по вода да ни върви - времето да се смени!/3.07 -9.07/

Като сте се разговорили за свекърви-ние с моята се недолюбваме,но пък и рядко се виждаме-не сме падали на по -долу от 110км разстояние една от друга.Виждаме се по веднъж на два месеца и то ако ние си отидем на Враца.Обаче преди три дни тя замина на гурбет в Италия.Естествено не дъйде да си вземе довиждане с децата,но нищо.За тия няколко дни обаче се обади два пъти.Това ме изуми-явно на чужда територия жената е усетила какво и липсва.Дано там се осъзнае!
Ние този следобяд ще имаме среща с нашата бъдеща логопедка.Ще дойде вкъщи да си поговорим и да види Буби.Дано имаме късмет.Стискайте палци,защото много ми се иска да имаме успех с нея.Дано моите оптимистични мисли и желания дадат добър резултат!

Валенце, успех с новата логопедка и дано взаимно се харесат с Буби!
И браво на свеки, че се е сетила да пита за децата, макар и от хиляди километра разстояние..Похвално е, като се има предвид, че моята понякога не се сеща с дни, че внучето и го има, а се намира на една стена разстояние. Надявам се някой ден и на нея да и дойде акъла с повод или без, но е малко вероятно. Така чаках и на баща ми да му дойде чувството на гордост, че е станал дядо след всичките тези години, през които не се сети, че е баща, но уви.. Просто някои хора живеят с мисълта, че са нужни единствено на себе си и скоро след това остават сами за цял живот..

Четох някъде, че депресията като състояние не минава от самосебе си с времето, и всякакви опити за самолечение не дават резултат, а само задълбочават проблема. В тая връзка SOS- дайте координати на психолог, психиатър или направо на най-близката лудница..Това последното, го пиша абсолютно сериозно.

Габи, ако говорим сериозно - моята добра приятелка от Младост е психолог... мисля, че е добра. Но си прецени. Аз бих те посъветвала да се справиш сама, но ако виждаш, че не става - по-добре прежали някой и др лев и ще ти дам нейни координати... тя поне не е от тези дето предписват лекарства, без да мислят над друга терапия

Ех, как ми се ходи в зоологическата градина, ама ни е толкова далече... Водихме Яни миналата година и много му хареса. Беше очарован от големите котки и ... кокошките  Вече е по-голям и е свикнал да пътува, така че с удоволствие ще се включим, като се спретне някоя срещичка там  И аз съм гледала как хранят змиите с едни малки мишлета, гнусно е, ама това си е природата...
gabiplus , опитай се да си създадеш някакви приятни емоции, прави неща, които те разтоварват. На мен например много релаксиращо ми действа разходка сред природата, зарежда ме с енергия, неутрализира всякакви негативни емоции и натрупвания... Ето сега и свеки я няма, наслаждавай се на моментите без дразнители и на всякакви малки радости.
Валенце , стискам палци за разговора с логопедката. Ако е същата дето се беше изказала, че ще е много трудно с Буби, дано този път е по-сговорчива и по на кеф.
firebird, радвам се, че Насето е добре вече, дано чуете и хубави вести от лекарите.
radini , ако Ради е добре след толкова време не се притеснявай. Слепоочието е неприятно място, ама не можеш да ги опазиш напълно... Ако много си се уплашила пък заведи я да я видят за твое успокоение, но ако имаше нещо, щеше да прояви симптоми веднага след удара - повръщане, сънливост и т.н, и т.н. дано всичко е наред!

Петя,не е същата,в никакъв случай.Тази ми я препоръча една мама от Ловеч,всъщност логопедката се оказа жена на колега на мъжа ми...абе дълга и широка.Аз на онази от градината не разчитам.Решила съм да се доверя на частен логопед,който да идва вкъщи и да работи с детето.Това,което искам от градината е да оставят детето ми да контактува с децата спокойно-прост да не му пречат.Ако разчитам на логопедка,която за десет минути ми казва,че детето ми е изключително тежък случай...не,мерси.

radini аз съм майка садистка - вчера сина освен че е болен от херп-ангина се строполи по гръб и почти изкърти плочките на балкона... но аз някак не си го слагам на сърцето ако мине време и видя, че нещата са добре - може да е безотговорно, но съм такава - считам, че главата е едно относително доста здраво място на детето.... нещо като трето коляно целуни малкат цицинка и я прегърни от нас

Петенце акк сет вие с малкия? със сигурност се е преуморило детето - дай му време да почине и ще видиш как и ще стане по-кротко - той сигурно от преумора е превъзбуден... целувки и на вас

Валенце, малката е по-чувствителна и сигурно и възприема по-така нещата /боже как се изразявам, но акъла ми е на пихтия от недоспиване/ - дай й повече време - то дете без проблеми би започнало да се напишква, камо ли тя - та кяк иначе да се изрази? да обясни това което я притеснява и мъчи? и това изибва нанякъде... но ако продължи още някоя друга седмица - бих потърсила съвет на специалист - да не стане НАВИК!

Дороти съжалявам за вашите проблеми! Тъкмо си мислех, че н епишеш как сте... дано мине бързо и най-накрая овладеете тея пристъпи!

