инстинктите си?? ( обръщанието е към теб, щото мега злобно ми звучи 'специализираната помощ!! Грозно, грозно!)
Объркана... е мислеща жена. Дори не се е .... хм.. с младежа. Ако беше - пак никой няма право да я съди. Това си е нейният живот и нейните решения.
Даже покрай тая тема предадох думите на мамите, писали тук на една приятелка, която в момента е подобно състояние... Ако не беше темата, нямаше да дам толкова адекватен съвет, но и нямаше да стисна устни4ки: е, па не знам как ги допускате тия работи!!
колко мила тема.. А е изродена.
Аби, аз съм моралистка, ма моралистка ти казвам!! НЕ ПОГЛЕЖДАМ 4уждо, преди моят партньор окон4етелно и безвъзвратно да ме е разо4аровал. Но това не зна4и, 4е трябва да осъждам всеки, комуто това се случва.. При нас самоконтролът е по-силен.. И к'во от туй, да не е повод за гордост да потискаш инстинктите си?? ( обръщанието е към теб, щото мега злобно ми звучи 'специализираната помощ!! Грозно, грозно!)
Объркана... е мислеща жена. Дори не се е .... хм.. с младежа. Ако беше - пак никой няма право да я съди. Това си е нейният живот и нейните решения.
Даже покрай тая тема предадох думите на мамите, писали тук на една приятелка, която в момента е подобно състояние... Ако не беше темата, нямаше да дам толкова адекватен съвет, но и нямаше да стисна устни4ки: е, па не знам как ги допускате тия работи!!
Аби, аз съм моралистка, ма моралистка ти казвам!! НЕ ПОГЛЕЖДАМ 4уждо, преди моят партньор окон4етелно и безвъзвратно да ме е разо4аровал. Но това не зна4и, 4е трябва да осъждам всеки, комуто това се случва.. При нас самоконтролът е по-силен.. И к'во от туй, да не е повод за гордост да потискаш инстинктите си?? ( обръщанието е към теб, щото мега злобно ми звучи 'специализираната помощ!! Грозно, грозно!)
Объркана... е мислеща жена. Дори не се е .... хм.. с младежа. Ако беше - пак никой няма право да я съди. Това си е нейният живот и нейните решения.
Даже покрай тая тема предадох думите на мамите, писали тук на една приятелка, която в момента е подобно състояние... Ако не беше темата, нямаше да дам толкова адекватен съвет, но и нямаше да стисна устни4ки: е, па не знам как ги допускате тия работи!!
не случайно съм писала, че не я осъждам и че живота си е неин ...... просто да се замисли преди да направи каквото и да е....
направо съм бясна.... всеки тълкува написаното както на него му харесва.... че чак пък се и сърдят когато се изказва лично мнение, което не съвпада с тяхното....
и да попитам - от кога "морал" е мръсна дума?!
а "объркана и щастлива" - за нея какво повече да кажа..... незнам дали е мислеща жена, но със сигурност е една ОБЪРКАНА жена, нетърпяща мнения различни от нейното - е такива хора наистина не ме кефят..
Абре хора, това е все едно някоя от вас да залита по тв звезда или Хутболна или каквато друга щете.
Чувства, не се контролират. Съзнаниетои казва НЕ, но сърцето и под лъжичката трепери....ще мине време, ще понамалеят или изчезнат тези чувства и тогава ще й е чудно на Обърканата, че е преживяла това нещо. Но сега тя е там горе, в облаците, в приповдигнатото настроение, в хилядите положителни емоции, които ако не намерят израз в/у жадувания обект, ще са от полза на семейството й. Сигурна съм. Защото тогава Обърканата да не се остави на завладелите я емоции....нека е весело и кеф на всички и нека не се стига до края с другия.
Всичко друго подкрепям напълно
Късмет Объркана! Дай Боже всекиму такива емоции, като твоите
Чувства, не се контролират. Съзнаниетои казва НЕ, но сърцето и под лъжичката трепери....ще мине време, ще понамалеят или изчезнат тези чувства и тогава ще й е чудно на Обърканата, че е преживяла това нещо. Но сега тя е там горе, в облаците, в приповдигнатото настроение, в хилядите положителни емоции, които ако не намерят израз в/у жадувания обект, ще са от полза на семейството й. Сигурна съм. Защото тогава Обърканата да не се остави на завладелите я емоции....нека е весело и кеф на всички и нека не се стига до края с другия.
Всичко друго подкрепям напълно
Късмет Объркана!
Дай Боже всекиму такива емоции, като твоите
Един съвет мога да ти дам. Кеф ти кеф, кеф ти яд.
