И при нас храна се слага само на масата и се яде там. Няма изключения и никога не е имало. И двете ми деца са били изключително злояди, но никога не съм ги пускала да се движат в свободна траектория, а аз да ги следвам с лъжица в ръка и умоляващ поглед. Не съм маймуна. Яде се винаги на масата. Независимо дали е само филийка, суха паста, чаша сок... Из къщата с храна, чиния, чаша е забранено да се обикаля. Станат ли от масата, повече не се позволява да сядат. Значи са се нахранили. Няма аз свърших и ставам, като свършите и вие и сложиш десерта ще се върна. Чака на масата. Всички се храним. Това е! И се храним заедно. Не може един седнал сега, друг след 30 минути, трети след час. Това са правилата.
- Публикувана: 5 юли 2006, 08:36 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2006, 10:34 ч.
Хранят ли се децата ви на масата?
А мойто ящно дете си хапва застанало право до мен на пейката, от моята чиния (това за да не го мина случчайно) с негова ръка или лъжица, не знам как сте със столчетата за хранене, но след като от едно такова пропъзя върху масата,докато беше на 10м хич не съм и експериментирала повече. Ако взеема, че го нахраня преди нас, после идва и яде допълнително от нашата манджа, а това хич не е хубаво, защото и без това е пухкав.
храненето не е задължително, но който е гладен трябва да се храни по нормалния установен за семейството ни начин.
Хранят се, но заедно с нас. Столчето е с коланче и малкия знае, че няма мърдане. Иначе се случва да си вземе храна от масата и напоследък любимия номер е да се пльосне на спалнята с храна в ръка и да си хапва там, което мене ме нервира, щото цапа покривката или чаршафите.
Но аз да го гоня с лъжица и паница - тва няма да стане.
Предлага му се каквото има за ядене, ако не го ще - да спи гладен, тва е положението, аз съм проклета.
Примерно сутринта не си е изял попарката - излизаме - прибираме се - той тича в кухнята, попарата му стои още, макар и студена, грабва лъжицата и си я изяжда, надигайки се на пръсти Глада си казва тежката дума. Но за да работи, не бива да яде зрънчо, солети, бонбони, и тн.
Но аз да го гоня с лъжица и паница - тва няма да стане.
Предлага му се каквото има за ядене, ако не го ще - да спи гладен, тва е положението, аз съм проклета.
Примерно сутринта не си е изял попарката - излизаме - прибираме се - той тича в кухнята, попарата му стои още, макар и студена, грабва лъжицата и си я изяжда, надигайки се на пръсти Глада си казва тежката дума. Но за да работи, не бива да яде зрънчо, солети, бонбони, и тн.
....но ако не иска да яде не я насилвам /баба и има този навик/...просто ще яде когато реши, но задължително на масата 
. 
Абсолютно същите сме и ние - не го свърта на едно място това детенце, 5 мин. изкарва на масата и хуква. Столчето не го ползва вече, не иска да седи в него и това си е. И аз в началото тичах с лъжицата след него, но не си е работа. Сега той тича към лъжицата 
Пълня устата, тича, играе, като сдъвче идва при мен, пак пълним устата и така...
Пълня устата, тича, играе, като сдъвче идва при мен, пак пълним устата и така... 
Пълня устата, тича, играе, като сдъвче идва при мен, пак пълним устата и така...
а не те ли е страх, че при цялото това тичане и игра с пълна уста може да се задави?
Пълня устата, тича, играе, като сдъвче идва при мен, пак пълним устата и така...
а не те ли е страх, че при цялото това тичане и игра с пълна уста може да се задави?
Калина се храни на масата в буквалния смисъл на думата...Първо сяда на стола /никога не е имала детско столче, седи на обикновен стол...но не за дълго/, после небрежно започва да се катери и накрая се озовава отгоре на масата...след което по наше настояване слиза обратно на стола си и после всичко започва отначало. Напоследък иска да сяда в мен и така да яде.
Пълня устата, тича, играе, като сдъвче идва при мен, пак пълним устата и така...
той си играел явно на самосвал
Много рядко. Само когато има спагети или яйца. Тогава сяда на масата и ги боде с вилицата с огромно желание.
Във всички останали случаи гледа на яденето като на загубено време. Не ми създава проблем, отваря уста и яде-но само ако играе с/на нещо.
Не се гордея особено с това, но така е при нас. Още откакто проходи отказа да яде в столчето. Ако беше в него-просто не ядеше и се мъчеше да се измъкне. И хукваше да обикаля. И досега е такъв-рядко може да бъде забелязан да седи кротко.
Във всички останали случаи гледа на яденето като на загубено време. Не ми създава проблем, отваря уста и яде-но само ако играе с/на нещо.
Не се гордея особено с това, но така е при нас. Още откакто проходи отказа да яде в столчето. Ако беше в него-просто не ядеше и се мъчеше да се измъкне. И хукваше да обикаля. И досега е такъв-рядко може да бъде забелязан да седи кротко.
така и аз давах пилешко месце, и учудващо моето дете(вегетарианче по собствено желание) се връщаше за още. когато го последвах обнадеждена, че вече е нормален и ще яде месо, в детската видях, че го плюе в ъгъла...
той си играел явно на самосвал
той си играел явно на самосвал
на мен ми е смешно, но не ти завиждам