Габи, съжалявам, че си толкова разстроена. Сега ще ти кажа нещо дето определено няма да ти хареса и няма да ти помогне - но пък мисля, че трябва да го чуеш - мъжа ти е мека Мара и ако ти не го натиснеш - рано или късно ще се разделите, щото той нищо не прави, ама и ти седиш от страни и чакаш чудото да стане от самосебе си. Знам, че и аз съм такава, но пък познавам хора дето като видят, че нещата отиват подяволите  - и намират начин... Ти имаш начин да спасиш семейството си - друг е въпроса имаш ли сили и желание да се бориш - просто ако излезнете на квъртира ще ви олекне. И поне ще сте наясно - можете ли заедно и искате ли да сте заедно. Но не стой като препарирана в тая клетка с тая усойница! Раздвижи се и зарадималкия направи нещо!
А ако психологати помогне да излезнеш от своето вцепенение - иди!
Целувам те и те прегръщам!

Кате, успех при Чавдаров - дано потръгне поне там, а от там - бързо бързо към нормална детска градина - стискам ви палци с малкия!

Иги, прегръдки и много ми липсваше. Желая ти последните седмици мир и спокойствие в къщи - завиждам за баткото - моя НИЩО не разбира... и РЕВНУВА адски дори от баща си - май не  ни е виждал да се прегръщаме, защото след случая се опитваме по-често, но той изпада във викове и ме дърпа и иска да прегръщам него... не знам как ще е ес бебето - страх ме хваща и то голям!
Ако мога да ти помогна с нещо - пиши ми!

Йепе, дано ремонта върви по вода и да ви стигнат нерви и финанси! И едно хубаво прекраснто бебе ви желая и аз!

Ние сме с херп-ангина + за екстри от днес с разстройство...
Аз съм с контракции - май безобидни, но съм притеснена щото отдавна не съм гледана гинекологично... дано утрае още малко - поне месец за да има шанс да оцелее. иначе в петък съм при Мазнейкова и се надявам да няма лоши новини...

И последно да ви споделя и да чуя и вашето мнение - много ми е ниско корема - започва от над венериния хълм... Вчера се видях с Мерелин - тя е дори един месец назад, и пак нейния корем беше 4-5 пръста по-високо от моя... Това ми създава дискомфорт - боли ме при навеждане, не мога да се навеждам твърде... НО ме притеснява дали има по-голяма опасност за бебето? Дали нещо сте чували или чели по въпроса? 

Наде, моят корем беше много ниско, но аз си бях с проблемна бременност и болезнени контракции от самото начало. Последните месеци гинекологът ми беше забранил дори и малко кафе, а аз пиех по мъничко, че много ми падаше кръвното от лекарствата и се чувствах отвратително. От кафето бебето се смъквало надолу, не го бях чувала това, така, че ако случайно пиеш кафе (ти сигурно не пиеш де, защото имаше и проблеми с кръвното) - спирай го. И обърни внимание на тези контракции, взимаш ли някакъв магнезий? Нош па пиеш нали? Гледай повече да почиваш, колкото и невъзможно да звучи и пий нещо, не се оставяй така...

аз знам, че някой жени "носят ниско"...това не е задължително да създава проблеми...иначе бабите казват, че ако корема е ниско, ще се роди момченце, ама аз не вярвам ти най-добре питай някой лекар

Моят  корем слезе на долу 2 седмици преди да родя.Знам че това е знак за скорошно раждане,но дали е вярно...

Габи,
А аз да допълня ако трябва смени мъжът. Иначе добре изглеждаш, готина си не ти личи, че нещо те мъчи.

А по-точно смени свекървата.

Иначе и аз имам стабилни връзки само че мойте са в лудницата.


Горе главата има много по-страшни работи от това.

  Наде, мен от седмия месец ме питаха няма ли да раждам скоро  носех бебката много ниско от самото начало и проблемите с навеждането ми звучат много познато. Но пък си дишах спокойно  , а съм чувала от бременни с по - вдигнати кореми, че трудно дишат, особено в жегите. Почти до последно обаче пиех Магнерот и Но-шпа, но аз контракции си имах още от 6-я месец. Колкото и да ти е трудно да го осъществиш - почивай си повече и внимавай с вдигането на Дани.
  А за ревността на децата - Бояна също не дава на баща й да ме докосва даже, дори не говорим за прегръдки. Веднъж го видя да ме целува и опищя махалата. Рядко се съгласява, само ако я гушнем и нея, т.е. и тя да участва в купона.

Не знам дали надниквате в другите форуми и ще си позволя да дам линк към един сайт в който има координати за безплатна консултация за деца с увреждания, от "нашите деца" ( там са го пуснали):
http://www.zadecata.com/index.php

Вече ме е страх да се зарадвам и да се похваля,така ми се беше свило сърцето за срещата с логопедката...Но тя се оказа едно мило и усмихнато момиче/около26-28г/,което веднага грабна Буби.Работи в дом за деца с увреждания и като че ли Бубка и се стори едно съвсем нормално дете с проблем в поведението.Дано да не греша,но мисля,че ще потръгнат работите .Ще идва два пъти седмично,дори ми поиска координатите на логопедката ни в София,за да се посъветва и с нея при нужда.Говорихме надълго и широко,аБуби нямаше нищо против -обикновено тя не позволява на мама да си говори с други хора и да не и обръща внимание.Дано,дано това е светлинка в тунела.Все пак момичето работи със специални деца и макар че няма дълъг стаж...знам ли,по важно е отношението към детето,нали.В петък ще е първата им официална среща на Буби и Галя/логопедката/.