Не се връзвай на телохранители или шофьори на важни клечки. Това дето го обясняваш за тях е просто бонуса на професията. Ако хващаш окото и желаеш само секс, ще го имаш безусловно. Но само това. След няколко дни някоя друга ще бъде обект на вниманието. Откъде го знам, няма да ти кажа.
Не се връзвай на телохранители или шофьори на важни клечки. Това дето го обясняваш за тях е просто бонуса на професията. Ако хващаш окото и желаеш само секс, ще го имаш безусловно. Но само това. След няколко дни някоя друга ще бъде обект на вниманието. Откъде го знам, няма да ти кажа.
Понякога е нужно да ти трепне сърцето...изживей го с радост!
Кaren , в тази връзка да ти кажа - има огромна разлика между флирт, разменени погледи и това, което ми се случи и което ме озадачи. Жалко, че не познаваш разликата, защото по думите на повечето тук са го изживяли и знаят какво е чувството. Друго нямам какво да кажа.
Преживявала съм го ....... в тийнейджърските си години!
То е едно и също, различен е само начинът, по който го възприемаш.
Каква невероятна драма... 
Е, не е нито невероятна, нито драма!
Сградата, в която работя...преди 3 дни..."Важната клечка" /политик е/ влизаше в сградата в която работеше и в която работя и аз и ТОЙ му пазеше гърба...телохранител е....Нищо особено - всеки ден се случва и съм засичала това 1-2 пъти....не ми е правило впечатление....2-3 часа по-късно....говорех с приятелки на входа /за пръв път от 3 години се спирам на входа/ и се смеех ...той- говореше с портиера, опитваха се да си разменим закачки /по-скоро приятелско-дружелюбни/ и как ме гледаше - интересно, мило, нежно и с някаква невероятна усмивка и топли очи сякаш ме караше да гледам и аз към него....няма как - направих го 3-4 пъти .... пошегува се нещо - отново мило и след това ние нормално отидохме някъде по заведенията на обяд...видях го за пръв, и за момента - за последен път.....но, онзи поглед и досега ме кара краката ми да се подкосяват, ръцете ми да се разпреперват, лицето ми да гори, корема ми да се свива и гърлото да ме задушава....искам да го видя отново...не знам защо...просто ме привлича, а със сигурност не искам това да прераства в нещо повече /щастливо омъжена съм с две дечица и съм под 30-те/...пред очите постоянно ми е ТОЙ - постоянно се менят гледки как го целувам нежно, как се разтапям в прегръдката му...това е лудост - изпитвам увлечение към някой който видях преди 3 дни и който ми е напълно непознат.....само от един негов поглед....любов, нежност и страхотен секс не ми липсват в семейството и това ме кара да се чувствам още по-объркана....защо? Защо ми се случва това? Не съм и помисляла да изневеря на съпруга ги - обичам го страшно много и това, което в момента чувствам ме кара да се срамувам - от себе си, от мислите си, които ми се натрапват, колкото и да искам да ги прогоня.....искам да го видя като че ли, а от друга страна е никога повече да не го виждам или в най-добрият случай да го видя и да ми се ицпари всичко...но ако и той се чувства така като мен, тогава не знам дали ще имам сили да избягам...а трябва....не знам защо ви пиша това....засега успявам да си го "изхвърля" от главата като се надявам всичко да е временно и това ,което се случва с мен да приключи възможно най-скоро. Не знам защо пиша това - може би се опитвам, като го споделям да ми мине по-бързо, да се оттърва от всички тези мисли...всъщност знам, че е точно затова...помогнете ми да премина това....колкото зависи от мен НИКОГА не бих изневерила на човека, който обичам, но тук се чувствам застрашена в своята сигурност.....
По принцип тези неща се случват точно на щастливите в брака. И на тези, които нищо не им липсва. Така е, защото когато НЕ си щастлив в къщи, нищо друго не ти се прави и не ти се поглежда, камо ли друг мъж, а когато нещата у дома вървят, вървят и навън
Не си първата, нито последната, която изпитва такова нещо. Нарича се химия...и отминава. НО е мъчително, защото знаеш, че не можеш, или най-малкото не е раумно да имаш човека по кото тръпнеш
Ако някой каже,че не му се е случвало,дори и при щастлив брак,не бих му повярвала.Нормално е!
По принцип тези неща се случват точно на щастливите в брака. И на тези, които нищо не им липсва. Така е, защото когато НЕ си щастлив в къщи, нищо друго не ти се прави и не ти се поглежда, камо ли друг мъж, а когато нещата у дома вървят, вървят и навън
Не си първата, нито последната, която изпитва такова нещо. Нарича се химия...и отминава. НО е мъчително, защото знаеш, че не можеш, или най-малкото не е раумно да имаш човека по кото тръпнеш
Много точно казано