Не знам какво се случва с мен...

Благодаря за разбирането, Giorgia , marsy, EASpirit, svetlaa, megito79,  Шани,  Luluto, Leo и всички други, които намериха време да са поровят в моите объркани мисли.
Асса, дилемата пред мен бе не дали да изневеря /евентуално/ на мъжа си, а напротив - да НЕ го направя, защото осъзнавам, че е временно и са просто флуиди, но за разлика от друг път  /защото както казахте - на всеки му се е случвало/ този път беше извън границите на моя самоконтрол. Търсих начин как сама да не "затъвам" в собствените си  неканени мисли и определено много ми помогна това, че го споделих с вас - сякаш мислите ми се подредиха и започнах малко да се самоконтролирам, което е едно добро начало. За това искам да изкажаи специални благодарности на terli4ka , която даде страхотна идея в разбърканите ми мисли -  Използвай този флирт като адреналин,нека само да те подготвя за това което ще вършиш със съпруга ти.. Така и направих и наистина беше страхотно. И понеже започвам малко по малко да се отърсвам /наистина ми струва много усилия / реших да излезна в отпуск една седмица. Помолих съпруга ми да си освободи 2-3 дни от средата на седмицата и да отидем за 4-5 дни някъде, като оставим децата на бабите. Може и до морето да отскочим. В момента се опитвам да мисля за това как ще си изкараме страхотно и което е по-хубавото - успявам

  Аби , много литератwра а ла "лична драма" четеш, мила, за разлика от мен. Събуди се - това е реалният живот. До вчера си бил "месия" и си заклеймявал едно нещо, а днес ти се стоварва на главата и се чудиш как да избягаш защото колкото и хубаво да би било имаш по-ценни неща и не би ги рискувал. Не знам дали да ти го пожелавам да ти се случи....прекрасно е, но ако можеш да се справиш с него...или да ти помогнат да се справиш - както повечето споделили тук мнение, на мен

Кaren , в тази връзка да ти кажа - има огромна разлика между флирт, разменени погледи и това, което ми се случи и което ме озадачи. Жалко, че не познаваш разликата, защото по думите на повечето тук са го изживяли и знаят какво е чувството. Друго нямам какво да кажа.

Не искам повече да спамваме форума. Благодаря ви, че ми помогнахте да премина през това и ви желая прекрасни емоции с край, какъвто желаете 
 
 

Уверих се, че е така, mi778 Много благодаря за хубавите думи  ! И на теб също , nana_cool - ако знаете само как ми олекна и това е абсолютната истина "като го видя така се чувствам, но си давам сметка че нито искам нещо повече от него, нито нещо ми липсва в къщи" ...Мислите ми, сами по себе си няма как да наранят друг човек и са нещо красиво като изживяване, но все пак наистина се чувствах гузна и се срамувах от тях, макар, че както казах и вчера - нямам намерение да прекрачвам границата, дори и да имам възможност, а в момента - имам и малко повече воля от вчера, за да си изпълня намерението  Мисля, че като се върна след 10-тина дни тук, всичко ще е постарому и ще гледам на това като едно щастливо преживяване, което е останало "неизживяно" и затова е толкова щастливо:) Как само ми разрови душичката този "момък", хмммммм ....

"Бе", отстрани лесно се говори И аз бях като теб и ми изглеждаше весело и нищо особено, но като се случваше не на мен....аз ще цитирам себе си пък "не се чуди на другите, да не ти дойде на главата".

"Значи, значи" - нищо не значи Когато имам да казвам нещо - го казвам. Ако исках да кажа кои са "добрите" и кои "лошите" - щях да го кажа. Не ми вменявай думи, моля те Аз СЪМ на земята, Аби - ако не бях, нямаше да пускам тази тема и да се опитвам да изляза от странната за мен ситуация.  Честно казано - дразнещо е някой да се прави на моралист на "гърба" на друг, който изведнъж от "твоята страна" - моралната, времето, емоциите и не знам още какво се опитват да го "захвърлят" в другата - "неморалната" и въпреки това той се опитва да си остане на "правилната" и пак да е "крив" според някой като теб. Нима ти не си била изкушавана??? От писаното до тук останах с впечатление, че хората като теб са по-малко, от тези изпитали нещо подобно, което ме довежда до мисълта, че не е чак толкова ненормално и че се случва на повечето от нас - важно е как излизаме от ситуацията. По принцип се справям сама, но в случая трябваше да се опра и на пишещите тук - просто нямаше с кой да го споделя. А за това как ще "излеза" от това - ами ще бягам .  Като не мога да се справя - просто ще бягам, докато ми стихнат емоциите. А и все пак лято е - почивката ни зове. Идеално като съвпадение   Не искам да обръщам нещо толкова хубаво, което "планирам" да завърши час по-скоро без сътресения /още час и съм отпускарка/ в клюкарски спор.

  Браво, Аби, за горенаписаното, но това не те прави по-морална от мен И мен допреди 4 дни никой не ме бе привличал по този начин и сега след като е станало, не мисля, че съм от "неморалистките" Както и да е - благодаря на всички ви за мненията - някои ми помогнаха изключително много Щастливи мигове с любимите хора, а аз съм човек в отпуск вече