Здравейте на всички 
Реших да се престраша да напиша първият пост тук, вижда ми се удобно и успокояващо.
С приятеля сме на 25-26 години и сме заедно от почти 5 години и живеем заедно около 3 години на семейни начала.
Разбираме се прекрасно, не можем един без друг, обичаме се, уважаваме се и не спираме да си споделяме, което е много важно за нас в една връзка. В една вечер - обикновена, той ме попита кога ще правим бебе. Заявих му директно, че извънбрачно бебе не желая. Попита ме защо - обясних му в прав текст, че за мен е важно първо брак да имаме, а след това бебе. Тук почнахме да спорим: той не желае брак, защото за него това е старомодно и отживелица, един подпис нищо не променял, много пари отивало за сватбата и с тези сватбени пари могат да отидат за пътешествие. Не очаквах това да ми го каже след толкова години. Ядосах се - казах му, че това е обида към мен, предпочитам да се чувствам по - желана от него, може да минем без сватба като е толкова проблем за него, а направо да минем само с подпис. Елементарно е. Това е следваща важна крачка за нас. .Ако бебето ще е извънбрачно - ще е на моята фамилия, щом не иска брак. На него това всичкото казано от мен не му хареса, били са глупости, старомодно било, важното е че сме заедно и се обичаме. За финала на темата му казах, че искам да имам брак с него и тогава ще правим бебе.
Мина седмица и пак си стои на неговото, че не иска брак и бебето ще е на неговата фамилия.
Приемам всякакви съвети как мога да променя неговото мислене относно брака.
Благодаря
Реших да се престраша да напиша първият пост тук, вижда ми се удобно и успокояващо.
С приятеля сме на 25-26 години и сме заедно от почти 5 години и живеем заедно около 3 години на семейни начала.
Разбираме се прекрасно, не можем един без друг, обичаме се, уважаваме се и не спираме да си споделяме, което е много важно за нас в една връзка. В една вечер - обикновена, той ме попита кога ще правим бебе. Заявих му директно, че извънбрачно бебе не желая. Попита ме защо - обясних му в прав текст, че за мен е важно първо брак да имаме, а след това бебе. Тук почнахме да спорим: той не желае брак, защото за него това е старомодно и отживелица, един подпис нищо не променял, много пари отивало за сватбата и с тези сватбени пари могат да отидат за пътешествие. Не очаквах това да ми го каже след толкова години. Ядосах се - казах му, че това е обида към мен, предпочитам да се чувствам по - желана от него, може да минем без сватба като е толкова проблем за него, а направо да минем само с подпис. Елементарно е. Това е следваща важна крачка за нас. .Ако бебето ще е извънбрачно - ще е на моята фамилия, щом не иска брак. На него това всичкото казано от мен не му хареса, били са глупости, старомодно било, важното е че сме заедно и се обичаме. За финала на темата му казах, че искам да имам брак с него и тогава ще правим бебе.
Мина седмица и пак си стои на неговото, че не иска брак и бебето ще е на неговата фамилия.
Приемам всякакви съвети как мога да променя неговото мислене относно брака.
Благодаря
