Да се запознаем

Мили момичета,
Аз съм от съседния форум на новоизлюпените мами, които още гледат с почуда малкия човек ('човечка) в леглото и се питат от къде се е взела (в кръга на шегата, рабзира се). Искам само да ви кажа, че и аз дълги години не се решавах да стана мама, а и не се получаваше! Но последните 2-3 години ми беше станало идея-фикс! Толкова много исках бебе, че имам чувство че това огромно желание се материализира миналата година под формата на втора чертичка в теста за бременност!
Искам да ви пожелая много късмет, скоро да ви видя в другия форум, да не губите вяра и ако наистина го искате много силно - ще се случи чудото, повярвайте ми!  А докато се случи чудото - успокойте се и се радвайте на живота с любимия човек - тази рецетпа много пъти е вършела чудеса!
Успех, късмет и вяра!

здравейте и от мен. женена съм от 5 години и от година се пробваме...уж и на двама ни нищо ни няма пък все не става:(
сега пия за първи път clomifen и хем се надявам, хем ме е страх като чета страничните действия. Ама и аз вече психясах

Здравейте момичета,
въпреки че се представих под една друга рубрика, искам да го направя и тук  
На 27г съм, женена от почти 2г., опити за забременяване правим от октомври 2002, т.е. 1 година и 4-5 месеца. Ужасно много време и всеки път си мисля колко наивна съм била да си мисля, че забременяването е въпрос на месец-два.   . Сега говоря на всичките ми приятелки да започват по-отрано, защото процеса може да трае години, дори и всичко да е наред при мъжа и жената.
При мен досега са правени доста изследвания. Може би трябва да кажа, че живеем в Германия, макар че предполагам, че изследваниятя са абсолютно еднакви навсякъде. Хормоните ми са наред, провериха ми тръбите с впръскване на контрастно вещество, проходими са. Имам овулация, установено е от гинеколожката ми. Спермограмата на мъжа ми също е ок. Не е блестяща, но все пак нормална. Препоръчаха му да пие цинк. Всеки месец използвам един уред, който на базата на 8 урини теста показва дните, подходящи за забременяване, както и деня на анастъпване на овулацията. И въпреки това не се получава и изобщо нямам представа защо.  
Също така забравих да кажа, че пийа фолиева киселина, лекарката ми всеки път ми казва, че е безкрайно важно. Това е и съвет към вас, за да предпазите бебето си от неврологични заболявания, почнете да го пиете поне месец преди зачеването!
Последният месец гинеколожката ми искаше да започнем с clomifen , аз я помолих да изчакаме още месец-два и ако тогава не стане, да опитаме и с него. Знам, че е много силен препарат, има доста странични действия и доста често води до зачеване на близнаци   .
Май доста дълго ви занимавах с мойта история, желая ви много, много здраве, късмет, наслаждавайте се на живота и се усмихвайте често. Това никой не може да го вземе  
Целувки и пишете

хайде и аз да се престраша и да се представя.
Казвам се Алекса, на 24 години съм, от Пирдоп. От година и половина живеем заедно с моя приятел, а от май миналата година опитваме за бебе.
Все още не сме си правили повечето изследвания - хормони и т.н.
Надявам се всички, които са тук /с изключение на мъжете може би/ да се преместят скоро в другия сектор и да си говорим за къпане, за хранене, за първо зъбче и за всичко друго, но не и за това, че все не става!
Поздрави на всички

Нека и аз да се представя!

 Казвам се Силвия.На 24 г. съм.Много силно искам детенце и имам нужда от съвет.Все още нямам голям стаж в опитването-скоро решихме да имаме дете.Помогнете ми!Притеснявам се!!

Казвам се Евгения, но всички ми викат Жени. На 25 години съм. С бъдещия татко сме женени от 4 години, но покрай бъхтането в работата и вечния недостиг на пари не сме опитвали да правим бебе до сега. Но вече твърдо сме решили, независимо от всичко, защото и двамата го искаме много силно. А и моят биологически часовник цъка от доста време.
Чета форума и темите в bg-mamma от близо година, но чак сега мисля, че имам право да се представя, защото вече влизам в първата група от темите на форумите и Искам да забременея  
Приятно ми е да се запозная с всички вас и ако мога да помогна с нещо на сайта казвайте, защото се занимавам с поддръжката и маркетинга на друг един български портал.

Имам един въпрос към всички вас. Понеже сме в Щатите в момента, за няколко месеца, ако чудото вземе та се случи от раз (или два), смятате ли че дългият път може да бъде опасен, ако съм в 1-ви или 2-ри месец? Да почваме ли с пробите сега, или да изчакаме докато се върнем?

Надявам се скоро всички да се преместим в съседния форум.
А за биологическия часовник, имах предвид, не че ми е късно. Напротив, съвсем навреме, но вече чувствам, че съм готова и го искам много силно. И дано да се получи. Защото имах доста проблеми с разни болести, ама докато не съм пробвала, и не е станало, няма да се отчайвам. Правилно, нали? Трябва да сме силни. Нямаме друг избор, след като сме се родили жени  

Желая на всички лек ден и много хубави новини!
При мен е лека нощ и ще лягам след малко, че нали трябва да се пази здравословен режим... Трябва да се откажа от нощното бодърстване...  

Ето че дойде време и аз да се представя!  
Казвам се Весела, на 28 години съм, живея в София. С мъжа ми сме женени от 4 години. Имаме момченце на три годинки, с което забременях от раз, както се казва...   Още същия месец...
От февруари тази година сме решили да правим опити за второ, но все имам някакви гинекологични проблеми (които не знам дали са свързани с трудност при зачеването, но заради които не е препоръчително да забременявам точно в момента...) Освен това два месеца опитахме и да забременея, но не се получи! Това разбира се, е нищо, знам! Но това че не стана отведнъж, ме разочарова, защото мислех, че ще е лесно както първия път!  
Сега трябва да си направя още някои изследвания преди да започнем отново да опитваме, но все отлагам, защото ме е страх, че ще ми има нещо сериозно - миома, кисти или други разни гадости... Аз малко хипохондричка падам! Дано ме изтраете!