Ама това си е ограничение по много еснафски и левашки начин, моите уважения към родителите ти.
Аз пък съм другата крайност - никой никога и за момент не ми е налагал или се е интересувал аз кой, с кого и как си приятелствам. Като съвсем малка съм контактувала предимно с възпитани, интелигентни деца от хубави семейства, просто такава беше махалата, къщи на едновремешни богаташи отпреди комунизма и си бяха съвсем други хора. Това ми е останало запечатък за цял живот.
После като по-голяма съм се събирала с всевъзможна измет, проститутки, крадци и въобще каквото се сетиш, бях луда глава... Как съм се опазила, направо не е ясно. Ами много е важна средата, ама е много важна, не мога да ти опиша колко е важна.
Да, ограничаването по най-безцеремонен начин е опасно, но никой не е казал, че възпитанието е лесно нещо.
Ще трябва така да направим, че хем да ги бутаме в правилната посока, хем те да си мислят, че сами са си я избрали.