На градина се тръгва на 3г. От къде и каква информация може да има едно 3годишно дете? Мойта например е много зелена, има мама и тати, знае, че те се обичат и се целуват, знае че са женени, но все още не може да схване отношението мъж/жена. Тя например много иска като порасне да се ожени за мама, но щом за мама не можело започва да изброява всичките си приятелки от групата, до като накрая "от мен да мине" се спира на едно момченце и пак иска да се жени за "Лора и Дани", защото ги обича.
И у нас е така. Ти, познавайки детето си, мислиш ли, че няма да ти се оплаче ако някое дете и направи нещо което не и хареса?
Явно само моята дъщеря е като радиоточка и с чисто детска простота разказва всичко. ......
Но ако не ми каже нещо толкова важно - за мен това е сигнал, че нещо в отношенията ни не е наред. Доверието че мама и татко ще те защитят, ще ти помогнат, ще те успокоят - къде е?
Първо за информацията. Нашите деца имат такъв достъп до информация, че нямам думи. От къде ли не се информират? Най-лестно става от телевизията. Но има и други източници. Тук си спомням мой колега - синът му на три години и половина. Детето заспива и те с жена му си пускат порно. Да ама детето се събудило и си погледало зад гърбовете им. След това на пениса викало "близалка". Като се усетили с жена му - вече нещата били отекли.
За споделянето : Уффф, и аз си мислех така, ама се оказа НЕ. Едно голямо НЕ!
И моите едно време се женеха за мене, но не мога да се похваля, че са казвали всичко. Просто не намираха за важно да ми съобщават. Научавала съм от странични източници истории, случки, събития. Дори стихотворенията не ми ги казваха. Като попитам - какво правихте днес, мамо? Отговора беше неизменно : "Ами играхме си!" Пък и как да разберем дали всичко ни казват? Само можем да предполагаме и да се надяваме.
Мислех си преди, че ми казват всичко, че не премълчават, че споделят. Сравнявах се с други майки и бях ужасно горда от това. До момента в който чух друго. Един ден моя голямия ми заяви: "Не, няма да ти кажа! Аз си имам приятели. Те ще ми помогнат." Беше в първи клас. С нищо не можах да променя ситуацията. Поне беше честен и ми каза "Няма да ти кажа!" После нещата се промениха.
От тогава има неща, които не стигат до мен. Въобще! Решава, че това е в неговата компетентност и прави опити да се оправя сам. От една страна - добре, но от друга - зле! Зле, защото трудно му се отдават нещата, пък и не вижда всички подробности около проблема. То и аз сигурно няма да ги видя всичките, но все пак ще са повече. Разбирате ли кое е най-притеснителното? Въобще не подозирам, че има нещо за казване!
А сега вече нещата съвсем загрубяват. Не може да му се каже почти нищо. Влиза в пубертета, нищо че е още малък според мен, но е факт. За това и тръгнахме по психолози и по хипнози.
А за това - да съгласна съм. Детето ходи по собствено желание - обяснихме му и проблемите и последиците. И това, че без тези хора няма да можем да се справим сами.
Флаш, ако ти се наложи мога да попитам за добри техни колеги във Варна. Но при всички случай - Дано не ти се налага.